Автор: Раиса Левинска
Почти във всички времена и почти при всички народи е имало хора, които мразят евреите. Много си задават въпросите „Защо?“ „Каква е причината?“ И аз се питам „Защо?“ Въпреки че знам много причини за антисемизма, не знам нито една, която е достатъчна да обясни явлението. В своите „Писма до земята“ Марк Твен пише: „Всички народи се мразят един друг, а всичките заедно мразят евреите.“
Да започнем с това, че хората не се обичат един друг. Нещо повече, те често се ненавиждат. Налага се да признаем, че за съжаление това качество е присъщо на човешката психика, че Господ е обрекъл хората на противопоставяне. Историята на човечеството – това е история на войните. Мразели са се и са воювали един срещу друг англичани и французи, немци и французи, руснаци и поляци, руснаци и немци, арменци и азербайджанци, известни са изтребленията на арменците от турците, на албанците от сърбите, на сърбите от албанците. Не може да се изчисли и опише всичко. Ксенофобията е повсеместно явление. Кои най-често биват мразени? Чужденците, които са в съседство. А кой е живял в съседство с почти всички народи за последните 2000 години? Естествено, евреите. Ето ви и първия отговор на проклетия въпрос. В качеството на обект на ненавист и универсална изкупителна жертва („Героическая личность, козья морда“ – както казваше Висоцки) те винаги са били незаменими за тази работа, защото не са имали нито държава, нито земя, нито армия, нито полиция, тоест ни най-малка възможност да се защитят. За силния виновен е винаги беззащитният. Беззащитният предизвиква всенародния гняв и благородната ярост лумва като смола. Така че първата причина за безпрецедентната съпротива срещу евреите и разпространението на антисемитизма е в това, че евреите, нямайки собствена държава, твърде дълго са живели сред твърде много народи.
По-нататък. Евреите са дали на света единния бог, библията, закона за морала на всички времена. Те са дали на света християнството – и са се отказали от него. А да дадеш на човечеството християнството и да се откажеш от него – това е такава обида, за която „в световното християнско семейство“ няма прошка.
За причините за този отказ сега няма да говорим. Това остава загадка, предизвикателство е за най-големите умове вече 20 века. Кой само не е предлагал на евреите да се откажат от юдаизма. Мохамед им е предлагал да приемат исляма и да станат заедно с тях носители на новата вяра – те отказали и получили в замяна един непримирим враг. Мартин Лутър призовал евреите да му станат съратници в борбата против католицизма и да му помогнат да основе протестантска деноминация – евреите отказали и вместо съюзник получили ярък юдофоб.
Философът Василий Розанов, който трудно може да бъде обвинен в симпатия към евреите, недоумявал по повод такова поведение, защото не намирал в него ни най-малък признак за корист. Как така! Вместо почест и уважение и прочие неизчислими блага за народа-богоносец, дал на света Христос и всички апостоли, предпочел съдбата на презрения бездомник, обкръжен от стена от ненавист? Някак не се връзва с представата за евреите като същества користни и страхливи. Парадокс. Отказът от християнството определил по-нататъшната съдба на евреите и станал най-важният източник на антисемитизма.
По-нататък. Евреите – това е народ на Книгата. Всички обичат да четат. А. П. Чехов, описвайки живота на глухите провинциални градчета на Русия, нееднократно отбелязвал, че в такова градче, ако не са девойките и младите евреи, библиотеката трябва да се закрие. Страстта към четенето винаги е приобщавала евреите към културите на другите народи.
Същият В. Розанов писал, че ако немецът е съсед на всички, но на никого не е брат, то евреите проникват в културата на тези народи, сред които живее, той флиртува с нея като влюбен, прониква в нея, участва в нейното създаване. „В Европа той е най-добрият европеец, в Америка – най-добрият американец.“ В днешно време това е едва ли не главният упрек, хвърлян срещу евреите от юдофобите. „Руският народ е унижен – крещят антисемитите в Русия, – евреите му отнеха културата.“ Да се изброят всички блестящи еврейски имена във всички области на човешката дейност е просто невъзможно. Това не прибавя любов към тях от обкръжаващите ги.
Евреите твърдо заемат първо място в света по ниво на образованост и обществена активност. Историкът Л. Н. Гумильов назовал това качество „пасионарност“. По неговата теория етносът – това е жив организъм, който се ражда, расте, достига до зрелост, после старее и умира. Обичайният срок за живот на етноса, по мнението на Гумильов, е две хиляди години. В периода на зрелост у народите се появяват максимално количество „пасионарни“ личности, тоест водещи политически деятели, учени, пълководци и пр., а при старите, умиращи етноси такива хора почти няма.
Историкът потвърждава своята теория с многочислени примери, а онези случаи, които не пасват на учението му, той просто не ги споменава. Нивото на „пасионарност“ у еврейския народ, чиято история се изчислява на вече четири хиляди години, никога не се е снижавало. Философът Н. Бердяев писал: „Има нещо унизително в това, какво количество гении има сред евреите. На това мога да кажа на господа антисемитите само едно – правете сами велики открития!“ Нещастната – за евреите – склонност да проникват в културите на другите народи, активно да участват в тяхното развитие, а също така и невижданата „пасионарност“ във всички области на живота – това е главната причина за антисемитизма в днешните времена.
Този проблем има още едно измерение – психиатрически. Почти у всеки човек има тайни страхове и фобии, явни или скрити пороци и недостатъци, волни или неволни прегрешения. Един от способите за избавление от тези страхове и мъчително недоволство от самия себе си е да ги измъкнеш на божия свят от глъбините на подсъзнанието си и гръмко да заявиш за тях, приписвайки обаче всичко лошо не на себе си, а на някой друг, когото не жалиш, и да съсредоточиш върху него цялата си ненавист.
Такъв обект, на когото да се приписват собствените пороци от зората на вековете, са били евреите. Антисемитизмът има зоологически характер, тоест идва от глъбините на подсъзнанието. За двайсет века той се е превърнал в устойчив стереотип, който се закърмя с майчиното мляко и се предава от поколение на поколение.
Необходима е забележителна сила и мощ, за да се противостои на тази масова психоза, имаща характер на пандемия, но за съжаление нито рождението, нито възпитанието, нито начинът на живот на повечето хора могат да им дадат такава сила и мощ. Почти всеки човек, вглеждайки се в душата си, ще намери в нея следи от неприязън към евреите. И самите евреи тук не правят изключение. Те са такива, каквито са и останалите хора, дишат същия въздух на нетърпимост. Сблъсквайки се с някакви еврейски маниаци, евреите нерядко изпитват такава особена неприязън, каквато и не-евреите, забравяйки, че всеки народ има правото на своите негодници, каквито с лопата да ги ринеш навсякъде. Антисемитизмът е диагноза. Психиатрията трябва да го включи в своите учебници като вид психическо разстройство, маниакална психоза. Ще ми се да кажа на господа антисемитите: „Това е ваш проблем, вървете и се лекувайте!“
Нашата психика е така устроена, че ние обичаме своя ближен заради доброто, което сме му направили, и го ненавиждаме заради злото, което сме му причинили. Масата на злото, причинено на евреите от европейците за 20 века, е толкова огромно, че само по себе си не може да не стане причина за антисемитизъм. Те ненавиждат евреите за това, че са убили в газовите камери 6 милиона, тоест една трета от целия народ. Това злодеяние, равно на което светът не е виждал, само увенчало двехилядолетната история на изтребление на евреите в Европа. Сега децата на Каин са се лъснали до блясък, измили са кръвта и четат морал на Израел. Те сега са хуманисти, те са борци за правата на човека, а Израел е агресор, тормозещ невинните арабски терористи. Антисемитизмът в Европа достигна нивото на 30-те години и това е разбираемо и обяснимо.
Европейските хуманисти, клеветящи Израел, сякаш казват на света: „Погледнете кого унищожавахме! Това са агресори! Ние бяхме прави, а ако Хитлер и да е виновен, то е само за това, че не успя да реши окончателно еврейския въпрос.“ Целият патос на съвременната европейска критика към Израел се крепи на тази семпла мисъл, която се показва във всичките им разсъждения за арабо-израелската война като шило в торба. Фактите са упорито нещо, но антисемитското съзнание е по-упорито от фактите. Фактите говорят, че започвайки от 1948г., Израел много пъти е бил обект на нападение от страна на арабските държави, а той само се е защитавал, отвръщайки на удара с удар, и е виновен само в това, че се е оказал по-силен от агресора и е победил.
Антисемитското съзнание не иска да знае това, то нищо не вижда, не чува и с параноично упорство нарича бялото – черно, черното – бяло, агресора – жертва, а жертвата – агресор. Новата гьобелсова пропаганда управлява бала в Европа. Принципът е следният – колкото лъжата е по-нагла, толкова по-лесно ще й повярват. Новоизлюпените хуманисти леят крокодилски сълзи по повод убийството на шейх Ясин, това животно, измислил живите бомби, изпращаш палестински момчета и момичета да се самовзривяват в автобуси с мирни пътници.
Антисемитската сган вдигна вой по целия свят, тя съчувстваше на архитерориста, както никога не е съчувствала на неговите жертви. Европейците за 20 века изтребление на евреите свикна да смята безнаказаното убийство на евреите за свое естествено право и сега от вдън душа са възмутени, че Израел лиши арабите от това право и посмя да защити своите граждани. Борците за човешки права са се загрижили за правата на бандитите, организаторите на терор срещу мирното население, а не за правата на жертвите. Те различават два вида терор – лош и хубав. Лошият терор е когато Израел унищожава главатарите на терора. Тогава всички викат за охраната и свикват Съвета за безопасност. Хубавият терор е когато убиват евреи. Тогава хуманистите удовлетворено мълчат и все едно нищо не е станало. (Между другото Путин пообеща, че ще наказва терористите в клозета, но осъди убийството на Ясин. Явно Путин се е огорчил, че Ясин са го наказали извън тоалетната.)
Евреите сега имат своя държава. Антисемитската сган по света никога повече няма да ни попречи да защитаваме своето човешко достойнство и право на живот.
В един от разказите си А. Платонов описа малко еврейско момченце, преживяло страшното изтребление. Ужасено и объркано, детето се обърнало към своя руски съсед с въпроса: „А може би евреите наистина са такива лоши хора, за каквито ги смятат?“ И получило отговор: „Не бива да се мислят глупости.“ И ми се ще след Платонов да кажа на всички, които се поддават на антисемитската психоза: „Не бива да се мислят глупости.“
Превод: Рени Нешкова
Източник: transmedia.bg
