Идеята българинът да се пробуди, заложена в седмия сезон на риалити формата Фермата: Време за пробуждане, явно ще се провали тотално. Настоящето е друго и няма нищо общо с годините на Възраждането, когато хората са били жадни за образование, за излизане от културния застой, за свободен полет.
Нашето време се определя като затваряне в собствения рахатлък, който за жалост не отчитаме, че е само един пашкул, но не от коприна, а е издран от неравности и остъргва от нас всичко истинско и непринудено, оставяйки дълбоки следи в душите ни и ни унищожава. Това ни белязва със злоба, завист, злъч – отрови забъркани с гняв, омраза, ненавист, сарказъм.
Вкараха тежката артилерия – символите на Фермата
И не в манастир, където снимат този сезон Фермата, ами и райските порти да ни отворят, и тях ще запечатаме със смола и перушина, в желанието си да сочим другите за виновни.
Риалити предаванията ни показват точно това – какви сме ние като общество. Те обобщават качествата на истинското човешко лице, оставено 24/7 пред обектива, от който няма как да се скрие нещо. И преди да надигнете вой, че няма как един преднамерен кастинг, търсещ рейтинг, да бъде представителна извадка, се замислете за собствените си тъмни страни, вгледайте се честно в себе си. Извадете на показ вашите терзания, съмнения, черни мисли, недоверие, нехаресване, спомнете си дори и малките манипулирания, до които сте прибягвали. А това, че сте променяли на 360° мнението си за определени личности и от „Разпни го!“ сте стигали до „Осанна!“? Колебанието е абсолютно естествено за човешката психика. Промяната в настроението – също. Можем да се гневим, да удряме с юмрук в матрака на леглото си, да плачем, а след час да избършем сълзите си и да се усмихнем на някого, който ни е причинил всичко това. В единия вариант, защото му прощаваме, в другия, защото по някакъв начин зависим от него…
Но докато в реалния живот ние можем да скрием от околните част от емоциите и те да не могат да ни оценяват по тях, то в риалити форматите, каквото е и предаването Фермата, хората са под постоянно наблюдение. Не подценявайте и факта, че не се показва всичко от заснетия материал, че пръст в оформянето на впечатленията ви имат и монтажистите, които могат да акцентират върху нещо крайно незначително от деня, а в крайна сметка да се окаже, че зрителите са видели огромен цирей…
Не осъждайте всичко и всички, защото точно това се наблюдава сред коментиралите в социалните мрежи. Слезте от вашата си камбанария и се качете на чуждата, пък погледнете оттам – може да се окаже, че слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл?
Хубаво би било да се пробудим, но толкова дълбоко сме заспали, че изключително трудно бихме излезли от тази летаргия. Българинът и вярата не може да го спаси, защото и в нея той гони интереса си. А само от едно пробОждане няма никаква полза… Вероятно затова продължаваме да си пускаме кръв един на друг, не осъзнавайки, че с това само се омаломощаваме взаимно все повече и повече.
