Избухването на войната в Украйна накара пазарите и икономистите да смятат, че ЕЦБ може отложи вземането на решение за покупките на облигации заради новата вълна от несигурност. Снимка: Andreas Arnold/Bloomberg |
Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) са изправени на нокти, оглеждайки се за сигнали, че ускоряващата се инфлация може да доведе до искания за по-високи заплати, пише Bloomberg. Сега обаче централните банкери се чудят дали трябва да запазят позицията си на изчакване.
Въпреки че към момента почти няма сигнали, че покачването на цените ще се превърне в спирала, която ще увеличи заплатите в еврозоната, пазарът на труда в региона е изправен пред допълнително поскъпване на издръжката на живот, след като енергията поскъпна отново заради руската инвазия в Украйна.
Въпреки че нов инфлационен шок би могъл да затвърди исканията на служителите за увеличаване на заплащането, заплахата за икономическия растеж на региона кара някои централни банкери да се колебаят относно даването на категоричен отговор на заплатите.
Натискът за по-високи заплати е ключов елемент в определянето на степента на спешност на прекратяването на паричните стимули. Повечето икономисти очакват на заседанието си в четвъртък ЕЦБ да отложи вземането на решение за свиване на покупките на нетни активи.
„От една страна, има по-висока инфлация, но може и да има свито търсене“, каза старшият икономист в S&P Global Ratings в Лондон Марион Амио. „Все още може да видим възходящ ръст на заплатите, но при равни други условия, този конфликт би могъл да означава, че възстановяването на ръста на заплатите може да отнеме малко повече време“, смята икономистът.
Инфлацията в еврозоната се ускори до рекордно равнище за четвърти пореден месец през февруари, още преди избухването на войната в Украйна. Сега показателят наближава равнище от 6%, което е три пъти над целевото равнище от 2% на ЕЦБ. Основен двигател на инфлацията е поскъпващата енергия – проблем, който вероятно ще продължи да съществува, докато Европа не намали своята зависимост от руски газ.
„Цената на енергията ще е голям определящ фактор за това как ЕЦБ евентуално реагира. Още едно голямо повишение (на цената на енергията), заедно с шоковете в нагласите, ще свият търсенето в икономиката. Очакваме Управителният съвет да се фокусира повече върху това, отколкото върху инфлационните рискове върху заплатите“, пишат икономистите Дейвид Пауъл и Маева Къзин.
Все още е твърде рано да се изчисли ефектът върху заплатите. Преди избухването на войната покачването на цените в началото на пандемията доведе до значително по-умерени ръстове на заплатите в еврозоната, отколкото на други места.
„Измерителят, който следи движението на заплатите, нарасна значително в САЩ и Великобритания до близо 5%, но продължава да е на ниско ниво в еврозоната и в Австралия на равнище от около 2%“, пишат икономистите от Goldman Sachs Group Inc. Даан Струйвен и Юлия Жесткова в свой доклад от 19 февруари.
Различията отчасти отразяват липсата на възобновени договорки за заплатите на Стария континент. Заради мерките за подкрепа, запазили милиони работни места, по-малко хора имат нужда да търсят нови позиции или да преговарят за по-добро условия.
„Има добри причини да смятаме, че вторичните ефекти (от високата инфлация) все още са далеч и не са повод за притеснение“, коментира членът на УС на ЕЦБ Марио Сентено. „Кризата в Украйна със сигурност ще отложи допълнително този процес“, смята банкерът.
Според него възобновената възможност на служителите да пътуват след облекчаването на мерките също ще спомогне заплатите да останат без промяна.
Не всеки обаче е оптимист относно заплащането в Европа, особено банкерите в Германия. Венер Айххорст, координатор по проучванията за европейския пазар на труда и за социалната политика в института IZА в Бон, Германия, изтъква устойчивият недостиг на работна ръка, изострен от застаряващото население на Европа.
„Това улеснява положението на служителите – това би могло да се промени само ако имаме дългосрочна икономическа криза“, коментира Айххорст. „Не виждам причина синдикатите да се въздържат в преговорите за заплати. Те най-малкото ще опитат да настигнат инфлацията“, допълва експертът.
В четвъртък (9 март) предстои ЕЦБ да проведе заседание, на което да вземе решение за размера на лихвения процент. До момента очакванията бяха европейският регулатор да приеме постепенно прекратяване на покупките на облигации през тази година. Избухването на войната в Украйна накара пазарите и икономистите да смятат, че ЕЦБ може отложи вземането на решение заради новата вълна от несигурност.
