9 години наказателна колония. Присъдата, произнесена от съд в Москва, е за “разпространение на фалшиви новини” за руската армия.
Осъдената задочно е известната в Русия кулинарна блогърка Вероника Белоцерковская. Тя живее във Франция, а от май миналата година е в списъка на издирваните от Министерството на вътрешните работи на Русия.
Белоцерковская е една от стотиците хиляди руснаци, напуснали страната от началото на войната. Причините за бягството им са най-различни: заплаха от затвор заради изразена антивоенна позиция, опровержение на дезинформацията, бягство от мобилизацията, обявяването за “чуждестранен агент”, ЛГБТИ хора…
Войната предизвиква две големи емигрантски вълни от Русия (веднага след началото на войната и след 21 септември 2022 г., когато беше обявена мобилизацията).
От началото на войната около 700 000 души са напуснали Русия.
Точният брой на напусналите и незавърналите се не беше разкрит от властите, но според различни оценки от началото на войната около 700 000 души са напуснали Русия. Някои от тях са се отказали и от руското си гражданство. Основните посоки на емиграция са Грузия, Армения, Казахстан, Турция, Киргизстан, Сърбия, Израел и страните от ЕС.
Много от заминалите вече са разпродали имуществото си в Русия, а на тези, които не са, то може да им бъде конфискувано по нов „закон за негодници“, за който все по-упорито настояват властите.
Колко страшна е задочната присъда
Присъди като на Белоцерковская напоследък не са рядкост в Русия. На 1 февруари съд в Москва осъди задочно журналиста Александър Невзоров по дело за „военни фалшиви новини“ за публикации за обстрела на Мариупол от руската армия. Невзоров беше осъден на осем години затвор и му беше забранено да управлява интернет ресурси четири години след излежаване на присъдата.
И за него няма пряка заплаха да иде зад решетките, защото той също живее извън страната. Но подобни присъди не са безобидни за хора с руски паспорти, казват адвокати, цитирани от рускоезичния телевизионен канал на Свободна Европа „Настоящее Время“, дори ако тези хора в момента са на безопасно разстояние от руските съдилища.
В публикацията на Белоцерковская, за която е осъдена, също става дума за убийствата на цивилни в Буча от руските военни, както и за обстрела на родилен дом в Мариупол.
Процесът по делото срещу нея обаче е забележителен с факта, че имуществото е запорирано – въпреки че няма нищо общо със същността на делото.
Откакто Русия започна своята непровокирана инвазия в Украйна, Кремъл затегна още повече ограниченията върху критикуващите я, като на практика криминализира критиката и независимото отразяване на войната.
В началото на войната хиляди хора излязоха по улиците, за да изразят своето несъгласие с нахлуването в Украйна, но срещнаха цялата мощ на държавното насилие и репресии. Режимът рязко ограничи гражданските свободи и изкорени и последните останки от всяка опозиция или критични медии.
Два закона, приети през март 2022 г., забраниха разпространението на това, което държавата смята за „фалшива информация“ за руската армия и нейната дейност. Мерките също така криминализираха протестите срещу войната и подкрепата за западните санкции. В някои случаи максималното наказание е 15 години затвор.
Задочните дела са нова съдебна “тенденция” в Русия. Тя започна да използва този формат, за да осъди руснаци с антивоенна позиция, които заминаха в чужбина.
През януари главният прокурор на Русия Игор Краснов каза, че през 2022 г. са образувани 187 наказателни дела за „фалшиви новини“ за войната. От тях 23 са извършени извън Русия. Към края на януари 2023 г. се води задочно разследване на наказателни дела по това „престъпление“ срещу около 30 души, напуснали Русия.
Международното издирване и изземването на имущество далеч не са всички последствия, с които могат да се се сблъскат подсъдимите по подобни дела, казва пред “Настоящее время” адвокатът Мария Чащилова. По думите ѝ държавата може да започне да оказва натиск върху роднините на напусналите (например да извършва обиски) или да поиска екстрадиране, особено когато подсъдимият е в “приятелска” на Русия държава.
Лесно ли се узаконява конфискация
През февруари в руската държавна Дума за първи път ще се събере работна група, която ще реши как да наказва руснаците, които са напуснали страната, критикуват властите или наричат войната „война“, съобщи “Настоящее время”.
„За тях Русия не е родина, а хранилка“.
За тях Думата предвижда редица наказания – от лишаване от държавни награди до конфискация на имущество.
На 24 януари ръководителят на парламентарната комисия по култура Елена Ямполская предложи да бъдат лишени от доходи „напусналите“ руски звезди Алла Пугачова, Борис Гребеншчиков и други.
„За тях Русия не е родина, а хранилка“, каза Ямполская. По думите й трябва „методично да се изключват източниците на енергия“ за такива хора.
Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин предложи бъдещият закон за наказанието на руснаци, напуснали страната и критикуващи правителството и войната, да бъде наречен „закон за негодници“.
Основната мярка в него ще е конфискация на имущество.
Руските закони обаче не позволяват просто отнемане и разпределяне на чужда собственост. Това каза Павел Крашенинников, председател на комисията по държавно строителство и законодателство в Думата. И добави:
„Но това е невъзможно засега. Ако го преработим, ще може“.
„Ние, разбира се, сме против конфискацията на имущество като форма на наказание. Не можем да го обосновем юридически“, каза още Крашенинников. По думите му ще са необходими големи поправки в закона, „ще ги разгледаме, но не засега“.
Но до лятото такива поправки ще има, казва пред „Настоящее Время“ адвокат Иван Павлов. Самият той е напуснал Русия и нарича войната в Украйна „война“.
„Ако си откраднал едни пари, ще ти бъдат отнети. Ако обаче човек просто изрази мнението си и нарече войната „война“, черното – „черно“, а бялото – „бяло“ и на държавата това не ѝ хареса, го квалифицира като престъпно“, каза Павлов.
По думите му според наказателното право е невъзможно лично имущество да се вземе и да се превърне в държавна собственост – това е противоконституционно.
„Затова законодателят ще трябва да опита да промени принципите на правото. Мисля, че до лятото всичко ще заработи“, каза Павлов.
Председателят на Държавната дума предложи да се допълни Наказателният кодекс с членове, които да позволят отнемане на имущество от критици на властите, за да се компенсират щетите, които се предполага, че са причинени на държавата.
Андрей Клишас, председател на Комисията по конституционно законодателство в Думата, също смята за възможна конфискацията на имущество. Според него за целта е необходимо да се разпише формулировката на престъплението и да се промени Наказателният кодекс.
Все още закон няма, но бившият комисар по правата на детето Анна Кузнецова вече предложи какво точно да се направи с конфискуваното имущество – да се дава на сираци.
Според политолога Екатерина Шулман наказанията за тези, които напускат и критикуват властта, няма да са масови. По думите ѝ основната цел на инициативата не е да заграби жилищата на хиляди, а да уплаши милиони.
„Целта не е да се конфискуват 10 000 апартамента и да се заселят сираци или дори депутати от Държавната дума, които в момента живеят в малки жилища“, каза Шулман.
По думите ѝ целта е да се вземе имуществото поне на един човек като Вероника Белоцерковская или Александър Невзоров, „ако изобщо им е останало някакво имущество в Русия“, за да могат останалите да бъдат сплашени.
Очаква ни поредица от издевателства.
Но адвокат Иван Павлов не е съгласен с това твърдение. Според него законът, когато бъде приет, ще бъде „лош“. И като всички лоши закони, той ще отвори възможности за свободно тълкуване и масова корупция на силите за сигурност.
„Очаква ни поредица от издевателства“, каза Павлов.
Според съобщения в медиите, не само депутати от Държавната дума ще обсъждат възможните наказания на напусналите Русия. Работната група ще включва също „дейци на културата“ и служители от „сферата на сигурността“. Групата ще бъде оглавена от председателя на комисията по култура Елена Ямполская.
