Из „Избавление, гибел и възкресение“- художествено-документална повест за ужасяващите събития при опожаряването и пълното унищожение на Стара Загора от низамите на Сюлейман паша, гибелта на хиляди беззащитни хора и възкръсването за нов живот на нашия град – Стара Загора. Повестта е част от историческата трилогия „Поборниците“ на вече покойния, мой баща, Георги Манов. В нея той е „втъкал и спомени на знатни люде, преживели драматичните събития, както и на обикновени заралии.“
[ad id=“225664″]
ВЪЗПОМЕНАНИЯ НА ОЧЕВИДЦИ – СТАРОЗАГОРЦИ
ПЪРВА ЧАСТ
„…Град Стара Загора останал цели пет месеца наред – /19 юли 1877 – 1 януари 1878 г./ в ръцете на турците. В продължение на това време, докато траели боевете на Балкана, градът догарял постепенно в мъртвилото на пожара, както догаря кандилото в иконостас, когато елеят му привършва. И наистина, този град – бил допреди едно великолепно украшение в южните подножия на Старозагорска Средна гора и един светъл брилянт сред ония хубави и живописни околности, които го заграждат отвред. На мястото му сега почивали грамади от човешки черепи и кости, купища руини.
Пожарът унищожил и всички домашни птици в града. Котките се разбягали към полето и подивели, а кучетата измрели по улиците от бяс, след като се давели помежду си денонощно, седмици наред. Едрият старозагорски добитък бил откаран от башибозуците към Одрин и Цариград и там продаден на евреи за нищожна цена. Голяма част от овцете и другите дребни добитъци паднали плячка в ръцете на Сюлейманпашовите „таинджии“ и били изклани за храна на войската. И така, в Заара не останала ни една жива твар след пожара, защото ножът и огънят унищожили всичко.“
[ad id=“263680″]
„…След благополучното превземане на Шипка и Казанлък от храбрата руска войска и Българското опълчение, клисурите на Стара планина отново оживели и бежанците хукнали подир тях да се завръщат по домовете си. Хукнали сега подир войските и старозагорските бежанци- полуголи и полуздрави, за да се върнат час по- скоро в своята Загра…
Пред грозното пепелище обаче те останали като вкаменени! В изгорената и опепеленена Загра не останало нищо и нищо не се намирало сега, което да послужи на голите старозагорци. Най- необходимите потреби на живота липсвали: нямало сол, сапун, свещи, газ, лъжица, паница, постелка, завивка, игла, конец, котел, корито, стомна, кибрит… Нищо нямало. Накъдето и да се озърне човек – голота, пустиня, руини, черепи, пепелища… И зима, която вкоченява и дъхти на смърт.
При немотията и голотията присъединила се сега и скъпотията. Цената на всичко се покачила петорно…“
Очаквайте II част
