Дългото управление на руския президент Владимир Путин е подхранвано от носталгия по Съветския съюз. Това важи както за големите въпроси като възстановяването на пирамидална политическа система и държавно господство над медиите, така и за мерки, които изглеждат символични като връщането на съветския химн, макар и с променен текст.
Днес, когато войната на Русия срещу Украйна наближава третия си месец, и Кремъл все повече усеща тежестта на западните санкции, в ежедневието се връщат многобройни термини от ерата на Студената война. Това става по начин, който кара много руснаци да се замислят по какво точно са изпитвали носталгия.
Едно от по-големите културни събития в края на съветския режим е излизането на популярния филм „Малката Вера“ от 1988 г. В сюжета му се комбинират алкохолизъм, насилие, опити за изнасилване и отчаяние. Филмът е символ на песимизма, скуката и цинизма, които характеризират Съветския съюз при наближаването на неговия край.
Сюжетът му се развива на пристанището Мариупол на Азовско море. По това време градът е кръстен на идеолога от епохата на Сталин Андрей Жданов. Той казва, че „единственият конфликт, който е възможен в съветската култура, е конфликтът между доброто и най-доброто”.
Мариупол се преобразява, след като се озовава в независима Украйна след разпадането на Съветския съюз и процъфтява преди инвазията. Днес вече е символ на друго – на страданието, смъртта и опустошението, които Русия оставя в Украйна.
Свободна Европа събра кратък списък от думи, фрази и понятия, които се смятаха за изоставени в света от 1984 г. Но те безусловно се върнаха в тази страна, в която бизнесмен от Иваново наскоро беше глобен за „дискредитация руските въоръжени сили” заради това, че стои на улицата и раздава безплатни копия от антиутопичната класика „1984“ на Джордж Оруел.
Доноси
В новелата си „Зоната“ от 1982 г. съветският писател и дисидент Сергей Довлатов пише, че въпреки основателното осъждане на съветския диктатор Йосиф Сталин за масовите му репресии и убийства, трябва да се зададе и друг въпрос: „Кой написа 4-те милиона доноси?“
„Те са написани от обикновени съветски хора“, отбелязва той. Днес все по-често се случва обикновени руснаци да предават други за всяка проява на несъгласие срещу войната в Украйна. Учителите, които обсъждат войната в класната стая, са едни от най-засегнатите и могат да загубят работата си с обезпокоителна скорост.
Случаите на доноси „все още не са масово явление, но показват създаването на параноя и поляризация в руското общество“, пише „Ню Йорк Таймс“ на 9 април. „Гражданите се изобличават един друг в зловещо ехо от терора на Сталин, подтиквани от агресивната официална реторика на държавата”.
Емиграция
Съветският период се характеризира с три големи вълни на емиграция. Eдната е след болшевишката революция от 1917 г. и Гражданската война в Русия, втората – по време на Втората световна война и веднага след нея, а третата – през 60-те, 70-те и 80-те години. Периодът на войната в Украйна би могъл да бъде разглеждан от бъдещи историци като четвърта вълна.
Въпреки че все още няма официални данни за броя на руснаците, избягали от страната си след началото на войната през февруари, The Economist написа, че те са над 200 000 до средата на март.
Подобно на предишните емиграционни вълни, днешната включва голям брой високообразовани, инициативни хора, интелектуалци и професионалисти от различни сфери. За разлика от 20 век, когато те бягат предимно на запад, днес икономическите санкции ги карат да прибягват предимно до бивши съветски републики като Армения, Грузия, Казахстан и Узбекистан.
Дезертьори
По време на Студената война редица видни фигури, често от сферата на културата и спорта, успяват да избягат в западни страни. През 1961 г. Рудолф Нуреев, считан за най-великия мъж балетист на своето поколение, бяга, когато е на летище в Париж. Той продължава легендарната си кариера на запад до смъртта си през 1993 г. През 1974 г. неговият колега Михаил Баришников бяга в Торонто.
Сред най-известните съветски дезертьори (или също невъзвращенци, както са наричани на руски) са много агенти на КГБ, както и собствената дъщеря на Сталин, Светлана Алилуева.
Един от първите подобни случаи тази година е от 17 март, когато главната танцьорка на Болшой театър Олга Смирнова напусна Русия и отиде в Холандия, след като се противопостави на войната в Украйна. В публикация от 1 март в Telegram тя написа, че се „срамува от Русия“.
Британският вестник Daily Express озаглавява новината така: „Руската прима-балерина Олга Смирнова дезертира в Холандия“. Американското издание „Ню Йорк Таймс“ описва решението на Смирнова като „удар по гордостта на нацията“. Цитиран е и новият шеф на Смирнова в Холандския национален балет Тед Брандсен, който казва, че руските танцьори се свързват с него „ежедневно“. „Връщаме се към Студената война“, казва той.
Друг пример е съветникът на Путин и виден постсъветски икономически реформатор Анатолий Чубайс, който на 23 март замина за Турция.
Близо месец по-късно горната камара на руския парламент, Съветът на федерацията разгледа т.нар. Закон за Чубайс. Той предвижда всеки служител, който се е отказал от поста си заради войната и е напуснал страната, да бъде вписан в специален „публичен регистър” и да му бъде забранено да заема отново официална длъжност.
Руската православна църква в чужбина
След болшевишката консолидация на властта в началото на 20-те години на миналия век емигранти, отказали се от Московската патриаршия, създават Руската православна църква в чужбина.
През 2007 г. тя се обединява отново с Московската църква – нещо, което Путин приветства.
Руската инвазия в Украйна струва скъпо на Руската православна църква още от 2014 г., когато Русия анексира украинския полуостров Крим и разпалва сепаратистки конфликт в Донбас. Тези действия са приветствани и от руския православен патриарх Кирил, който е откровен привърженик на Путин.
По-късно, през януари 2019 г. вселенският патриарх Вартоломей Константинополски предостави автокефалия или независимост на Православната църква на Украйна, слагайки край на повече от три века московско патриаршеско господство над православието в Украйна.
Тогава половината от украинските православни енории се присъединяват към новата църква, докато другите остават лоялни на руския патриарх Кирил. След началото на войната обаче близо половината от лоялните на Москва епархии в Украйна спират да споменават Кирил в молитвите си.
Други православни църкви по света също изразяват недоволство от Руската православна църква. В скорошно интервю Вартоломей, духовният глава на православието в световен мащаб, разкритикува Кирил, като каза, че той „не е трябвало да се идентифицира толкова много с президента Путин и да нарича войната на Русия срещу Украйна „свещена““.
На 18 април „Ню Йорк Таймс“ написа, че руските православни общности в Италия, САЩ и Франция настояват да скъсат с Московската патриаршия. „В Холандия полицията трябваше да се намеси в църква в Ротердам, след като енориашите се сбиха заради войната“, пише изданието.
„Доктриналните спорове и интриги в рамките на Източноправославната църква често се въртят в продължение на десетилетия, ако не и векове“, пише вестникът. „Но войната със забележителна скорост засили конфликтите, държани дълго време под повърхността.”
Дефицити
От началото на войната западните страни и други части от международната общност периодично налагат нови безпрецедентни санкции срещу Русия. Резултатът е дефицити на стоки. Често се появяват тревожни истории за недостиг на важни вносни лекарства, както и на основни хранителни продукти. В средата на март най-голямата верига за хранителни стоки в Далечния Изток наложи нормиране на захарта, солта и други основни продукти на фона на масово изкупуване и паника.
Съобщава се и за недостиг на хартия за принтери, тъй като страната е разчитала на избелващи вещества, внесени от Финландия. Потребители в Twitter споделят на 17 април изображения на кафява хартия, брандирана като „Еко“.
Околната среда изглежда не е толкова важна два дни по-късно, когато е обявено, че поради недостиг на вносни части правителството ще позволи производството на всички екологични класове автомобили, включително Евро-0 – европейски стандарт отпреди 1992 г.
Черен пазар
Там, където има дефицит, има и фарцовшчици. Терминът е от съветската епоха и означава търговци, които на черно продават твърда валута, дънки, западна музика и други продукти, които са били трудни за внасяне в Съветския съюз.
Руската рубла падна рязко през първите седмици на войната поради санкциите. Две седмици след това, на 15 март, всекидневникът „Комерсант“ съобщи за появата на онлайн транзакции на черния пазар с валути. Експерти предупреждават за административни и наказателни последствия от участие в сенчестите пазари, пише изданието. В материала е цитирана онлайн реклама, която казва на бъдещите клиенти да „намерят търговеца до Макдоналдс на [московската] ул. „Киев“, за да купят долари за 150 рубли“.
Въпреки че по-късно руското правителство успява да съживи рублата, фарцовшчици все още има.
Цензурата
Веднага след началото на войната и появата на първите руски кадри от фронта агенцията за наблюдение на медиите Роскомнадзор издаде указ, забраняващ да се описват събитията в Украйна като „война“ или „инвазия“. Медиите и хората бяха задължени да цитират само информация от официални правителствени източници.
Въпреки че Кремъл не използва думата цензура, руснаците могат да я познаят, когато я усетят. На 5 март страната прие закони с административни и наказателни членове срещу „дискредитирането на въоръжените сили на Руската федерация“, които вече доведоха до стотици присъди.
От началото на войната руснаците са задържани и глобявани за нарушения от типа на това, че стоят на обществено място с надпис „Не убивай“, четат наглас поезията на руския поет-символист Александър Блок, стоят в центъра на Иркутск с бяла роза в ръка – препратка към младежка антихитлеристка група в Мюнхен по време на Втората световна война.
С цензурата неизбежно идва и самоцензурата. Руският канал в YouTube 1420, който редовно публикува анкети с руснаци, отговарящи на актуални въпроси, наскоро публикува данни за процента на отказите, с които се сблъсква, когато провежда своите ненаучни анкети.
Когато са помолени да изразят мнението си за НАТО, 23 руснаци отговарят, а 134 отказват. Попитани за мнението си относно украинския президент Владимир Зеленски, 28 се съгласяват да отговорят, а други 124 отказват. На въпроса за цензурата в Русия отговарят 26 души, 95 отказват.
