Едно много любопитно изследване на двама италиански банкери ме провокира да се замисля защо в крайна сметка българските новобогаташи са толкова диви, арогантни и безвкусни селяндури.
Италианците (от централната им банка) са проучили данъкоплатците в района на Флоренция от 1427 г. до днес и са открили, че най-състоятелните хора в града на Медичите днес носят същите фамилии като предците им преди цели 600 години.
С други думи, семейното богатство от времето на Ренесанса не само не е прахосано, не просто е запазено, а дори увеличено с 5 процента, въпреки че наследниците в повечето от случаите са днес с различни професии от прадедите си.
Разбира се, в България за подобна приемственост и дума не може да става, първо, в чисто исторически аспект. Флорентинските фамилии са съхранили богатството си цели 25 поколения въпреки смяната на управляващите политически партии и икономическата конюктура.
Те обаче не са били изправени пред толкова тежки изпитания като българите. Турското робство направо ни парализира във времена, когато във Флоренция Брунелески издига уникалния купол на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, Донатело извайва статуята на Давид, а Леонардо да Винчи рисува Мона Лиза.
Ние сме се чудели как да оцелеем, когато Америго Веспучи (и той флорентинец) изказал първи предложение, че Южна Америка е нов континент, а не част от Азия, а Галилео Галилей (от същия край) непредпазливо обявява, че Земята се върти около Слънцето.
Да не говорим за Ботичели, Джото, Макиавели или пък за Бокачо. На нас в същия момент въобще не ни е и хрумвало за хуманизъм, философия или поезия.
И все пак макар и цели 4 века по-късно, все още под турско робство, в българските малки градчета се оформя прослойка от заможни българи, които натрупват капитали благодарение на усилен труд и предприемчивост.
Същите тези хора по-късно стават големите дарители в битката за независима българска църква, за създаване на училища, за изпращане на будни българчета в големите университети в Европа.
Те са нашите позакъснели Медичи. Те създават и развиват богатство от търговия и производство, които успяват да предадат на идното поколение въпреки двете национални катастрофи в началото на миналия век.
Но тук идва комунистическият метеж през 1944 година, който само за 45 години съсипва много по-успешно и трайно частната инициатива дори от 5-вековното турско робство. Национализацията през 1944-1947 година одържавява принудително промишлеността и услугите, ликвидира частната собственост – от магазини и занаятчийски работилници до фабрики, банки и застрахователни дружества.
Затова новобогаташите ни днес нямат нищо общо с интелектуалния и икономически елит отпреди комунистическия режим. Те не забогатяват с труд и предприемчивост както старите фамилии във Флоренция или пък нашите еснафи от Възраждането. Те са на предна линия, защото са комсомолци и партийци и чат-пат чейнджаджии от „Магурата“.
Силните връзки с номенклатурата и липсата на държава и правосъдие са трамплинът, който ги хвърля в голямата кражба след 1990 г. В разграбването по време на приватизацията. Българските новобогаташи въобще нямат и идея да създават каквото и да било.
Те са спекуланти – доят изкупените на безценица предприятия, докато ги фалират. Теглят банкови кредити, които не изплащат. Не дават и стотинка под формата на данъци, продават задлъжнелите си фирми на овчари и безимотни цигани.
Новобогаташите ни принципно не обичат да плащат. Има 22 правила на евреите за успешен бизнес, в 3 от които нашите олигарси винаги са в тотално нарушение – в живота трябва да има равновесие, винаги плащай навреме на служителите си и давай пари в трудни времена – инвестицията ще ти се върне стократно.
Българските новобогаташи, ако можеха, щяха да спрат и гравитацията, за да направят впечатление. Те плащат щедро единствено когато създават пародиен кич. Мутро-барокът, наложен от борците в средата и в края на 90-те години, направо ще ти се стори стилен само ако влезеш в къщите на тези палячовци. За тях най-важното е демонстрацията, а умението да се облечеш отвратително с много пари се превръща в изкуство.
Дрехите трябва да са задължително с табели на дизайнерите, а автомобилът трябва да е голям поне колкото гарсониера. Понеже стана въпрос за Флоренция – едно малко сравнение за автопарка на богаташите там.
Основателят на голямата фамилия Джовани ди Медичи е яздел муле в желанието да запази скромната си визия дори в момент, когато е притежавал папата – защото точно той, с парите, спечелени от търговия с вълна, успява да превърне бившия пират Балтазар Коса от Пиза в глава на римо-католическата църква, останал в историята макар и за кратко като папа Йоан XXIII.
В живота обаче, независимо дали си роден в България или Италия, е определящо за стила и поведението ти не само дали си образован и възпитан, но и как си спечелил парите си – дали с труд, постоянство и предприемчивост, или с кражба, спекула и измама.
Това е и причина децата на олигарсите ни да се превръщат в още по-брутални и шумни селяндури от родителите си. И, естествено, в основно ястие в менюто на жълтата преса.
В България има много богати хора, за които никой дори не е чувал. И те печелят от производство, машиностроене, селско стопанство, търговия, хотелиерство, ресторантьорство, фармация, земеделие, IT. Но тези реални бизнесмени не искат да се говори за тях.
Защото българите по принцип са подозрителни и мразят богатите хора. А кичозните ни олигарси, които натрупаха състояния от кражби, показват, че може би има защо.
Слави Ангелов
Източник: 24 часа
