„Започват да се смеят повече“. Как децата, избягали от войната в Украйна, се справят с нея

Сградата е бетонна, мрачна, наподобява бункер. Носи атмосфера от комунистическата епоха и едва ли изглежда като място за убежище.

Но за децата и родителите, предимно майки, които са избягали от Украйна, университетското общежитие в престиния пражки квартал Бревнов е точно това – убежище.

Откакто започна непровокираното нахлуване на Русия в Украйна, което предизвика най-кървавия и разрушителен конфликт в Европа след Втората световна война, десетки украински бежанци са се нанесли тук.

Стаите са малки, а на всеки етаж има обща баня и обща кухня. Малцина се оплакват, дори са благодарни за безплатното приютяване. На първия етаж има център за отдих за деца, управляван от международна неправителствена организация. Родителите казват, че той е като дар от Бога.

„Тук има всякакви игри, някои от тях са математически. Има много неща, с които могат да се занимават. Така че те идват, когато могат, за да си починат, защото иначе би било много трудно с всичко, с което се занимаваме“, казва 35-годишната Олга Хришанович.

Тя е избягала през март от Чернигов, град на около 150 км северно от Киев, заедно с 11-годишните си синове близнаци Савелий и Кирил. Днес двамата опитват да се справят едновременно с чешкото училище и онлайн уроците в старото си училище у дома.

Това е само едно от предизвикателствата, с които се сблъскват украинските деца, травмирани от войната, загубата и отсъствието на близки роднини.

За да живеят на сигурно място, на децата бежанци се налага да се адаптират бързо към новия си дом, новото училище, новите приятели, и то без дори да знаят местния език.

Онова, което помага най-много да се справят, е времето за игра. Тя според родителите бежанци ги предпазва от травмата.

„Дълбоко смущаващи събития“

Децата са може би най-тежко засегнати от войната. Много от тях са загубили родителите си или сами са станали жертви. От началото на военните действия на 24 февруари са загинали 408 деца, а 750 са били ранени, според последните данни, предоставени на RFE/RL от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).

Агенцията на ООН за децата, УНИЦЕФ, съобщи през август, че повече от пет деца са убивани или ранявани в Украйна ежедневно, като предупреди, че действителните числа вероятно са много по-високи.

„В същото време, освен ужаса на децата, които са убити или физически наранени при нападения, почти всяко дете в Украйна е било изложено на дълбоко смущаващи събития, а тези, които бягат от насилието, са изложени на значителен риск от разделяне на семейството, насилие, злоупотреба, сексуална експлоатация и трафик“, каза тогава изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел.

Асошиейтед прес и други медии съобщават, че Русия открито е депортирала украински деца в Русия или в контролирани от Русия територии, като ги е предлагала за осиновяване против волята им.

За част от избягалите Чешката република, чието правителство осъди нападението на Русия и предостави на Украйна подкрепа, включително военна, е гостоприемна дестинация.

„Всички бяхме изплашени“

По последни данни на ВКБООН към 8 ноември в Чешката република са регистрирани повече от 458 000 бежанци от Украйна – предимно жени и деца.

Хришанович, майката на близнаците, казва, че е взела решението да замине след много стресови нощи, прекарани с момчетата, които са със специални нужди, в мазето на девететажния им жилищен блок в Чернигов.

Този град прекарва няколко седмици под руска обсада преди първоначалния напор на Москва към Киев да бъде възпрепятстван и руските сили да се изтеглят през април. През това време хората нямат газ и често има прекъсвания на тока.

„Беше ужасно. Студено, влажно и тъмно. Всички се страхувахме“, казва Хришанович пред RFE/RL в тесните, но приветливи помещения на центъра за отдих. Стените са украсени с рисунки, много от които в небесносиньо и жълто – националните цветове на Украйна.

„Идеята на тази стая е да осигурим комфортно и безопасно пространство за децата“, казва 51-годишната учителка Татяна Кашчавцева, която пристига в Прага на 27 март от Харков заедно с 27-годишната си дъщеря и 8-годишния си внук. В Украйна остават съпругът и зетът ѝ, които служат във въоръжените сили.

„Децата могат да се чувстват щастливи, да забравят проблемите, които може да имат, може би в училище, може би при ученето на новия език. Може би не всичко е така, би трябвало да е в едно училище. Може да има караници. Всичко това се натрупва у тях като енергия и трябва да бъде освободено“, добавя тя.

„В тази стая ние изключваме всички проблеми. Децата рисуват много. Всеки ден се опитваме да направим така, че за децата тук да е празник“, казва още Кашчавцева.

По нейни думи домът им в покрайнините на източния град Харков, който стана обект на безмилостни атаки от руските сили, е бил повреден при обстрел през май.

„Всеки ден поддържам връзка със съпруга си и това е трудно, стресиращо. Това, че съм тук с децата, е почивка и за мен“, казва тя, като се опитва да говори ясно на фона на шума от децата, които викат, тичат и скачат на малък батут. Става дума за почивка от потока предимно мрачни новини от Украйна, както и от тревожните мисли дали съпругът ѝ или други членове на семейството ѝ все още са в безопасност.

Клубът, един от двата такива в Прага, е дело на организацията Early Starters International, базирана в Израел, която досега е работила предимно в Африка. След началото на руската инвазия тя отваря така наречените „пространства“ в Прага и в Молдова, която според организацията по труда на ООН е приела повече украински бежанци на глава от населението от всяка друга европейска страна.

„Основахме тази организация, когато осъзнахме, че образованието в ранна детска възраст обикновено не е приоритет, а това е най-важният момент в живота на човека. Това, което се случва, когато сте малко дете, ви влияе до края на живота ви. Затова се стремим да предоставяме услуги за ранно детско образование там, където са необходими“, казва Сара Уилнър, една от съоснователките на организацията, в съобщение до RFE/RL.

„Много родители казват, че децата им са по-малко стресирани, по-щастливи, започват да се смеят повече, вълнуват се повече и идват с ентусиазъм в нашите пространства“, казва още тя. По нейни думи родителите, които са предимно предимно майки, казват пред организацията, че пространството им позволява да се концентрират върху неща като работа или търсене на такава, изучаване на местния език, бюрократични задачи и „така необходимото време за себе си“, докато знаят, че децата им са на сигурно място и за тях се грижат добре.

Израелската организация е предложила и обучение на украински консултанти и психолози за работа с деца, страдащи от следвоенни травми. През такова преминава и 37-годишната Юлия Бейхул, която напуска Киев през май заедно със седемгодишния си син.

Сега Бейхул работи с Амига (Агенция за миграция и адаптация), чешка неправителствена организация, която предоставя консултации и друга помощ на мигранти, в момента предимно бежанци от Украйна, някои от тях в клубовете, ръководени от Early Starters International.

Бейхул, която е работила с деца между 4 и 14 години, много от които с поведенчески проблеми и увреждания, казва, че сред децата от Украйна преобладава „повишената агресия“. „И тази агресия често е насочена към техните майки или се демонстрира навън, което по-рано не е било характерно за детето“, каза Бейхул пред RFE/RL в офиса на Амига в Прага.

„Поправете детето ми“

Маша Волински, американска гражданка, родом от Москва, която работи като координатор в Амига, кима в знак на съгласие. „Имаше много родители, които идваха при нас с думите: „Поправете детето ми. Нещо се случва с него. Не знам какво се случва, но нещо се случва“, казва Волински и добавя, че сега ситуацията се е подобрила.

„[Някои проблеми] много често са свързани с родителите, почти повече, отколкото с децата, защото става въпрос за много техни притеснения, които се отразяват на поведението на децата. Или неспособността на родителите да говорят за притесненията си“, каза Волински.

По нейни думи в много ситуации родители са казвали, че опитват да правят всичко „перфектно“ – не говорят за войната или не пускат телевизора например. В действителност обаче, изключвайки напълно реалността и задържайки тревогата в себе си, детето всъщност възприема точно обрарното и изпитва цялото безпокойство, което му се спестява, казва Волински.

Бейхул отбелязва, че една от положителните страни за децата е, че след като вече посещават чешки училища, в живота им се е появила рутина и структура.

Международната организация за помощ World Vision съобщи в доклад през септември, че 2300 училища са пострадали от руските бомбардировки и обстрел, като най-малко 286 са напълно разрушени. „Конфликтът застрашава бъдещето на цяло поколение украински деца“, каза Дженифър Нилсен, директор за реакция при кризи в Украйна на организацията.

Колко точно украински деца посещават училища в Чешката република не е ясно. В края на август, преди началото на настоящата учебна година, чешкото министерство на образованието определи броя им на не повече от 70 000.

На 25 август чешкият министър на образованието Владимир Балас каза, че целта на чешкото правителство е „интеграцията на украинските деца, а не тяхната асимилация“. „Искаме украинските деца да се чувстват добре при нас и, ако е възможно, да намерят приятели сред чешките деца“, добави той.

След като признаха, че частното обучение и онлайн уроците идват в повече на децата, Балас и украинският му колега Серхий Шкарлет решиха да намалят часовете на интернет уроците, за да дадат, по думите на Балас, „повече време за социализация“ на украинските деца.

Украинските деца преодоляват езиковата бариера, овладяват латиницата и започват да се вписват в обществото, казва Бейхул. Въпреки това по нейни думи всички те копнеят да се приберат у дома.

„Искат играчките си, искат приятелите си, искат бабите и дядовците си, които са останали. Може да се разплачат, защото не могат да си спомнят как изглежда стаята им. Те започват да забравят как изглежда у дома. Много деца са дошли тук без домашните си любимци – котки, кучета, зайци. И това е нещо, с което те се борят“, казва още Бейхул.

„Трябва да си намеря работа“

На моменти като че ли е по-трудно за родителите да се интегрират. Всеки възрастен има право на 4620 крони (близо 200 долара) месечно, а дете – на 3300 крони.

Анна Перва от югоизточната украинска област Днепропетровск оценява финансовия принос на чешкото правителство и безплатното настаняване в общежитието, но казва, че тези средства са оскъдни.

Тя иска да се интегрира, особено предвид това, че по нейни думи 7-годишният ѝ син Дима се адаптира възможно най-добре, напредва с чешкия език и постепенно си намира приятели. „Трябва да си намеря работа. Ходя в чешката служба по заетостта, но не съм намерила нищо. Работя веднъж седмично в Zara на улица Na Prikope (в центъра на Прага) за четири часа. Но това не е много.“

„Трябва да плащам 730 крони на месец за обяд в училище. Една училищна екскурзия струва още 500 крони. Освен това плащам повече за хранителни продукти, както всички останали, заради инфлацията“, казва тя.

Всички интервюирани казват, че без свободно владеене на чешки език предложенията за работа са много ограничени, като най-много са нископлатените работни места за чистачи.

Друга причина Перва да си търси работа е, че не се знае докога ще могат да останат в общежитието, въпреки че им е казано, че стаите са гарантирани до март.