Собственик, който има повече от един имот в България и е посочил пред общината две или повече от едно от тях като основно, да не ползва данъчна отстъпка.
[ad id=“225664″]
Това предлага като промяна в Закона за местните данъци и такси финансовият министър Владислав Горанов. Тристранният съвет и МС вече одобриха поправката и предстои внасянето ѝ в парламента, информира 24 часа.
Ако бъде приета без промени, това ще означава, че всеки, който до момента е плащал половината от данъка, като е посочил повече от едно жилище за основно, вече ще подлежи на санкция, ако продължи да го прави.
В мотивите за поправката експертите на финансовия министър са посочили, че се въвежда заради злоупотреба с данъчната отстъпка.
При оценката на въздействието не са посочени суми, които ще влязат в общинските бюджети, когато възможностите за злоупотреби се премахнат, тъй като няма пълна и точна информация за разпространението на тази данъчна хитрост.
[ad id=“263680″]
От анализите за финансовото състояние на общините, които финансовото министерство е направило, става ясно, че те масово събират не повече от 2/3 от местните си данъци и такси. Проблемът със събираемостта се задълбочи след бума на новото строителство особено в големите градове.
Въпреки че всеки нов собственик на имот е длъжен да го декларира до 3 месеца след придобиването му, както и да плаща данък за него, това масово не се прави.
Повечето местни власти чакат собствениците да ипотекират имот и тогава да им съберат налога, тъй като за ипотеката трябва документ за платен данък. Или да направят сделка с този имот – да го продадат или някой да го наследи, защото нотариусите също правят справка за платен данък в общината и не изповядват сделка, без тези налози да са платени.
Хората, които дават под наем необитаеми жилища, пък са длъжни да обявяват това пред НАП и да плащат авансов данък – или те, или наемателите, ако са фирма.
[ad id=“236993″]
Как и защо са възможни злоупотребите с данъчната отстъпка? Експерти казаха, че причините са основно три.
Първата е, че общинските служби, които събират местните данъци и такси, не си говорят помежду си, те нямат обща база данни в реално време, за да могат да установят кой собственик, посочил жилище като основно в една община, е направил същото и в друга с втория си имот.
Втората причина е, че повечето собственици, които са обявили жилището си като основно, масово не декларират новите си имотни придобивки, не живеят в основното си жилище, а в друго, но ползват преференцията. Законът в този случай ги задължава да предекларират собствеността си, като посочат новото жилище, в което живеят над 200 дни в годината, и да отпишат онова, което вече не е такова, а отдавна е дадено под наем.
Третата причина е, че много от собствениците отдавна живеят в чужбина, но са преотстъпили правото на наследници и на наематели да се разпореждат с имотите им. Те на свой ред не са проверили какво е вписал собственикът в декларацията за имота, но не го и променят и естествено предпочитат да плащат по-малката сума.
[ad id=“236999″]
Освен тази злоупотреба върви и друга, която доведе до предложението да не се ползва частична отстъпка за такса смет за необитаемо жилище. Много собственици пестят така от налога, като не плащат за сметосъбиране и сметоизвозване и свалят таксата за битови отпадъци с над 70%. В края на всяка календарна година те подават в общините искания за освобождаване от такса смет с аргумента, че не обитават имота си.
Когато бе въведена мярката, НАП правеше контролни проверки чрез данни от водните дружества за показания на водомери и чрез доставчиците на ток за показанията на електромери. Ако в имота се консумират вода и ток, това означава, че имотът не е необитаем, и отстъпката се отнемаше.
Общинските власти обаче нямат такива договори с местните доставчици на битови услуги и очевидно не могат да контролират обитаването на имота. Затова отстъпката от догодина няма да се прилага, предлагат от финансовото министерство.
[ad id=“218001″]
Още през 2016 г., отчитайки проблема със събираемостта на местните данъци и такси, държавата направи опит да стимулира общините да опишат новия сграден фонд, да издирят собствениците от имотните регистри и да ги поканят да декларират собствеността си. Финансовото министерство отпуска по-висока субсидия и безлихвени заеми за всяко кметство, успяло да надмине 68,8% декларирани имоти от всички. Всяка година броят на общините, получили право на това, е различен, но най-често става дума средно за 30-40 от 264 общини.
До 3% от оценката при имотна сделка – в общинската хазна
Всяка имотна сделка носи приход за общинските бюджети. Законът за местните данъци и такси е дал право да се събират два вида такси, които заплаща собственикът на имота, предмет на сделката.
Първата е 0,1% от стойността на имота, която е нотариална такса, за да бъде вписана смяната на собствеността в регистъра на Агенцията по вписванията.
Вторият налог е при покупко-продажба, когато се дължи от 0,1 до 3%. Размерът на данъка за всяка община се определя от общинския съвет. Заради дългогодишните игри с ниски данъчни оценки данъкът се начислява върху основа, която е по-високата между двете стойности – данъчната оценка на имота и уговорената цена.
За целта преди изповядване на сделката собственикът на имота се снабдява с удостоверение за данъчна оценка от общината по местонахождението на имота. Сумите общо се заплащат на нотариуса, като той извършва вписването на нотариалния акт и заплащането на дължимите такси.
Ще се отмени ли курортният данък?
Облагане с годишен данък на жилищен имот, който не е основно жилище на лицето и се намира на територията на някоя от общините, включени в списъка на курортите на България. Такава промяна в Закона за местните данъци и такси предложиха “Обединени патриоти”. Поправката дори мина на второ четене в комисии. Тя предвижда размерът на данъка да се определя от общинския съвет, като границите, в които ще варира, са от 0,5 до 0,7% от данъчната оценка на имота в планинските и морските курорти от национално значение, или от 0,2 до 0,4% за останалите.
Данъкът трябва да се събира от собственици на жилища, които не са ги обявили в съответното кметство като “места за настаняване”, за които не се плаща наем, и не са регистрирани като туристически обекти по Закона за туризма.
При дискусиите стана ясно, че този данък ще се прилага само за онези жилищни имоти в курортите, които обективно могат да се характеризират като места за настаняване на посетители, но не се декларират като такива с аргумента, че пребиваването в тях е безплатно. Ако поправката не се промени заедно със замисляните промени в данъчната отстъпка за основно жилище, за много собственици на курортни имоти поддържането им ще стане нерентабилно.
