ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 48, 1991 г.
Из арбитражните зали
БИЗНЕСМЕНИ ХОДЯТ, МАМО
♦Сега ще се опитаме да бъдем безпристрастни, както е безпристрастен самият арбитраж, по чиито дела е изготвена тук поместената статия. След това необходимо уточнение започваме първия разказ не със заптиета, както писа по-рано един опозиционен вестник, а с АГНЕТА С ОСУЕТЕНО ГРЪЦКО ЖИТЕЛСТВО Ще разкажем за небезизвестният г-н Моньо Петков, сега председател на вече известната старозагорска кооперация „Развитие“. Сюжетът е почерпан, както вече стана ясно, от Държавния арбитраж, във връзка с намножилите се напоследък дела срещу въпросната кооперация. Дори г-жа Христова, главен арбитър, без чувство за хумор каза, че сигурно ще се наложи да се открие към арбитража специално отделение за обслужване на г-н Моньо Петков /респективно К „Развитие“/. За да не остане и сянка от съмнение в нашата добронамереност, ще цитираме, че от началото на тази година са образувани и приключени, не в полза на кооперация „Развитие“, следните арбитражни дела №№ 104,352,366… Само „агнешките“ дела са 4, като общият иск, присъден за неустойка, е 8 460 лв. И понеже обещахме да разкажем за осуетеното гръцко жителство на няколко хиляди агнета от Казанлъшкия район, ще караме по ред. Няма нищо лошо да се изнася, всички сме убедени в стабилността на зелените банкноти, още по-добре е когато контрагентът е наша съседка, като Гърция например. За тази цел се сключват съответни договори с ясни клаузи и с производители на „блееща“ стока от Бузовград, Манолово, Шейново, Дунавци и други села в района, като изкупуването е предвидено да стане през март. Но за да не бъдем упрекнати в пристрастие, ще дадем думата на Христо Парасков, главен зоотехник на ТКЗС в Бузовград: „Дойдоха от „Развитие“, сключихме договор и през март пратиха телеграма, че след ден-два ще изкупуват, но не дойдоха. После бе сключено ново споразумение за изкупуване до 25 април, но и тази дата не бе спазена. И през май не дойдоха, и през юни, само дето ни пращаха телеграми с поздрави и искания да не нито едно агне другиму…“ Ще се въздържим от коментар. Разбира се, г-н Петков си има оправдателна причина: спрян е бил износът за Гърция. Той сигурно е прав за себе си, но не са ли прави за себе си тези, които гледат животните. И като той си прави собствени сметки, не бърка ли сметките на другите? Както е записано в протокола от арбитражното дело с ищец ТКЗС – Бузовград, това, че има ограничения за износа за Гърция, няма значение за делото, тъй като в договора не е предвидена друга клауза и той е за покупко-продажба на агнета, затова г-н Петков е задължен да ги изкупи в определения срок, а как ще ги реализира, дали на външния, или на вътрешния пазар, това е негова грижа, свързана с търговската му дейност. Може би все пак г-н Петков се е усетил навреме, та в споразумението вече е коригирал на 8 процента предвидената в договора 50-процентова неустойка. Понеже всички дела от „агнешкия контингент“ си приличат, ще спрем дотук. КАМИОНИ, КАРТОФИ, ЧЕРЕШИ И … ДОЛАРИ Това е предметът на следващия раздел от арбитражната практика. Например фирма „Динамика“ – Казанлък, е извършила международни и вътрешни превози на кооперация „Развитие“ още през миналата година и е трябвало да получи 8860 долара и 5365 лева, но до 26 март 1991 година, когато е образувано арбитражно дело № 142, никой не се е издължил. Подобни са исковете и в делата, където ищци са фирма „Автотранскомплект“ – международни превози, и фирма „Загоратранс“ – Стара Загора, общият иск включва 114 656 рубли и 35 477 долара, които кооперация „Развитие“ не е издължила. Показателен е случаят и с черешите на ТКЗС „Ракита“ – с. Ракитница, където г-н Петков щедро е обещавал освен цената в левове и по 130 долара за тон. Но когато става дума за плащане, отново трябва да се намеси арбитърът /дело № 135/1991г./. Прави впечатление, че г-н Петков малко признава договорите, а съм чувал че по света има бизнесмени, които като кажат една дума и тя тежки повече от договора, понеже те залагат авторитета и честта си. Както казах, хората от кооперацията не признават договорите, а камо ли да става дума за сделка само с една мъжка приказка, както случаят с картофите от дело № 104/1991. Ищецът Булгарплод „Марица“ – Пазарджик, заготвя картофи за износ за Гърция, доверявайки се на саморъчно писмо на г-н Петков от 30 май 1990 г. с подпис и печат. Въпреки че няма договор, хората от Пазарджик са сметнали, че имат насреща си джентълмен и са се отчели в определения срок. Износът е осъществен, плащанията от гръцка страна също са осъществени, но от октомври миналата година никой не мисли да плаща. Не стига това, ами се отказва и платежното искане на „Марица“ под претекст, че фактурите не били подписани от представител на кооперацията, макар че продукцията е приета точно от такъв представител. Уважаеми читателю, смятам да ти спестя по-нататъшните факти от дейността на кооперация „Развитие“, тъй като всичко е до болка познато. Смятам, че ти знаеш, че за бизнес трябва почтеност, точност и акуратност. И ако сега ги няма, можем да виним лековерието и доверчивостта на нашето все още демократизиращо се общество. Тъй като фактите около кооперация „Развитие“ са показателни, помолихме зам.главния арбитър Вълчо ЦАНКОВ, за КОМЕНТАР – Особено през тази година в държавния арбитраж – Стара Загора, постъпиха изключително много дела против кооперация „Развитие“ – Стара Загора, и нейният председател г-н Моньо Петков стана постоянен посетител на арбитража. Това, което се изнася в статията, са само една част от споровете, предмет на разглеждане. Прави впечатление по делата, че кооперацията не е изпълнила поети договорни задължения към своите съконтрагенти, доставчици на стоки и по извършване на превози. Няма нищо лошо, че обсегът на търговската дейност и особено на износа е разширен, като се обхващат плодове, зеленчуци, животинска продукция и разнообразни стоки по бартерни сделки с цел постигане на повече печалби. Осъдителното е, че засегнатите от неизпълнението партньори търпят загуби и са принудени да защитават правата си по арбитражен ред. Особено в прехода към пазарна икономика се появяват нетолерантни, неетични, а понякога и чисто спекулантски отношения, без да се държи сметка за авторитета и доброто име на фирмата или кооперацията. Такъв е случаят с кооперация „Развитие“. Известно е, че в развитите страни изключително много се държи на толерантните отношения и строго се спазват поетите договорни задължения или устни ангажименти. Иначе фирмите, които нарушават тези принципи, губят партньорите си и непрекъснато се стеснява обсегът на дейността им. Посочените в статията случаи с кооперация „Развитие“ – Стара Загора, показват грубо погазване на договорни задължения, съпроводено с много обещания и явна тенденция за надхитряване. Забавени са плащания към транспортни организации за извършени превози през лятото на 1990 година за долари и рубли на обща стойност близо 700 000 лева, а от юни 1990 г. до март 1991 г. не са изплатени изнесени череши и картофи на обща стойност близо 60 000 лв. това са груби нарушения на закона, тъй като съгласно чл. 200 от Закона за задълженията и договорите изрично е посочено, че в момента на получаване на стоката или извършване на услугата купувачът е длъжен да заплати стойността им, в противен случай изпада в забава и дължи законните лихви. Вероятно ръководството на кооперация „Развитие“ си е правило своя сметка, като е използвало в оборота тези чужди средства, а известно е, че при всеки оборот на тези суми се получават и печалби. Това по същество е незаконно кредитиране и една чисто гражданска измама. Продължават да постъпват дела против тази кооперация – от старозагорската фирма „Августа“ за 100 000 лева, от пчеларското предприятие в Сливен – за 40 000 лева, и други. И трябва да се постави въпросът: може ли кооперация „Развитие“ да се развива по този начин? Явно така могат да се постигнат временни успехи, но в последна сметка неизбежно ще пострадат името и престижът на кооперацията и нейната стопанска дейност.
Кънчо ПЕНЕВ
Из арбитражните зали БИЗНЕСМЕНИ ХОДЯТ, МАМО
