Средно по три часа чака всеки от нас на опашката за гласуване в Мюнхен, коментира вчерашния ден пред избирателните секции в германския град старозагорката Мая Дългъчева.
Ето как описва тя емоцията и надеждите на българите:
Един от организаторите каза, че от седем сутринта е все така. Аз си тръгнах към 17 часа и опашката беше още по-дълга, отколкото я заварих. Две опашки всъщност, понеже секциите са две. Цялата улица беше пълна с хора, едната опашка извиваше на съседната пряка. Попитах какво е положението в третата секция – казаха, че е същото.
А този човек от снимката стоеше пред мен. Изчака си реда, въпреки че му предложиха да мине отпред.
Имаше майки с деца на ръце, имаше възрастни хора, имаше много, много, наистина много българи…
И не – каквито и резултати да излизат, не вярвам, че тези хора дойдоха и чакаха три часа, за да кажат, че искат още от същото.
Не вярвам също, че някой е истински щастлив навън – независимо колко е успял, колко има, колко му е уредено и спокойно… Няма човек, чието сърце е пълно, когато е далеч от близките си, далеч от детството си, далеч от своето си място. И съм убедена, че ако съществуваше реален избор, поне две-трети от тези хора не биха избрали чужбина.
Изборите този път не са само за управляваща партия. Изборът е България.
Емоцията ми е по-скоро от активността на хората този път. За пръв път от много години се наблюдава някакво движение, някакъв интерес към собствената ни съдба, някакво желание за промяна и разбиране, че гласът на всеки е от значение. Различно е от откровената апатия преди, когато мнозинството не намираше никакъв смисъл изобщо да пропътува две спирки до урните.
Мая Дългъчева е от Стара Загора, но от 2005-а година е напуснала родния град, преминавайки за няколко години през София, а от 2011-а живее и работи в Мюнхен. Понастоящем тя е преподавател в иновативно частно училище в германския град.
