Забавянето с шест месеца на последния пакет военна помощ от САЩ за Украйна коства на нападнатата от Русия страна загуба на още територии във войната и непрестанни удари по енергийната ѝ система. Когато през април Конгресът на САЩ все пак одобри отпускането на нови 61 млрд. долара за Киев, веднага се появи нов въпрос: това ли е последният голям пакет от помощи за страна, която се бори с масирана руска инвазия?
Обществената подкрепа на САЩ за Украйна намалява след повече от две години пълномащабна война, особено сред избирателите на Републиканската партия. Това води до опасения дали ще има достатъчно воля в Конгреса да се приеме друг голям пакет от помощи за Киев през 2025 г. Води и до следващ въпрос – ще има ли друг пакет от помощи от Вашингтон за нападнатата от Русия страна, ако бившият президент Доналд Тръмп, който се кандидатира отново за изборите през ноември, се завърне в Белия дом през януари?
А важни избори предстоят и в Европа. Какво значи всичко това за Украйна?
Добрите новини
През последните две седмици САЩ и Европа одобриха стъпки, които целят да гарантират, че Украйна ще бъде финансово стабилна и способна да се защитава и през 2025 г. В средата на юни страните от Г-7 – седемте най-силни икономики в света, решиха на срещата си в Италия да отпуснат на Украйна заем в размер на 50 млрд. долара. Той ще бъде изплащан от приходите от лихви и печалби, които генерират замразените руски активи от западните страни. Става въпрос за около 260-300 млрд. долара резерви на руската централна банка, които бяха запорирани в отговор на действията на Москва в Украйна.
Киев ще започне да получава парите през тази година. Те ще бъдат използвани за военни поръчки, бюджетни нужди и възстановяване – особено на енергийната инфраструктура, която беше опустошена от руските атаки.
В кулоарите на срещата на върха на Г-7 президентите на САЩ и Украйна Джо Байдън и Володимир Зеленски подписаха и 10-годишно двустранно споразумение за сигурност, което повтаря подобни пактове, сключени от други западни съюзници с Киев. Според документа САЩ ще се насърчават американските компании в областта на отбраната да създават съвместни предприятия с украински компании и да произвеждат заедно важни оръжия и боеприпаси в страната. По този начин ще се намали зависимостта от западна помощ.
„Стратегията на Путин е да изчака Запада и да изчака Украйна и в крайна сметка да спечели“, като я превърне в провалена държава, заяви пред Свободна Европа (RFE/RL) Чарлз Купчан, старши сътрудник в Съвета за международни отношения и професор по международни отношения в университета в Джорджтаун.
„Съюзниците дадоха ясно да се разбере на Путин, че това няма да се случи. Това е изключително послание, което трябва да се изпрати“, каза той.
Какво ще направи НАТО
Възможно е да се стигне до допълнителна подкрепа от страна на Запада за Украйна. Очаква се на срещата на върха на НАТО във Вашингтон в началото на юли алиансът да обяви споразумение между държавите членки за продължаване на военната подкрепа, като допълнително помогне на Украйна до 2025 г.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг иска отбранителният съюз да поеме ангажимент в размер на 40 млрд. долара към Киев и да поеме от САЩ юздите на координацията на съюзническата военна помощ.
Междувременно на 20 юни администрацията на Байдън обяви, че се е договорила със съюзниците си да изпрати в Украйна слизащите от производствените линии и първоначално предназначени за други държави ракети Patriot и усъвършенствани ракетни системи „земя-въздух“ (NASAMS), за да помогнат за отблъскването на руските атаки.
Украйна ще започне да получава Patriot и NASAMS по-късно това лято, а доставките ще бъдат достатъчни, за да покрият нуждите до края на 2025 г., заяви Белият дом. Оръжията са ключов фактор за защитата от руски самолети и ракети, насочени към енергийната инфраструктура, както и за други цели.
Рисковете
Значително намаляване или прекратяване на помощта от САЩ в бъдеще обаче може да нанесе сериозни щети на военните усилия на Украйна. Това се видя от неуспехите, които нападнатата страна претърпя, когато боеприпасите и противовъздушната отбрана свършиха, докато републиканските законодатели с подкрепата на Тръмп блокираха пакета от 61 млрд. долара, предложен от Байдън през октомври.
Вашингтон е най-големият поддръжник на Украйна, като от началото на руската инвазия през февруари 2022 г. са отпуснали около 175 млрд. долара военна, финансова и хуманитарна помощ. САЩ имат и водеща роля в координацията на военната подкрепа от страните в НАТО.
В доклад от 20 юни Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в базираната в Лондон изследователска компания Capital Economics, заяви, че заемът от 50 млрд. долара „може да помогне за запазване на подкрепата за Украйна през следващите години срещу потенциални промени в политическите ветрове на Запад, включително победа на Доналд Тръмп на изборите в САЩ“. Сумата е малко по-голяма от бюджетния дефицит на Украйна за 2024 г.
Купчан предупреди обаче, че мащабната западна подкрепа до 2025 г. и след това не гарантирана. Освен в САЩ, ключови избори предстоят и във Франция. Президентът Еманюел Макрон, твърд поддръжник на Украйна, месец свика предсрочни парламентарни избори, след като партията му загуби европейските избори. В проучванията преди вота в края на юни социолози отново дават преднина на крайната десница в лицето на Марин льо Пен.
Не знаем кой ще спечели изборите в САЩ и във Франция
„Дали това е напълно надежден план? Абсолютно не, защото не знаем кой ще спечели изборите в САЩ и във Франция. Ако има правителства, готови да затворят кранчето на помощта, тогава нещата стават много по-сложни“, каза той.
Тръмп не е казал ясно какво ще направи с помощта за Украйна, ако бъде избран. На предизборен митинг на 16 юни, два дни след като Западът обяви заема от 50 млрд. долара, той заяви, че лобирането на Зеленски за помощ „никога не свършва“.
Бившият американски президент, сега кандидат за нов мандат, също така повтори твърдението си, че ще сложи край на войната бързо – „ще уреди въпроса“ в рамките на седмици, ако спечели изборите. Не е казал как смята да го направи, нито има признаци, че страните са близо до преговори.
Стивън Пайфър, посланик на САЩ в Украйна в периода 1998-2000 г., а сега анализатор в института „Брукингс“, заяви пред Свободна Европа, че заемът от 50 млрд. долара за Украйна и по-голямата роля на НАТО занапред в организирането на военната помощ представляват „нещо като застраховка срещу победа на Тръмп“ през ноември.
Пайфър каза, че не очаква Тръмп да поиска друг пакет от помощи за Украйна през 2025 г., ако спечели изборите. От друга страна, една победа на Байдън може да улесни приемането на пакета, дори ако републиканците все още контролират Камарата на представителите, каза той.
Купчан заяви, че според него Тръмп ще одобри пакет от помощи през следващата година, ако бъде избран за президент.
„Позицията по подразбиране на Тръмп ще бъде да намали много значително чуждестранната помощ, като помощта за Украйна ще бъде на първо място в списъка му“, каза той.
Но няма да се стигне до нула през следващата година, прогнозира той, защото „Тръмп не иска да остане в историята като американския президент, който хвърли Украйна под автобуса и я предаде на Владимир Путин“.
