Годината е 2002. За пръв път Азия е домакин на световни футболни финали, а Мондиалът се провежда в Япония и Южна Корея. Всички очакват мача на откриването да бъде голов спектакъл и демонстрация на класата на единия от отборите. Това е Франция, която тогава е действащ световен и европейски шампион, а в състава личат имената на суперзвездите Лилиан Тюрам, Патрик Виера, Тиери Анри, Давид Трезеге и Зинедин Зидан.
Другият отбор е Сенегал, а това е дебют за африканците в турнира. Техният отбор е далеч по-скромен, но един от най-популярните играчи е капитанът. Само няколко месеца по-рано той е пропуснал решаваща дузпа на финала на Африканската купа на нациите и носи бремето на този провал.
В крайна сметка Сенегал поднася една от най-големите изненади на подобен форум и побеждава с 1:0. Двадесет години по-късно отборът е с много повече успехи, капитанът вече е старши треньор, а общото е, че продължава да води страната си към победи.
Преди дни капитанът от 2002 г., а сега страши-треньор Алиу Сисе изведе Сенегал до класиране за 1/8 финалите на Световното първенство в Катар. Африканците успяха да завършат на второ място след победи срещу Катар и Еквадор, а пред тях остана само Нидерландия. Решаваща се оказа победа в последния мач срещу еквадорците.
„Идвам от страна, в която не обичаме да губим. Винаги сме гладни за тази победа. Да не отидем на осминафиналите би било трудно за обяснение“, каза преди мача Алиу Сисе.
Той не загуби увереност в състава си, въпреки отпадането заради контузия на лидера и настоящ носител на наградата за най-добър африкански играч Садио Мане преди началото на Мондиала.
Алиу Сисе е роден на 24 март 1976 г. в южната област на Сенегал Казаманс. Там живее до деветата си годишнина, след което, заедно с родителите си се мести в предградията на Париж.
Когато бях навън бях французин, но вкъщи бях истински сенегалец
„Когато бях навън бях французин, но вкъщи бях истински сенегалец“, казва Сисе за детството си.
На 14 вече е част от академията на „Лил“. Пред 1994 г. дебютира за клуба, но изиграва само няколко мача за него, преди да премине последователно в „Седан“ и „ПСЖ“.
През годините играе още за английските „Бирмингам“ и „Портсмут“ преди да се завърне във Франция, където завършва кариерата си.
За Сенегал изиграва 35 мача, а един от тях е именно паметния с Франция, в който е капитан. През 2002 г. тимът достига до 1/4 финалите на първенството, където отпада от Турция, което е най-доброто постижение за страната на Световно първенство.
Приказката от Мондила за Сисе обаче е помрачена от една трагедия, само няколко месеци след първенството. През септември 2002 г. фериботът MV Le Joola, който е собственост на сенегалската държава, потъва край бреговете на Гамбия. 1863 души загиват, а едва 64 оцеляват. Сред жертвите се оказват 11 души от семейството на Сисе.
Тогава той играе за „Бирмингам“, но въпреки трагедията, която го връхлита, той запазва професионализма си. Тогавашната директорка в клуба Карън Брейди разказва, че дълго време служителите дори не са разбрали за личната загуба на футболиста, тъй като той е продължил да тренира и играе на най-високо ниво, без да пропусне и една тренировка.
Именно професионализмът, дисциплината и лидерските качества на Сисе се открояват най-много в поведението му, според бившите му съотборници и треньори.
Великият Хари Реднап, който му е треньор в „Портсмут“ за няколко сезона, казва, че трудолюбието е едно от нещата, заради които го е взел в отбора си. С пристигането му той веднага забелязва и лидерските му качества.
Не осъзнавах колко голям, естествен лидер е той, но това не ми отне много време
„Не осъзнавах колко голям, естествен лидер е той, но това не ми отне много време (за разбиране). Честно казано ми стана ясно в момента, в който прекрачи прага“, казва Реднап.
2002 г. бележи върха на футболният възход на Сенегал, но по-късно следва сериозен спад, въпреки че продължават да се намират качествени състезатели. Падението е толкова голямо, че освен че Сенегал не се класира на нито едно от следващите три световни първенства, няколко пъти пропуска и финалите на Африканската купа на нациите.
Това продължава до 2015 г., когато Алиу се завръща в мъжкия национален отбор, но вече в нова роля – на старши треньор.
Промяната е моментална. Две години по-късно Сенегал се класира отново на световни финали, а през 2019 г. достига до финала на Африканската купа на нациите. Там, отборът отново губи от големия противник Египет. Възмездието идва през 2021 г., когато играчите печелят състезанието с победа на финала срещу Камерун.
За да затвърди всичките успехи отборът на Сисе се класира и за Световното в Катар, където вече е на 1/8 финал.
„Разполагаме с много силен и опитен отбор, който е добре смазана машина. Имаме правилната комбинация от ветерани и млади момчета, които са свикнали с този тип предизвикателства“, казва треньора за отбора си.
Освен като лидер на тима, Сисе е разпознаван от сенегалците и като личност за подражение. Стилът му е модерен – той ходи с расти, носи широки анцузи, искрящо бели кецове и квадратни слънчеви очила. Участва в редица инициативи в страната си, а за разлика от повечето европейски треньори, които водят отбори в Африка, живее в страната си и казва, че това го прави още по-щастлив.
Преди да пристигне в Катар Сисе гордо заяви, че ерата, в която африканските отбори бяха просто наблюдатели на Световните финали, е приключила. Мечтите му пък не спират и стигат до мисълта за невъзможното – завоюването на световната купа.
„Защо не ние“, казва просто той.
