Гергана Тотева е талант, израснал в старозагорската поетична школа. Още като дете, а след това и като девойка, тя се изявява с успех в различни младежки конкурси, в това число и в Италия, където получи награда от тамошен поетичен форум.
Интересно е, че Гергана показваше още тогава разностранни дарби. Тя рисуваше талантливо и постъпи да учи в Казанлъшката художествена гимназия, която завърши с отличен успех. После продължи образованието си в Софийския университет, където успешно доразви дарбите си.
Кое е най-интересното в поезията на Гергана Тотева? На първо място – търсенето на асоциативен и по-дълбок смисъл зад темите, на които пише. Това не беше характерно за нейните връстници. Те реагираха по-скоро чисто емоционално в творбите си, поддаваха се по-често на външния патос. Емоцията при Гергана се поражда от интересния мисловен план, който тя разкрива в стиховете си. Второто отличително качество на нейните стихове е нестандартната поетична образност. Образност, която се носи от обикновени, прозаични на пръв поглед думи, например „числа“, думи, които обаче, съчетани в Герганините стихотворни редове, зазвучават по новому и заразяват и читателите. Третото качество на тази поезия е нейната сдържаност, пестеливостта на изразните средства. Това създава вътрешно напрежение в стиховете. Най-често натрупваната енергия избухва в поантата с неочакваност, с изненада, която предизвиква към размисъл.
Днес Гергана Тотева е зряла млада жена, майка и съпруга. Но надяваме се, че ще продължи да ни радва с творчеството си и ще бъде достоен продължител на старозагорските поетични традиции.
„Птиците“
Гергана ТОТЕВА
ЧИСЛА
Всяко число е различно,
има минало и бъдеще.
Числата са навсякъде.
В любовта и в омразата,
дори във вятъра
Всеки брои.
Брой на крачки.
Брой на безбройното.
Край на безкрайното!
Числа!
Фатални. Щастливи!
Всеки е роден със своето число,
а всяко число е родено,
за да се… роди следващото.
* * *
Когато мисля за теб,
ми се плаче.
Сълзите напират.
Вярвам, че и ти,
когато плачеш –
мислиш за сълзите,
които при раздялата ти подарих.
КАПКА
Капка по капка.
Събирам кехлибарения
любовен еликсир.
Гледам в чашата –
живота си
красив.
Ще я изпия до дъно чак.
Усещам: всяка капка
изпепелява
разума ми.
С писък.
Капка по капка
изпивам силата
на съдбата си,
скрита в чашата ми
с вино.
Какво ли крие дъното?
ДУМА
Думата е моя сестра.
Тя е вътре в мен,
чувам вътрешния ѝ глас,
чувам как ме вика, ако е в беда.
Чувам как се смее.
С мен споделя всичко.
Най-добрата дума.
Моята.
За теб…
ВИНО
Гроздето е твой баща.
Ти роден си
от зърната,
златни, негови…
Забранени, но твои.
Бяло… червено…
чистота и невинност…
кръв… надежди…
любов и мечти.
Горчива и омайна –
тайна…
Изтрива болката
от сърцето – там,
където си е намерила дом.
Без сърце…
Забранено…, но твое
вино.
ЗАРАТА публикува от първия брой на списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
