Снимка: БГНЕС |
„Законопроектът за повишаване на минималната заплата е вреден за страната и хората, това е и саботаж по пътя ни към еврозоната.
България не е София и икономиката не е добивната индустрия. Всички работодателски организации са категорично против. Грешен е механизмът за определянето ѝ, синдикатите изманипулираха обществото и политиците, че това го изисква директивата“. Това коментира Васил Велев от АИКБ пред Нова Нюз.
Той обясни и какво пише в самата директива. „50% от брутната средна работна заплата е един от индикаторите, който дори не е посочен на първо място. На него е 60% от медианната заплата, което е по-добро решение за България. Това ще доведе до това в редица сектори като хотелиерство и селско стопанство ще се изравнят към най-ниско квалифицирания. Има грешки и в сметките – на законодателите и на синдикатите. Изчислената минимална заплата не прави 850, а 830 лева“, посочи той.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров от своя страна припомни, че КНСБ настоява за минимална заплата от 850 лева на базата на предполагаемия среден доход през първите 6 месеца на 2023 г. „Не съм сигурен, че целият български бизнес има проблем с ръста на МРЗ. Добивният бизнес изобщо няма проблем с нея, че дори да е и по-голяма. БСК пък подписа отраслов трудов договор за 944 лева минимална заплата. Няма профинфлационен фактор, причинен от заплатите“, обясни той.
Димитров посочи, че в директивата се казва, че МРЗ трябва да е 50% от средната и 60% от медианната работна заплата. „Диференциацията между най-ниската и най-високата работна заплата е 8,5 пъти – най-високата в ЕС. Заради това медианната работна заплата не върши работа. В някои компании има корпоративно поведение, близко до картели и там трябва да се обърне внимание защо работодатели плащат определени заплати. Възнагражденията няма да се изравнят навсякъде заради ръста на МРЗ, просто някои работодатели плащат малко“, подчерта Димитров.
