Снимка: Sergei Chuzavkov/SOPA Images/LightRocket via Getty Images |
От своя бункер украинският президент Володимир Зеленски се обърна наскоро към Съвета за сигурност на ООН – органът, който носи „основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност“. Това е записано в Устава на ООН. Зеленски описа подробно зверствата в Буча. След това попита: „Къде е сигурността, която Съветът за сигурност трябва да осигури?“
Самият той даде отговора: „Нямаме такава сигурност.“ За съжаление, каза той, трябва да се каже, че ООН не може да функционира ефективно. Според него са необходими дълбоки реформи. И накрая попита: „Дами и господа, готови ли сте да закриете Организацията на обединените нации? Отминали ли са дните на международното право? Ако отговорът е „не“, трябва да действате. Сега.“
Зеленски изразява впечатление, усетено от много хора. Инвазията в Украйна, кланетата, явните заплахи с химически оръжия – всичко това изглежда като край на закона. Елементарните принципи не спряха Владимир Путин от инвазията му и няма да го спрат. За пореден път границите на международното право се разкриват ясно и горчиво. Те са слабостите на един правен ред, който не може да бъде наложен. Въпреки това би било погрешно да обявим края му. Дори най-масовите нарушения не променят валидността на закона. Именно чрез това на първо място те могат да бъдат установени, пише в свой коментар за германския FAZ Марлене Гунерт.
Международното наказателно право като политически фактор
Американският юрист Самюъл Мойн някога говорѝ за „последната утопия“ по отношение на юридически необвързващата Всеобща декларация за правата на човека. В днешно време човек е склонен да нарече задължителното международно наказателно право същото. Но то има ефект и в реалността, дори и да не спира войната. Държавите и техните управници се оценяват по него – независимо дали Путин ще се окаже пред Международния наказателен съд (МНС) в Хага. Това е немислимо без смяна на режима; в крайна сметка съдиите зависят от минимално сътрудничество. Държавата на произход трябва поне да позволи прехвърлянето на военнопрестъпниците. А дори и в Русия балансът на силите също може да се промени.
Международното наказателно право вече се превърна в политически фактор. Руската инвазия сплоти световната общност. След като на 28 февруари главният прокурор на Съда Карим Асад Ахмад Хан предложи т.нар. държавно сезиране, минаха само няколко дни, преди повече от четиридесет държави да последват този пример. Те призоваха Международния наказателен съд да предприеме действия, които да придадат на разследванията специална легитимност. Никога досега не е имало такъв знак.
Това е от още по-голямо значение за Съда, тъй като неговата ефективност зависи особено много от добрата воля на държавите. В крайна сметка той няма универсална юрисдикция. По принцип извършителят може да бъде наказан само ако принадлежи към държава – страна по договора, престъплението е извършено в държава – страна по договора или има решение на Съвета за сигурност на ООН.
Съдът се укрепва
Днес в МНС членуват 123 държави, след като някои от тях, включително Русия, се отказаха от участие през последните години. САЩ никога не са били една от тях. На правителството във Вашингтон дори е забранено да сътрудничи на МНС. Напоследък обаче подкрепа идва и оттам – още един знак, че през двадесетата година от съществуването си Съдът е укрепнал.
Украйна също не е страна по Конвенцията, но в края на 2013 г. направи декларация за предоставяне на информация. Затова след анексирането на Крим МНС успя да започне предварителни разследвания. В началото на март те се превърнаха в официално разследване, което се занимава предимно с военни престъпления. Първият приоритет е подробното осигуряване на доказателства. След това ще трябва да се идентифицират извършителите и тези, които стоят зад тях, чак до Кремъл.
Дълъг път – но полезен
И накрая, международното наказателно право насочи вниманието си към големите играчи. За разлика от родните си страни, в Хага дори действащите членове на правителството не могат да претендират за имунитет. Ако Съдът издаде заповеди за арест, изолацията на Русия ще се засили значително. В края на краищата държавите – страни по договора, са задължени да сътрудничат при изпълнението на международни заповеди за арест, а държавите, които не са страни по договора, имат право да го правят.
Важността на всички тези стъпки не бива да се подценява, колкото и отрезвяващ да изглежда дългият и труден път. За военните престъпления няма давност. А справедливостта е търпелива.
