Из „Птици в нощта“: СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ

Posted on by Красимира Янкова

СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ

РОДИТЕЛИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

„Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да съдействат колкото могат и за духовното им възраждане“.

Създаването на деца

Светите Иоаким и Анна са най-безстрастните съпрузи

Отче, кажете ни за богоотците свети Иоаким и света Анна. Някога бяхте започнали да ни говорите за тях.

От малък имах голяма почит към светите богоотци. Дори бях казал на някого, че когато ме направят монах, бих искал да ми дадат името Иоаким. Колко сме им задължени само! Светите Иоаким и Анна са най- безстрастната брачна двойка, съществувала някога. У тях нямало никакво плътско мъдруване.

Бог така сътворил човека и така искал да се раждат хората – безстрастно. Но след грехопадението в отношенията между мъжа и жената навлязла страстта. Когато се намерили тези безстрастни съпрузи – такива каквито Бог според първоначалния Си замисъл създал хората и така както искал те да се раждат, тогава се родила Света Богородица, това чисто създание, и от нея след това се въплътил Христос. В себе си мисля, че Христос би слязъл и по-рано на земята, ако се намереше една непорочна съпружеска двойка, каквито са били светите Иоаким и Анна.

Римокатолиците, уж от благочестие стигат до тая заблуда да вярват, че Света Богородица се родила, без да има в себе си първородния грях. Всъщност Света Богородица не била освободена от първородния грях, но се родила по начина, по който Бог искал да се раждат хората след тяхното сътворение. Била всечиста 1 , защото зачеването ѝ станало без наслада. Светите богоотци след гореща молитва към Бога да им дари дете, се съединили не поради плътско желание, но от послушание към Бога. Това събитие го преживях на Синай 2 .

Въздържанието в брачния живот

Бог е сътворил всичко твърде добро (виж Бит. 1:31). Мъжът чувства едно естествено привличане към жената и жената към мъжа. Ако го нямаше това привличане, никой никога нямаше да предприема създаването на семейство. Щеше да мисли за трудностите, които ще има по-късно в семейството при отглеждането на децата и т.н. и не би се решил да пристъпи към това дело.

Из „Птици в нощта“: За романа “Стъкла в очите“

След падението на първозданните човеци плътското мъдруване у някои е 5%, у други 10%, 30% и т.н. Но днес къде да се намерят хора, чието плътско мъдруване е 5%, т.е. да имат целомъдрие! Тъй или иначе Бог е дал възможност на всички хора да достигнат до безстрастие, ако любочестно се подвизават.

Женените не могат да използват за оправдание това, че са избрали брачния живот, и да забравят, че човекът не е само плът, но и дух, и да живеят невъздържано и необуздано 3 . Трябва да се подвизават, за да подчинят

Във връзка със съпружеските отношения Старецът Паисий пише в едно свое писмо: “По въпроса за съпружеските отношения на женените свещеници, пък и на миряните, за който ме питаш, щом светите Отци не определят нещо конкретно, означава, че това не е нещо, което може да се определи с точност, защото не могат всички хора да влязат в един калъп. Отците са оставили това на разсъждението, любочестието, духовната чувствителност и силите на всеки поотделно. За да стана по-ясен, описвам случаи на подвизаващи се брачни свещеници и миряни, които са живи и ги познавам. От тях има такива, които след брака са имали брачно общение и са придобили едно, две или три деца, а след това живеят в девство. Други се събират в брачно общение веднъж в годината, а през останалото време живеят като брат и сестра. Други избягват брачното общение по време на постите, а са в общение през другото време. Други не могат да постигнат дори и това. Други по веднъж в средата на седмицата, за да е три дни преди светото Причастие и три дни след свето Причастие. Други и в това се препъват.

плътта на духа. Ако се стремят да живеят духовно и под ръководството на духовния си наставник, постепенно ще започнат да изпитват по-висши наслади, духовни, небесни и няма да търсят плътските. Длъжни са да се стремят към въздържание, за да не предадат плътската страст и на децата си. Едно дете, чиито родители имат в голяма степен плътско мъдруване, още от малко има такива наклонности, защото възприема тяхното плътско мъдруване. В началото тази страст е слаба, както всички наследствени страсти – като копривата, която, щом поникне, е мека и можеш да я хванеш, но когато порасне, започва да пари – и може да се излекува от един добър и разсъдлив изповедник. Ако обаче тази страст не бъде пресечена в детска възраст, когато порасне, ще трябва много да се подвизава, за да я отсече.

Човешката логика спрямо Божията воля за създаването на деца

Много често семейства ми споделят безпокойството си относно детерождението и търсят мнението ми. Едни мислят да имат едно-две деца, други искат да придобият много деца. Обаче полезното за тях е да оставят въпроса за създаването на деца в Божиите ръце. Да поверяват живота си на Божия промисъл и да не съставят собствени планове. Трябва да вярват, че Бог, Който се грижи за птиците небесни, много повече ще се погрижи за техните деца. Имаше един моряк, който се ожени на осемнадесет години. Той беден, бедно и момичето, което бе взел, затова наеха едно мазе, в което да живеят. Момичето също си намери някаква работа и живееха много скромно. След като, представете си, за маса им служеше един кашон от праскови, които някога си бяха купили. После се сдобиха и с дечица и правеха големи икономии, за да ги отгледат. Обаче постепенно се обзаведоха и уредиха собствен дом.

Някои се опитват първо да уредят всичко друго и после да мислят за деца. Изобщо не слагат в сметката си Бога. Други пък си казват: “Днес животът е труден, едно дете стига, че даже и него трудно ще го отгледаме”. И не създават други деца. Не осъзнават колко грешат с това си отношение, защото не се оставят с доверие в Божиите ръце. Бог е добросърдечен. Щом види, че не могат да се справят, не е трудно за Него да не им дава други деца.

Мнозина встъпват в брак, без да помислят, че трябва да си поставят като цел и това да имат деца, и да ги възпитат по християнски. Не искат много деца, за да нямат много грижи, а в апартаментите си държат кучета, котки… Казаха ми, че сега 4 в Америка по домовете вместо кучета гледат някакъв вид прасета, които са страшно скъпи и не растат много. Такава порода са създали, за да могат да ги гледат вътре в апартаментите си. Не искат да имат деца, понеже им създават много грижи с това да ги мият и т.н., а сега мият прасета!

Му думи били: “Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам… приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (виж Иоан 20:21-23). Целта е всеки да се подвизава с разсъждение и любочестие според духовните си сили. Естествено в началото възрастта не спомага, но колкото повече годините минават и плътта изнемогва, духът може все повече да надделява и тогава и брачните започват да вкусват малко от божествените наслади. По физиологичен начин се оттеглят от плътските наслади, които сега им се виждат съвсем нищожни. Така по свой начин и брачните се очистват и стигат до рая по лесната и полегата, но изпълнена със завои пътека. Докато монасите се отправят направо към върха, катерейки се по скалите, и се изкачват в рая. Трябва да имаш предвид, че въпросът за брачното общение не е само лично твой, нито имаш право да го решаваш сам, но “по взаимно съгласие”, както казва свети апостол Павел. Когато се постига това “по взаимно съгласие”, пак е нужно внимание. Силният ще трябва да влиза в положението на слабия. Много пъти едната страна, за да не огорчи другата, казва, че е съгласна, но вътрешно се измъчва. Това се случва особено при онези жени, които имат малко страх Божий и буйна плът. Много често от неразсъдливост някои благочестиви мъже, понеже чуват от жените си, че са съгласни, се отдават безразсъдно на въздържание за много голям период от време и тогава жените се измъчват и изпадат в нервни състояния и т.н. Мъжете си мислят, че жените са напреднали в тази добродетел и искат да живеят още по-чисто, за още по-големи периоди от време и тогава изкусителят напада жените и те искат да се запознаят с приятели. А когато това се случи, ги обземат угризения на съвестта за падението им, а мъжете се стремят да живеят още по-непорочно, виждайки, че жените нямат желание за брачно общение. Мислят, че те вече са напреднали духовно и нямат плътски влечения. Причина за това, разбира се, е и оправданият женски егоизъм и завистта, поради които се чувстват по-малоценни. Щом жената види, че мъжът иска да води духовен живот, насилва себе си, за да го надмине. Прости ми, че навлязох в чужда нива, понеже делото на монаха е броеницата, а не да се занимава с тия въпроси, но за да не те огорча, принудих се да ти напиша някои неща (с които съм запознат отдалеч), които мъчат братята ни в света и дават поле за действие на врага. Голямо значение има и това дали двамата съпрузи си приличат по темперамент, по устроение. Когато се случи единият да е кротък, а другият буен, ще трябва по-силният да се жертва заради по-немощния и малко по малко немощният да укрепне и тогава и двамата в здраве да продължат. – Писмо към свещеника Дионисий Тацис от Коница.

Кучето поне е и пазач. Но да държиш прасета вкъщи! Страшна работа! В Австралия 5 видях, че имат старчески дом за кучета, за котки… че дори и гробище за животни! Така, както върви, хората ще отглеждат мишки, за да ги правят на консерви и да хранят котките; ще отглеждат зайци и ще ги правят на консерви, за да хранят кучетата, а други хора ще измират от глад. И ако човек убие едно куче, може да плати по-скъпо, отколкото, ако убие човек! Естествено зависи и от това чие е кучето… Докъде стигнахме!… Човекът в наше време да е по-малоценен от едно куче.

И се чудя как някои духовници говорят разни неща. Веднъж група поклонници, които бяха дошли в колибата, ме попитаха: “Отче, писал ли е някъде свети Иоан Златоуст съпрузите да не правят деца?” “Какви са тия неща, дето приказвате? Къде сте го чули това?”, питам ги. “Ами, отец еди-кой си ни го каза”, отговарят. Хващам аз същия отец и го питам. “Наистина ли си казал такова нещо?” “Да”, казва ми. Питам го: “Къде го видя написано това?” “Казва го свети Иоан Златоуст в словото си за девството”. “Виж, казвам му, аз не съм чел свети Иоан Златоуст, но не може светият Отец да е казал такова нещо, нещо друго ще е казал. Донеси да видя какво пише”. Носи ми книгата и ми посочва мястото. Чета го, а там светият пише, че сега хората са се умножили и им се дава възможността да живеят и в девство; не е както някога, когато е трябвало непременно да оставят потомство. Тоест, не казва “не раждайте деца”; но онзи си държеше на своето. Представете си духовник и богослов, а да говори такива неща! Да се показва, че чете Златоуст, да пише и научни трудове, и да го считат за добър изповедник! Знаете ли каква вреда предизвикват такива едни погрешни тълкувания у хора, които искат да успокоят съвестта си?

За мнозина, които водят светски живот, семейството днес няма смисъл. Затова или не се женят, или се женят, но не създават деца, или убиват децата с аборти и така сами заличават рода си. Сами се унищожават, не ги унищожава Бог. Докато вярващите, които спазват Божиите заповеди, получават Божията благодат, защото Бог, така да се каже, е задължен да им помага в трудните години, в които живеем. И виждаме как родители християни отглеждат със страх Божий толкова деца, колкото Бог им е дал. И всичките им деца са уравновесени, радостни. Такива деца са Божие благословение и те във всичко постигат успех. Ние все казваме: “Какво става със света?!”, но от друга страна сега виждаме как с Божията благодат израства едно добро поколение. Дяволът се стреми да разрушава, но и добрият Бог се труди и няма да остави да изчезне рода ни.

Трудности при детерождението

  • Отче, позволено ли е на една жена, която не е православна, ако не може да се сдобие с деца, да носи от онези поясчета, които допираме кръстообразно върху мощите на свети Арсений? 6

  • Вярва ли в силата на светията, или си мисли, че по магически начин ще ѝ се помогне? Ако вярва в светията, позволено е да го сложи.

При някои жени, които не могат да имат деца, са в сила духовните закони 7 , защото не създават семейство своевременно. Започват да избират. “Не, този е такъв, онзи онакъв”, дават обещание на едного, същевременно гледат и към другиго, после казват “не” на онзи, на когото са обещали – и той, вместо да го приеме като благословение, че тя го оставя, преди да се оженят, решава да се самоубие. Е, какво семейство ще създаде едно такова момиче? Други жени не могат да имат деца поради лекия живот, който са водили като по-млади. Някои пък се влияят от храната. Много храни съдържат разни отрови и хормони.

Има и семейства, които веднага щом се оженят, искат да имат дете и ако малко закъснеят, започват да се тревожат. Но как да създават деца, като са изпълнени с притеснения и душевен смут? Ако пропъдят притеснението и стреса и положат добра духовна основа в живота си, тогава ще придобият дете.

Понякога Бог целенасочено се бави да даде дете на някое семейство. Виждате и на светите богоотци Иоаким и Анна, и на свети пророк Захарий и света Елисавета Бог дал дете на старини, за да се изпълни и в двата случая предвечният Негов план за спасението на хората.

Съпрузите винаги трябва да бъдат готови да приемат Божията воля в своя живот. Който поверява себе си в Божиите ръце, Бог не го оставя. Ние нищо не правим, а колко неща прави Бог за нас! С каква любов и щедрост ни дава всичко! Има ли нещо, което Бог да не може да направи?

Съпрузи имали пет деца, но когато децата им пораснали, се устроили далече от тях, тъй че те останали сами. Тогава решили да си родят още едно дете, което да имат в старините си. Въпреки че жената била на възраст, в която не можела да роди дете и по човешки това било невъзможно, имали обаче голяма вяра в Бога и се сдобили с едно момче. Така в старините им заедно с тях бил най-малкият им син, когото също отгледали и устроили.

Въпросът с детерождението не зависи само от човека, но и от Бога. Когато Бог вижда смирение в съпрузите, които имат трудности да се сдобият с дете, тогава им дава не само едно дете, но може да ги направи и многодетни. Когато обаче вижда в тях инат и егоизъм, ако изпълни молбата им, ще подхрани ината и егоизма им. Трябва изцяло да се оставят на Бога. Да си кажат: “Боже мой, Ти се грижиш за нашето добро, затова нека бъде Твоята воля”. Тогава ще се изпълни това, което искат. Защото, когато казваме “да бъде Твоята воля” (Мат. 6:10) и с доверие се оставяме в Божиите ръце, тогава се изпълва Божията воля. Но ние, от една страна, казваме “да бъде Твоята воля”, а, от друга, настояваме на собствената си воля. Тогава Бог какво да направи?

Случаи на безплодие

  • Отче, едно семейство, в което и двамата съпрузи страдат от таласемия 8 , ни попитаха дали трябва да създадат деца. Казахме им да попитат своя духовен наставник.

  • Духовниците не могат да казват на такива семейства да не създават деца. Трябва да развиват у тях любочестието, тъй че те да полагат усилия да се въздържат; трябва с разсъдливост да снизхождат към такива съпрузи.

  • Отче, има семейства, които, макар че живеят много духовно и искат да се сдобият с деца, не могат.

  • На мнозина Бог не дава деца, за да обикнат децата от целия свят като свои и да помогнат за духовното им възраждане. Един човек нямал деца, но когато излизал от дома си, всичките деца от махалата тичали към него и го обграждали с много обич. Не го оставяли да отиде на работа. Виждате ли, Бог не му дал собствени деца, но го дарил с благословията да го обичат като баща всички деца от махалата и той по свой начин да им помага духовно. Божиите съдби са бездна.

Друг път Бог не дава деца на някое семейство, за да може да устрои някое сираче. Някога се бях запознал с един добър християнин, който по професия беше адвокат. Когато веднъж минах през града, в който живееше, посетих го и голямата му добрина ме склони да остана и да гостувам една нощ у дома му. Запознах се и със съпругата му, която по добродетели приличаше на него. И така от съпругата научих за духовния живот на съпруга, а от съпруга – за духовното състояние на съпругата. По-късно научих за тях и от много други християни, на които те бяха оказали благодеяния. Този Божий човек упражняваше честно професията си на адвокат. Ако виждаше, че някой е измамник, не само не се наемаше със защитата му, но и строго го изобличаваше, за да се осъзнае. Ако виждаше, че някой е виновен, но се кае за престъплението си, опитваше се да смекчи вината или да намали наказанието му. Ако видеше беден и онеправдан, не му вземаше изобщо пари и се стремеше в процеса да го оправдае. Живееше много скромно и така малкото пари, които вземаше, му стигаха дори да помага и на бедни семейства. Домът на вярващия адвокат беше един истински духовен оазис сред градската Сахара. Там се събираха хора нещастни, бедни, безработни, със семейни проблеми, на които той като добър баща се притичаше на помощ. Имаше познати на различни постове и служби и когато

се обадеше на някого да услужи – било за болни или за нещо друго, никой не му отказваше, защото всички го обичаха и го ценяха. По същия начин се трудеше и жена му. Помагаше на бедни деца или на младежи, които имаха затруднения в следването си. Те я чувстваха като своя майка. В един момент обаче ми сподели една своя болка. “Отче, когато се омъжих, веднага напуснах преподавателското място, защото мислех да бъда една добра майка. Исках от Христа да ми даде, ако ще и двадесет деца, но за нещастие не ми даде нито едно”. Тогава ѝ казах: “Ти, сестро, имаш повече от петстотин деца и още ли се оплакваш? Христос е видял добронамереността ти и ще ти въздаде за нея. Сега, когато помагаш за духовното възраждане на толкова деца, ставаш по-добра майка от много майки и надминаваш всичките многодетни майки. Ще имаш и по-голяма отплата, защото с духовното си раждане децата биват осигурени духовно за вечния живот”. Между другото, бяха си осиновили едно момиче, на което бяха приписали всичкото си имущество. Тя ги отгледа на старини и когато починаха, отиде в манастир – макар че и домът им беше като манастир, защото четяха всичките църковни служби. На вечернята и малкото повечерие идваха при тях и други братя в Христа, а полунощницата и утренята си четяха тримата. Тези благословени души помогнаха на много страдащи. Нека и тях Бог да ги упокои.

Затова казвам, че най-големият и най-добър многодетен родител е човекът, който е възроден духовно и сам помага за духовното възраждане на децата в целия свят, за да осигури за душите им рая.

  • Отче, някои, които не могат да си имат дете, мислят да си осиновят някое.

  • Да, по-добре е да си осиновят. Не бива да упорстват в желанието си да родят свое. Това, което иска човекът, невинаги е и Божия воля.

  • Отче, трябва ли родителите, осиновили детето, в определена възраст да му кажат, че са го осиновили?

  • Е, най-добре е по някое време да кажат на детето. Но това, което има значение, е да обичат детето силно и правилно. Има деца, които живеят с истинските си родители, а обичат други хора повече от тях, защото родителите им нямат любов.

Многодетните семейства

Бог особено обича и се грижи за многодетните семейства. В едно голямо семейство се предлагат много възможности на децата да се развият нормално, ако родителите им ги възпитават правилно. Едното дете помага на другото. Най-голямата дъщеря помага на майка си, второто дете се грижи за по-малкото и т.н. Съществува едно себеотдаване и те живеят в атмосфера на саможертва и обич. Малкият обича, но и уважава по-големия. Това се развива по естествен начин в едно многодетно семейство.

Затова, когато в семейството има само едно или две деца, необходимо е родителите да са много внимателни в това как ще ги отгледат. Обикновено те гледат нищо да не липсва на децата им. Такива деца имат всичко, каквото си пожелаят, и така израстват съвсем негодни за живота. Вземи например едно момиче – единствено дете, което има всичко. Има си прислужница, която ще ѝ донесе храната в определения час, ще подреди стаята ѝ и т.н. Прислужницата взема своята заплата, но същевременно и се усъвършенства като човек, защото отдава част от себе си, помага, докато момичето, ако не прави никаква жертва, остава си недодялано, недоразвито. Аз препоръчвам на младите да си вземат съпрузи от многодетни семейства, защото децата, израснали в икономическо затруднение, привикват на саможертва, понеже мислят за това как да помогнат на родителите си. Това рядко се среща при разглезените деца.

Но пък и многодетните родители имат богато сърце. Спомням си, по време на окупацията в нашата махала имаше едно сираче, което беше останало съвсем само. Един беден баща с десет деца се смили над него, взе го у дома си и го изгледа заедно със своите деца. А знаете ли какви блага получи след това от Бога! Би ли го оставил Бог без подкрепа, когато имаше такова любочестно сърце?

Може един многодетен родител в началото да среща трудности, но Бог няма да го остави. Нека ви разкажа един случай: Един баща, който имаше шест деца, ми каза веднъж да се моля Бог да просвети хазяите му, да не го гонят от къщата, в която живееше. За съжаление мнозина собственици, макар че отдават под наем

дома си на семейства от двама човека и пет кучета или котки, които всичко изпоцапват, не искат да го дадат на многодетни семейства, защото щели да причинят повреди. Та на този баща вече му беше дотегнало, горкият, един хазяин да го гони, друг да не му дава под наем дома си, и той да пренася децата и вещите си от къща на къща с големи тревоги. Трудеше се усилено, спестяваше необходимото за семейството си и не се пазареше за наема. Стигаше му хазяите да го оставят за няколко години, та да не се мъчи с премествания. Като чух това, заболя ме за него и му казах: “Не се тревожи, Бог е включил в сметката Си и твоите деца. Той е Творецът, Който дава на децата най-важното – душата, докато вие със съпругата ти, като помощник-творци, давате тялото. Така че Бог се грижи повече от вас за децата ви”. Не минаха два-три месеца, идва радостен при мен и ми казва: “Слава Богу, Бог ми осигури и дом, пък и доста пари имам на разположение”. Попитах го какво се е случило и той ми разказа следното: “Отивайки си на село, седнах за малко на автогарата, докато дойде време да тръгне автобусът. Приближава ме един продавач на лотарийни билети и ми предлага да си взема билет. Аз като християнин имам принцип да не купувам лотарийни билети, затова му казах, че не искам. Когато обаче видях продавача на лотарийни билети да си тръгва, си помислих, че може би и той има голяма нужда от пари, затова отново го извиках и извадих пари да му платя един билет, без да го взимам. Но продавачът беше съвестен и честен човек и не прие. Пак се притесних, но понеже исках да помогна, му казах: “Дай ми един лотариен билет, пък може и да ми потрябва”. И купих един билет с цел другият да се зарадва, въпреки че аз малко се притесних, задето съм нарушил принципите си. Та онзи същият билет спечели една голяма сума – и къща си купих, и пари ми останаха, за да от-гледам децата си. Научих и къде живее лотарийният продавач, отидох незабелязано и оставих в пощенската му кутия един плик с доста пари, понеже знаех, че нямаше да ги приеме, ако му ги бях дал на ръка”. Удивително е как Божията любов действа при честните хора!

Абортите са страшен грях

  • Отче, една четиридесетгодишна жена, която има вече големи деца, е бременна в третия месец. Мъжът ѝ я заплашва, че ако не направи аборт, ще я напусне.

  • А ако направи аборт, другите им деца ще заплатят за това с болести и нещастия. Днес родителите убиват децата си с аборти и затова нямат Божието благословение. Едно време ако някое дете се родеше болно, кръщаваха го, умираше като ангелче и беше осигурено за вечността. Родителите имаха и други, здрави деца, имаха също и Божието благословение. Днес с абортите убиват здрави деца, а поддържат в живот други, които са болни. Родителите тичат по Англия и Америка, за да ги излекуват. И после продължават да се раждат по- болни деца, защото тия, ако оживеят и създадат семейство, може отново да родят болни деца, и какво се получава? Докато, ако раждаха по няколко деца, нямаше да тичат толкова много за едното, болното. Щеше да си почине и да си отиде като ангелче.

  • Отче, накъде четох, че всяка година в целия свят се извършват петдесет милиона аборта, от които умират двеста хиляди жени 9 .

  • Убиват децата, защото казват, че ако хората се умножат, няма да имат какво да ядат и как да се прехранват. А има толкова пустеещи земи, толкова гори, които в скоро време с технологиите, които съществуват днес, могат да се превърнат например в маслинени градини и да се дадат на бедните. Не могат да се оправдаят с това, че ще бъдат отсечени дърветата и няма да има кислород, защото на тяхно място пак ще израстат дървета. В Америка горят житото, а тук, в Гърция изхвърлят плодовете на бунището и т.н., а там, в Африка хората умират от глад. Когато в Абисиния хората измираха от глад, понеже беше голяма суша, бях казал на един мой познат собственик на кораби, който помага при такива ситуации, да отиде там, където изхвърлят плодовете, и да помоли да натовари някой кораб и да ги превози безвъзмездно до гладуващите. Не му позволили по никакъв начин.

Колко хиляди ембриона биват убивани всеки ден! Абортът е страшен грях. Това е убийство и то жестоко убийство, защото децата биват убити, без да са кръстени. Родителите трябва да разберат, че животът започва от момента на зачеването.

Бог допусна една нощ да видя едно страшно видение, което ме просвети по този въпрос. Бях запалил две свещички в две тенекиени кутии, както обикновено правя, дори и когато спя, за всички, които телесно и духовно страдат – живи, и починали. Беше вечерта на Светли вторник. В дванадесет часа през нощта, както си казвах молитвата, виждам едно голямо поле, оградено с каменен зид, засято с жито, което едва беше започнало да расте. Аз стоях извън полето, палех свещи за починалите и ги закрепвах върху зида. Отляво имаше някакво сухо и каменисто място, което постоянно се тресеше от един силен вой на хиляди сърцераздирателни викове, от които сърцето ти се къса. И най-жестокият човек, ако ги чуеше, беше невъзможно да не се разчувства. Докато се измъчвах от сърцераздирателните викове и се питах откъде идват и какво значи всичко това, което виждам, чух един глас да ми казва: “Полето, засято с жито, което още не е изкласило, е гробището с душите на починалите, които ще възкръснат. А на мястото, което се тресе от сърцераздирателните викове, се намират душите на децата, убити от аборти”. След това видение ми беше невъзможно да се съвзема от голямата болка, която изпитах за душите на онези деца. Нито можех да легна, за да си почина, въпреки че онзи същият ден се бях преуморил.

  • Отче, може ли нещо да се направи, така че да се отмени законът за абортите?

  • Може, но е нужно да се задвижи държавата, Църквата и т.н., така че народът да се осведоми за последствията от намалената раждаемост. Свещениците да обяснят на хората, че законът за абортите е в противоречие с Евангелието. Лекарите от своя страна да говорят за опасностите, които заплашват една жена, която се подлага на аборт. Виж как европейците имаха вежливост и любезност и ги оставиха за наследство на децата си. Ние имахме страх Божий, но го изгубихме и не го оставихме като наследство за следващото поколение, затова сега узаконяваме абортите, гражданския брак…

Когато един човек наруши някоя евангелска заповед, виновен е само той. Когато обаче нещо, което е в противоречие с Евангелието, се превръща от държавата в закон, тогава Божият гняв се излива върху целия народ, за да се вразуми.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.

40

споделяния
facebookСПОДЕЛЕТЕ, МОЛЯ! ВАЖНО Е ЗА НАС!