Затворите на комунизма. Как един фотограф успя да снима нещо толкова укривано

Затворите на комунизма. Как един фотограф успя да снима нещо толкова укривано

Когато фоторепортерът Томаш Урбан изпраща молба да документира живота в центъра за задържане на непълнолетни Асод в началото на 70-те години, той почти не се надява да получи достъп.

Преди това никой не е влизал с камера зад високите стени на поправителния дом в малкото градче близо до Будапеща. А и едва ли подобни снимки биха предали образа, който комунистическото правителство на Унгария би искало да покаже пред света.

Момче пуши цигара в работилница на центъра за задържане на непълнолетни в Асод през 1974 г.


Момче пуши цигара в работилница на центъра за задържане на непълнолетни в Асод през 1974 г.

Вестникът, за който Урбан работи по това време обаче, е рупорът на местния клон на комунистическата власт в Унгария. Искането на младия фотограф за лунна снимка е „третирано като официално искане от член на партията“, обяснява унгарският фотограф пред Радио Свободна Европа от дома си в Будапеща, „така че вратите се отвориха и всички оказаха най-голямо сътрудничество.”

Момчета на койките си в Асод.


Момчета на койките си в Асод.

В продължение на няколко месеца Урбан снима и се сближава с младежите – много от които са затворени в институцията за тежки престъпления. След като организира изложба в същия център за задържане обаче, успехът на младия фотограф се оказва илюзорен.

Малобройна група се събира, за да разгледа красноречивите снимки, а местен комунистически бюрократ „се намеси с тон, който не търпи възражения“, спомня си Урбан.

Юмручен бой между момчета в банята на инститтуцията.


Юмручен бой между момчета в банята на инститтуцията.

Служителят обявява, че снимките трябва да бъдат свалени и няма да напускат поправителния дом.

„Никога няма да забравя онези минути, първата изложба в живота ми, върху която работих няколко месеца, която спечели похвалите на посетителите и журналистите при откриването, този материал просто беше обявен за „неподходящ за публикуване“ от един служител на министерството“, разказва 78-годишният днес мъж. „Спомням си, че се прибрах с разбито сърце. Заклех се никога повече да не стъпвам нито в поправителния дом, нито в Асод“.

Томаш Урбан (вляво), докато работи в затвора Марианостра в Северна Унгария през 1987 г.


Томаш Урбан (вляво), докато работи в затвора Марианостра в Северна Унгария през 1987 г.

Връзката на Урбан с Асод приключва, но времето, прекарано в центровете за задържане, току-що е започнало.

През следващите десетилетия Унгария преминава през различни фази на „гулаш комунизма“ (по-мек вариант на тоталитарно комунистическо управление, начело с Янош Кадар – централна политическа фигура след Унгарската революция от 1956 г.), който идва след кошмарните години на ранния ляв авторитаризъм в сталински стил. В този период Урбан изгражда изключително успешна кариера.

През 80-те години фотографът е очевидният избор да заснеме кадрите за поредица от книги, планирани от издателска къща, които трябва да покажат живота в унгарските затвори.

Затворници преминават през двора на затвора Сопрокохида в Западна Унгария през 1985 г.


Затворници преминават през двора на затвора Сопрокохида в Западна Унгария през 1985 г.

Снимките на Урбан от затворите са забележителни не само с това, че проникват в непроницаемото бетонно и стоманено сърце на унгарската комунистическа държава, но в много случаи и в човешките сърца на мъжете и момчетата, заключени вътре.

Момчета в поправителния дом Асод през 1974 г.


Момчета в поправителния дом Асод през 1974 г.

Урбан използва смела психологическа техника, за да спечели доверието на затворниците, които снима. Надзирателите обявяват пристигането му в затвора и той просто започва да се разхожда наоколо, без да прави нищо.

Семейства посещават близките си в затвора Марианостра през 1987 г.


Семейства посещават близките си в затвора Марианостра през 1987 г.

„Знаех, че затворниците никога няма да ми позволят да ги снимам, ако поискам – не защото са срамежливи, а защото са част от система, в която почти никога не могат да кажат „не“, така че когато имат възможност, ще го направят“, обяснява фотографът подхода си пред унгарски журналист.

Затворниците и затворническата охрана са озадачени от безцелното му скитане, но свикват с присъствието му и в крайна сметка винаги се намира някой, който сам да поиска да застане пред обектива. „По-смелите затворници ме викаха да ги снимам“, казва той. „Вече ги бях спечелил и те на практика се редяха на опашка, за да бъдат снимани“, разказва Урбан.

Затворници в почивка по време на трудов ден извън затвора през 1986 г.


Затворници в почивка по време на трудов ден извън затвора през 1986 г.

През последните няколко години награждаваният фотограф сканира и показва творбите си на света чрез унгарския фотоархив Fortepan, където има хиляди негови кадри.

Урбан е близък приятел с основателя на Fortepan – Миклош Томаш, и казва, че чувства, че архивната му работа там е в най-добрите ръце.

Надзирател на затвора държи автомат "Калашников" в скута си, докато пази затворници на трудова служба през 1986 г.


Надзирател на затвора държи автомат „Калашников“ в скута си, докато пази затворници на трудова служба през 1986 г.

Хиляди други снимки на Урбан тепърва ще бъдат публикувани, много от тях са заснети през 90-те години на миналия век в Унгария, време на растяща престъпност и нестабилност, пред които са изправени много бивши комунистически държави през същото десетилетие.

Оръжия, конфискувани от затворници в затвора Марианостра през 1987 г.


Оръжия, конфискувани от затворници в затвора Марианостра през 1987 г.

През 2016 г. ръководството на центъра за задържане на непълнолетни в Асод, откъдето започва пътуването му из поправителните домове на комунистическа Унгария, се свързва с Урбан. Служителите в Асод са открили купчината „отменени“ снимки, които той е направил преди повече от 40 години, натрупани под „счупения крак на пиано“.

Татуиран младеж от центъра за задържане на непълнолетни в Асод през 1975 г.


Татуиран младеж от центъра за задържане на непълнолетни в Асод през 1975 г.

Намирането на снимките от Асод е достатъчен повод за Урбан да наруши дългия си бойкот на града. Пенсионираният фотограф пътува до центъра за задържане със сина си Адам Урбан, който също е фотограф.

„За няколко месеца Адам опозна институцията. След това той направи свои собствени снимки там в рамките на няколко години“, казва Урбан-старши пред RFE/RL. През 2018 г. Адам и Томаш Урбан представят съвместна изложба на свои творби, направени в Асод.

Младеж от поправителния дом в Асод се учи да пише, 1975 г.


Младеж от поправителния дом в Асод се учи да пише, 1975 г.

Томаш казва, че кариерата му на фотожурналист, която често го е изправяла лице в лице с трагедията и човешкото безчестие, е довела до тежки лични жертви и той е страдал от депресия.

Жертвите обаче си заслужаваха, казва той. Фотографът вярва, че ако не е била неговата работа, аспектите на обществото, които той е уловил, особено на живота в затворите на комунистическа Унгария, „щяха да бъдат невидими днес“, казва той.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036