Дали някой в Република Северна Македония очакваше да чуе нещо различно от добре познатата позиция на България по отношение на ветото за старт на преговорите на съседката ни в ЕС?
Ден преди да дойде в София, самият Зоран Заев каза, че „….не трябва да се очаква, че ще бъде постигнато решение. България има желание за разговори и ние трябва да го използваме. Ако бъде постигнато решение, чудесно, ако не бъде постигнато, това със сигурност ще бъде положителна стъпка към намирането на решение веднага след формирането на политическо правителство”, пише Дарик Радио.
Тази мантра Заев повтаря от края на миналата година, когато с предстоящите у нас избори аргументира категоричността, с която страната ни настояваше за решаване на спорните въпроси и реално изпълнение на двустранния договор. Сега е наред мантрата за това, че правителството е служебно, а работещ парламент няма. И решението може да дойде от следващото, редовно правителство.
Но Заев дойде в България.
Широко усмихнат и зареден с думи като „приятелство, бъдеще, мостове”. Сякаш никога не е произнасял репликата „не мога да разбера как всички са произлезли от маймуните, само ние – от българите”. Сякаш историческата комисия не се събира само за да се отчете, че се е събрала. Сякаш общи инфарструктурни проекти вървят с пълна пара. Сякаш нещо се е променило.
Всъщност, променило се е. У нас разместването на политическите партии и промяна на влиянието им е факт, а турбуленциите продължават с пълна сила. В Република Северна Македония пък рейтингът на Заев е в най-ниската точка от момента, в който се е появил на политическата сцена -10%.
У нас общественото внимание е насочено навътре към случващото се в страната ни, защото общественото мнение е единно по въпроса за условията към съседката ни. В Република Северна Македония пък са убедени, че не е нужно нещо да правят, освен това да търсят лоби за да притиснат България да промени позицията си.
Съвместното посещение на двамата президенти – Радев и Пендаровски в Рим и Ватикана, беше по българска покана.
По българска покана и Заев дойде в София – за да се срещне първо с Борисов, когото нарече Бойко и братко, и с Нинова, чието име дори не беше запомнил. „Има такъв народ” и ДПС са отказали среща. (Логично. В предизборна кампания да се срещаш с премиер на съседна държава, с която очевидно имаш неразрешени казуси, не е най-разумното поведение.) Борисов го направи, и използва, за да го отиграе във вътрешнополитически план, хвърляйки стрели към служебното правителство. Нинова – също, използвайки го да припомни, че със СДСМ са от едно политическо семейство (нещо, което Заев е позабравил, търсейки съдействие основно от дясната ЕНП в бленувания ЕС). Но очевидно познанството между двамата леви лидери не е било достатъчно дори той да запомни фамилията на Нинова, която пък повтори добре познатата обща българска позиция.
Та се замислих как ли македонските журналисти биха коментирали, ако по време на предизборната кампания там, се беше появил българския премиер, обикаляйки политическите централи? Въпросът, разбира се е риторичен.
Но Заев държеше да покаже активност.
Само ден преди да дойде, в държавата му опозицията го обвиняваше, че е готов да направи национално предателство. В македонския парламент имаше извънредно заседание на външната комисия, в която Буяр Османи трябваше да обяснява с какви намерения идват в София, но пък т.нар. международни партньори биха задали въпроса: Защо двустранните проблеми не само не се решават, но и дори елементарни усилия не се правят?
Опита се да говори на служебния премиер на малко име, не му се получи, но пък Стефан Янев му спести отговора на най-важния въпрос на пресконференцията: Защо заблуждавате македонското общество, че България не признава езика и идентичността ви? Не смятате ли, че по с подобен тип изказвания стимулирате антибългарските настроения?
Тъкмо това опростенческо поднасяне на българските искания всъщност е в основата не просто на недоразуменията между двете държави. То води след себе си едно нарастващо напрежение, което отдавна вече не е само в политическите върхове. Слезе сред хората, подклаждано не само от тролове в социалните мрежи. И доказателство за това е въпросът на македонски колега от същата пресконференция: Какво всъщност България иска от Македония?
Отговорът, макар и по-дълъг, може да се заключи в една дума-искреност.
Визитата на Заев се случи не с ясното съзнание, че трябва да се решават проблеми. А защото на покана не се отказва. В РСМ няма и помен от мисъл, че трябва да промени и собственото си поведение. И, че всичко останало е поза за усилие, не усилие.
Без резултат и с имитация на усилие наистина не си заслужаваше Заев да се поставя под стрелите на опозицията в собствената си страна – и преди да дойде в София и след като се върне в Скопие, за да почака следващото българско правителство, за което да се надява натискът отвън (за който толкова работи) България да промени позицията си да се случи.
Без да си дава ясна сметка, че натискът за това България да отстоява вече изразена позиция идва от убедеността на онези, с които новото българско правителство ще трябва да се съобразява така, както той се съобразява с вътрешнополитическия натиск в своята държава.
Следва продължение…..
