Руската държава е собственик на десетки декари българска земя и скъпи имоти. Те са с дипломатически статут или претендират за такъв. Това означава, че те на практика представляват територия на чужда държава, която е неприкосновена.
Москва притежава повече имоти в София от Франция, Германия, САЩ и Китай взети заедно.
Как се e случило това?
Ще стигнем и до отговора на този въпрос, но ще започнем разказа от една топла есенна вечер.
21 септември 2023, по тъмно. Руската държавна агенция ТАСС публикува няколко видео кадъра от София. В началото се вижда мъж в расо, придружаван от още няколко души, които влизат в църквата „Св. Николай Чудотворец“, известна като руската църква.
В следващия кадър мъжете излизат, носейки малки чанти. На кадрите могат да бъдат разпознати предстоятелят на църквата Васиан (Змеев) и отец Евгений Павелчук.
Няколко часа по-рано те са обявени от българското контраразузнаване (ДАНС) за заплаха за националната сигурност и трябва да напуснат страната веднага.
Зад тях вратата на църквата „Св. Николай Чудотворец“ е заключена, а ключът е прибран в руското посолство. Никой не можеше да стъпва в храма повече от месец, преди посланичката да я отключи отново. Малкото парче земя в идеалния център на София е руска територия и на нея командва Москва.
Сградата има статут на църква и случаят е по-сложен, но разкрива какво може да прави Русия с имотите си в България. А тези имоти не са малко.
Проверка на Свободна Европа в Агенцията по вписванията и Държавна агенция „Архиви“ хвърля повече светлина за руската държавна собственост в България и за начина, по който тя е придобивана.
Документите разкриват истории за завладяване, насилствено прогонване и подаръци.
Те се отнасят до един или повече имоти в следните райони:
- В Панчарево;
- В квартал „Изток“;
- На „Панорамен път“ в столичния квартал „Бояна“;
- В столичния квартал „Хиподрума“;
- На ул. „Шипка“.
Отделна история са добре известните имоти на посолството на Русия и на Руския културен център, както и по-слабо известни имоти, за които има междудържавни договори:
- Административно-жилищен комплекс до посолството;
- Комплекс от три сгради с гаражи недалеч от посолството.
Най-имотното посолство
Много държави имат представителства в България. Част от тях притежават собствени сгради със земя, други ползват имоти под наем. Сградите, които се ползват за представителство, имат дипломатически статут и имунитет. Виенската конвенция казва, че „помещенията на представителството са неприкосновени“.
Имотите от Русия обаче далеч не са само тези на посолството и представителствата – било то културни или търговски. Открихме земя и сгради, за които няма данни да са с дипломатически статут, но Москва претендира и те да са неприкосновени.
Свободна Европа попита Министерство на външните работи дали всички имоти, собственост на руското посолство, се ползват за нуждите на дипломатическото представителство, но не получи отговор.
Русия притежава и редица сгради и земи, които се намират в скъпи столични квартали.
От министерството изпратиха списък на руските имоти, които могат да бъдат проверени и чрез Имотния регистър. Освен земята и сградата на църквата „Св. Николай Чудотворец“, Русия притежава и редица сгради и земи, които се намират в скъпи столични квартали.
Комплексът „Камчия“ на брега на Черно море не е част от този списък, защото формално той е собственост на кметството на Москва, а не на централното правителство.
Най-популярните руски имоти в София са сградата на посолството, резиденцията на посланика и Руският културен център. В справката от Агенцията по вписванията излизат и няколко атрактивни имота, които посолството владее, въпреки че дори и според съда те не са негови.
Това звучи като парадокс, но е факт. Свободна Европа прегледа две съдебни решения, които показват, че руската страна не е призната за собственик на някои имоти. Документите обаче разкриват детайли за начина, по който са действали съветските и руските представители в България, за да завладеят въпросните имоти.
Различен е случаят с парцел с рибарска вила в санитарно-охранителната зона на язовир „Искър“, който руското посолство е оградило. За този имот няма никакви документи, но Русия го владее и ползва от години.
В следващите редове разказваме как се e случило всичко това.
А на тази карта може да видите къде се намират имотите.
Поставете мишката върху картата и кликнете върху точките, за да видите точните местоположения на имотите.
„Във владение на Руската федерация“
Над 11 хил. кв. м. в санитарно-охранителната зона на язовир „Искър“, район „Панчарево„. Два реда ограда и табела:
„Обектът се намира във владение на Руската федерация“.
Към днешна дата никой не може да каже как, кога и защо Москва е заградила парче българска земя на брега на язовира, който снабдява София с вода.
Санитарно-охранителната зона около язовира е със засилена охрана, част от нея дори е с ограничен достъп. Това се прави, за да се гарантира, че никой няма да отрови водата, която стига до хиляди домове в София. Бреговете на язовир „Искър“ обаче са и атрактивно място за вили и хотели. Парцели на първа линия на язовира се предлагат на цени от 30-40 евро за квадратен метър, което за имот от 10 хиляди кв. м. означава 300-400 хил. евро.
Ограденият от Русия имот се оказва фантом. Той не е записан в българското външно министерство, не съществува в Агенцията по вписванията, не е актуван от държавата и за него не се откриват данни в Държавна агенция „Архиви“.
Въпреки това е заграден с два реда телена ограда, доскоро с две табели, че се владее от руското посолство, табела, че се намира на бул. „Българо-съветска дружба“ и руското знаме отпред.
Какъв е този имот? Оказва се, че институциите не могат да дадат отговор на този въпрос. Сред хората в района е известен като „Руското„.
Русия е поискала да получи документ за собственост, само защото дълго време е владяла имота.
Ето, какво събрахме като данни. В областната управа на София има два документа, които дават откъслечна информация за този имот. От тях става ясно, че през 2007 г. руското посолство е поискало обстоятелствена проверка по давностно владение, за да може да актува имота. На неюридически език това означава, че Русия е поискала да получи документ за собственост, само защото дълго време е владяла имота, въпреки че никога не го придобивала.
От посолството са се позовали на информация от 50-те години на миналия век, когато, според тях, имотът е даден за ползване на „Дружеството на съветските граждани в България“. След малко ще разкажем повече за отношенията на руските власти с това дружество и какво всъщност е то.
През 2007 г. българските власти са отказали на руското посолство да запише имота край язовир „Искър“ като собственост на руската държава. Въпреки това и до днес той е заграден с табели, че се владее от посолството на Москва в София.
Според областната управа имотът е собственост на българската държава, но няма изваден акт за държавна собственост, защото не е изследван. От областната управа казаха, че ще направят проверка, но това няма да е първата проверка за владението на този имот. Такава е правена и през 2010 г., а резултатът и до този момент не е известен.
Няма данни за какви дипломатически нужди се ползва имотът на брега на язовир „Искър“. По време на посещението на екипа на Свободна Европа на място в него не се забелязваха хора, но къщата изглеждаше обитаема. От руското посолство не отговориха на въпросите на Свободна Европа дали те са оградили имота и на какво основание.
Друг имот в Панчарево обаче хвърля повече светлина за отношенията на Русия с „Дружеството на съветските граждани в Република България“, за което споменахме. А те не изглежда да са били добри.
„Насилствено изгонени“
Близо 13 хил. кв. м. близо до езерото Панчарево. Ограда и видимо пуст имот.
Това също е терен, който руското посолство владее, но не притежава. Това става ясно от съдебно дело за имота, което Русия губи. За собственик на парцела съдът признава „Дружеството на руските граждани в България“. Организацията казва: „[През 1957] „бяхме насилствено изгонени от Посолството на СССР в гр. София – днес Посолството на Руската Федерация в република България“.
Ето как се е случило това.
Панчарево е един от скъпите райони на София. Селото е разположено по пътя за планинския курорт Боровец. Според сайта за недвижими имоти imot.bg например средната цена на квадратен метър за парцели в Панчарево е 104 евро, което за конкретния парцел би означавало повече от 1 млн. евро.
В стари скици се вижда, че парцелът (всъщност парцелите са два, но са съседни) е описван по различен начин през годините – като „на съветските граждани“ и „на съветското посолство“.
Разликата е съществена. Първото е неправителствена организация, второто – руската държава. Проучването на историята на имота показва, че думите може би не са използвани случайно.
Двата съседни имота са придобити през 1950 и 1956 г. от „Съюза на съветските граждани“. Единият имот е купен от манастира „Св. Архангел Михаил“, а другият – от частно лице.
Какво обаче е Съюзът на съветските граждани?
Организацията обединява т.нар. Бяла емиграция. Това са руски емигранти, които пристигат в България след Октомврийската революция и Гражданската война в Русия в началото на миналия век. Голяма част от тях са опозиционно настроени към съветския режим в СССР.
Част от тези руски емигранти са убити, други изселени, трети изпратени в лагери.
След установяването на комунистическата власт в България през 1944 г., която е близка със СССР, част от тези руски емигранти са убити, други изселени, трети изпратени в лагери, четвърти подчинени чрез различни методи на комунистическата и съветска власт.
„В началото на 50-те години „контингентът” по белоемигрантска линия вече е установен“, пише в изданието „Държавна сигурност и Бялата емиграция в Българя (1944-1991)“ на Комисията за разкриване на архивите на комунистическата Държавна сигурност, известна като Комисията по досиетата. Всички съветски граждани белоемигранти са организирани в „Съюз на Съветските граждани в България“.
В изданието на Комисията по досиетата се казва, че след 9 септември 1944 г. това е единствената легална организация, в която могат да членуват представителите на руската емиграция в страната.
Точно тази организация купува в началото на 50-те години имотите в Панчарево и става техен собственик. Това не е държавата СССР. Това обаче не пречи на съветското посолство малко по-късно физически да завладее имотите.
След падането на комунистическия режим в България след 1989 г., Съюзът на съветските граждани е наследен от „Дружество на руските граждани в България“.
Тогава представители на дружеството завеждат дело срещу руското посолство, за да върнат имота си, който те казват, че им е отнет насилствено през 1957 г.
Тази съдебна битка продължава и в новия век. През 2016 г. Върховният касационен съд признава правото на собственост върху имотите на „Дружеството на руските граждани“, но не може да постанови директно връщането им на собственика. Т.е. съдът казва, че имотите са на дружеството на наследниците на белоемигрантите, но в същото време не им помага да си ги получат.
Причината е, че държавата Русия се позовава на Виенската конвенция и защитата на помещения, които представляват дипломатическо представителство. Те са „неприкосновени и властите на приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласие на шефа на представителството“, пише в решението на съда.
По делото не са представени доказателства за какви нужди се използват имотите, но претенциите за фактическата власт върху имота трябва да бъдат заявени чрез българското външно министерство. Т.е. съдът признава, че Русия владее имотите незаконно, но не може да я осъди да ги предаде, заради дипломатическата защита, на която се позовава Москва.
Свободна Европа не успя да издири представители на „Дружеството на руските граждани в България“. От регистрацията му става ясно, че членовете на управителния съвет са около 90-годишни.
Според нотариус, с когото Свободна Европа разговаря, имотът може да бъде придобит по давност от лицето, което го владее, ако собственикът не си го поиска. Т.е. Русия може да стане собственик на земята по давност.
Към момента имотите в Панчарево изглеждат пустеещи и не е ясно за какви дипломатически нужди се ползват.
Бившият кмет на район Панчарево, част от Столичната община, Николай Гюров каза, че има много сигнали от граждани за това, че имотът не се поддържа.
„Всичко е обвито в мъгла там. Обрасло, неподдържано, самосрутващо се“, каза Гюров. Той каза още, че преди време общината е имала кореспонденция с посолството и тогава оттам са изпратили фирма, която да почисти опасните дървета.
Случаят със земята в Панчарево обаче не е единственият, обвит в много неизвестни. Руското посолство има имоти и в столичния квартал „Изток“, и в идеалния център на София.
Малка къща с двор в квартал ”Сталин”
Това е историята на два имота. Единият е частен и е бил завладян от руското посолство, но собствениците му успяват да си го върнат. Другият е държавен и е даден на посолството за построяването на блок за съветските граждани с право на ползване, но с неизвестен срок.
Имотите се намират в квартал „Изток” – един от най-скъпите столични квартали. Той стана популярен покрай скандала, известен като „Апартаментгейт”. През 2019 година в серия публикации Свободна Европа разкри как тогавашният председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов си е купил мезонет в квартала на по-ниски от пазарните цени. Антикорупционният фонд изнесе данни, че по подобен начин са купили апартаменти още представители на управляващата тогава партия ГЕРБ.
Преди 100 години квартал „Изток“ не е бил част от София и далеч не е бил така желан и населен. В началото на миналия век на мястото на днешните блокове е имало ниви, а местността се е казвала „Къро“.
През 50-те години на миналия век семейството на Р.Ш. напуска България, но имотът си остава тяхна собственост.
През 1927 г. собственик на една от нивите с площ от 1,4 дка става Р. Ш*. Той я купува и вписва в съответните регистри, а през 1928 г. получава позволителен билет за строителство на сграда с площ от 68 кв.м. През 50-те години на миналия век семейството на Р.Ш. напуска България, но имотът си остава собственост на фамилията. За двора и къщата се грижи жена.
След 1944 г. в България започва да управлява комунистическата партия, която е близка до правителството на тогавашния СССР. София също се е разраснала и някогашната малка къща с нива вече е част от града. Комунистическата власт прави планове за квартала и отчуждава имоти. Селската местност „Къро“ става столичен квартал „Сталин“. Това е името на генералния секретар на съветската комунистическа партия и едноличен ръководител на тоталитарния режим в Съветския съюз.
Няколко години след заминаването на семейството на Р. Ш. имотът им започва да се ползва за помещение на Отечествения фронт – политическа организация под контрола на управляващата Българска комунистическа партия. След това става музикална школа. Няма данни собствениците на къщата и двора да са давали съгласие те да се използват от тези организации. Липсва информация и за отчуждаването на имота. Тоест частната къща и двор са се ползвали без разрешението на собственика от чужди хора.
Междувременно в съседство на имота на Р.Ш. започва строителство на блок за съветски граждани, а къщата му започва да се ползва за преспиване на хора, които идват от СССР. За това също не е известно да е взимано съгласието на собственика. По-късно в къщата остават за нощувки „командировани гости на Съветското търговско представителство”. Всичко това е описано в дело, което наследниците на Р. Ш. завеждат срещу руската държава през 2007 г.
През 60-те години българските власти дават имота на Р.Ш., с малката къща в него, на Търговското представителство на СССР, които към онзи момент вече го ползват. Представителите на СССР получават и още няколко съседни имота.
Заключението на съда по делото, което завежда Р. Ш., е, че имотът е бил завзет и се е ползвал за клуб на Българската комунистическа партия (БКП) и други обществени организации, докато започне да се ползва от Съветското търговско представителство. Съдът осъжда Руската федерация да предаде на наследниците на Р. Ш. владението на имота.
Свободна Европа издири адвокатката по делото. Тя каза, че наследниците са успели да си върнат имота. Това, което си спомня, е, че в хода на производството призоваването на руската страна е било трудно. А техен представител така и никога не се е явил на заседанията. С една малка подробност – на всички заседания, но без да участва, е присъствал руски наблюдател.
От Съветското търговско представителство сега е останал изоставеният 5-етажен жилищен блок за съветските граждани. Той се намира в имот, собственост на район „Изток“. Но общинската администрация не може да го ползва. Причината е, че през 1961 г. той е даден от Министерския съвет с отстъпено право на строеж на СССР.
„Няколко пъти съм питал дали можем да си го върнем, но засега не можем“, каза за Свободна Европа кметът на района Делян Георгиев.
Начинът, по който Русия става собственик на имоти в България се повтаря още няколко пъти. На мястото, където се намира църквата „Св. Николай Чудотворец“ (известна като руската), представителите на руската власт са се самонастанили в края на 19-и век и след това са си поискали парцела.
По време на управлението на комунистическата партия в България имотите са се давали на СССР без проблем за задоволяване на нуждите на представителството.
Ето имотите на руското посолство, които имат сравнително по-ясна история на придобиване.
Руската църква
Въпросът със собствеността на Руската църква в София излезе на дневен ред след като ДАНС екстрадира като руски агент архимандрит Васиан. Проверка на Свободна Европа в Държавна агенция „Архиви“ показа, че Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е построена църквата. Преди тя да бъде дарена обаче представители на Русия вече са се били настанили в нея, независимо, че е била частна собственост.
Информация от два протокола на заседания на общинския съвет на София от края на 19-и и началото на 20-и век хвърлят светлина по темата. От тях става ясно, че към момента, в който от руското посолство са си харесали този парцел, той е бил собственост на човек, цитиран като д-р Бонев.
Представителите на руското посолство са се самонастанили, защото имотът е бил в непосредствена близост до дипломатическата им мисия. След това са го поискали, за да построят църква, а общинските съветници са решили да им го дарят като го отчуждат.
Собствениците на земята очевидно не са били доволни от този акт. За това свидетелства документ от 1926 г., от който става ясно, че наследниците на имота са водили дело за него и съдът е отсъдил в тяхна полза. Повече от 40 години след решението за дарение и отчуждаване общинският съвет на София взима решение да обезщети наследниците.
През 30-те години на миналия век руската църква е обект на спорове между България и (вече) СССР, но до този момент в архива няма открито доказателство, че собствеността на земята е била променяна след 1898 г., когато е издаден Крепостният акт за собственост на руското посолство.
През 1997 г. руското посолство е извадило нотариален акт за Руската църква и земята под нея, като се позовава на Крепостния акт от 1898 г.
Културен център, хотел и посолство
Най-известните имоти, собственост на руското посолство, са Руският културен център в идеалния център на София и сградата на дипломатическата мисия на бул. „Драган Цанков“. Те са дадени на Москва с решения на Министерския съвет през 70-те години на миналия век.
Близо до Руския културен център Русия притежава и четириетажна жилищна сграда с гаражи, разположени на над 3 декара. Любопитна подробност за този терен е, че първоначално съветските власти е трябвало да си платят за мястото, но след това България се отказва от парите. Ето как става това.
Решението за предоставянето на този парцел е взето през 1957 г. от тогавашния Софийски градски народен съвет – еквивалентът на днешния Столичен общински съвет. Според него за нуждите на Чехословашкото посолство, Румънската легация, Съветското посолство, Югославската и Швейцарската легация се дават парцели. Всички тези държави трябва да платят определена сума. За Съветското посолство тя е близо 800 хил. лв. за дворно място, сграда и подобрения.
Месец по-късно е взето ново решение, с което земята, сградата и подобренията се дават безвъзмездно на СССР.
Русия притежава и административно-жилищен комплекс, който се намира непосредствено до дипломатическия комплекс на посолството, на ул. „Никола Мирчев“. Той е построен през 80-те години на миналия век с площ близо 6 дка.
В същия квартал, но на ул. „Фредерик Жолио Кюри“, Москва има още една триетажна административна сграда, шестетажна жилищна сграда, четириетажен хотел и подземни гаражи на площ от близо 16 дка.
Имотите на „Никола Мирчев“ и „Фредерик Жолио Кюри“ са придобити на базата на междудържавни спогодби през 70-те години.
На „Панорамен път“ в столичния квартал „Бояна“ руското посолство притежава двуетажна вила с двор малко над декар. От справката, която Свободна Европа получи от външно министерство, се вижда, че руското посолство притежава и терен с две построени върху него сгради в столичния квартал „Хиподрума“ на ул. „Урвич“ № 2А.
За сравнение България притежава в Русия дипломатически комплекс, търговско представителство, център на промишлеността и културен институт.
Няма информация за какви точно дипломатически нужди се използват част от имотите на Русия в България. Някои от тях изглеждат необитаеми от години. Руското посолство не отговори на въпросите на Свободна Европа, свързани с имотите, които притежава в България.
През юни 2022 г. София изгони 70 руски представители на дипломатическата мисия от България с мотив, че работят срещу интересите на страната. В края на 2022 г. стана ясно, че в България са останали 21 руски дипломати. След началото на войната Русия обяви България за неприятелска държава.
* Редакцията разполага с името на човека, но няма да го споменава, защото е починал, а имената на физическите лица в случая нямат отношение към темата.
