СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
Помощ за разхайтените деца
Необходимо е вкъщи да съществува атмосфера на обич и мир. Ако детето е поело малко обич от дома си, дори в някой момент да се отклони, ще види, че другаде не намира обич, а само лицемерие, и ще се върне обратно. Но ако е запечатало в ума си грозни сцени от дома, караници и противоборства, как да му даде сърце да се върне вкъщи?
-
Отче, какво трябва да правят родителите, когато детето избяга от дома?
-
Да се стремят да поддържат някакъв контакт с него, тъй че, когато дойде на себе си, да може да се върне вкъщи. Да му говорят с добро, да го накарат да се замисли, за да му помогнат. Ако примерно детето се връща много късно вечер, майка му да му каже: “Ела тук, детето ми. Ако ти беше на моето място и децата ти закъсняваха да се върнат вечер вкъщи, нямаше ли да се притесняваш?”
И най-тежкото падение на децата не трябва да довежда до отчаяние родителите, защото в наше време грехът стана мода. Нека винаги да имат предвид следното: децата от нашето време ще имат известно оправдание за своите безчинства. Четворката като оценка за държание в днешно време има стойността на шестица, на отличен от нашето, предишното време. Разбира се, родителите трябва да се стараят да помогнат на децата си, но нека не се тревожат прекомерно. Децата по-късно ще се вразумят. Сега не разбират доброто, защото умът им не е дозрял, а още е размътен. Затова не могат ясно да различат опасността, в която се намират, и непоправимата вреда, която могат да понесат.
Добре е родителите да показват на детето, че се притесняват за безчинствата, които върши, но да не го насилват и подлагат на принуда, а да се молят. Молитвата, извършена със сърдечна болка, носи положителни резултати. Ако пък детето извърши някоя сериозна простъпка, тогава родителите трябва да се намесят, но деликатно. Ако не е нещо толкова сериозно, нека малко си затворят очите, за да не дразнят детето и да не предизвикат влошаване на състоянието му, в резултат на което то да се отдалечи от тях. Само да се молят на Христа и Света Богородица да го закрилят.
Молитвата на родителите, особено на майката, понеже е от сърце и съдържа болка, бива чута. Когато бях в Иверския скит, случайно дойде един младеж. Както обикалял из Халкидики, попаднал на една група от поклонници, които идвали на Света Гора, и дойде и той заедно с тях в килията. Ах-ах, какъв безбожник беше, хулител и съвсем безсрамен! Имаше една демонична съобразителност и в нищо не вярваше. Хулеше всички, малки и големи. От тук – от там, накарах го да се замисли. Дори го подстригах, защото имаше една дълга коса!… “Виж, казвам му, да е жива и здрава майка ти, нейните молитви те доведоха тук”. “Да, отче, така е, казва ми. Обикалях из Халкидики и дори не разбрах как попаднах тук”. “Колко ще се зарадва майка ти, ако научи, че си дошъл на Света Гора, и те види така подстриган!” “Откъде знаеш, отче? Наистина майка ми много ще се зарадва да ме види така променен!” Бог го въртял от тук, въртял го от там и накрая го пратил при… майстора! Колко ли се е молила горката му майка!
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
