СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
Ролята на майката
Майчината обич
-
Отче, веднъж ни казахте, че човекът расте и съзрява посредством любовта.
-
Не е достатъчно човек да обича някого. Трябва да го обича повече от себе си. Майката обича децата си повече от себе си. Остава гладна, за да нахрани децата си, но чувства по-голямо задоволство от тях. Децата се хранят веществено, а майката духовно. Те чувстват веществения вкус, а тя чувства духовната радост.
Една девойка, преди да се омъжи, може да спи до десет часа сутринта и да иска майка ѝ да ѝ приготвя млякото. Мързи я да свърши каквато и да е работа. Иска всичко наготово; иска всички да ѝ прислужват. Претенции към майка си, претенции към баща си, а тя безделничи. Въпреки че любовта е заложена в природата ѝ, тя не се развива, защото постоянно получава помощ и благодеяния от майка си, от баща си, от братята си. От момента обаче, в който стане майка, заприличва на машинка, която колкото повече работи, толкова се зарежда, защото любовта е в постоянно действие. Преди това се е гнусяла, когато докосне нещо мръсно, и се е миела веднага с ароматни сапуни. А после, когато детето се изцапа и трябва да го почисти, ще речеш, че събира… мармалад! Вече не се гнуси. Преди това, ако някой я събуди, тя се е развиквала, защото си я обезпокоил. А после когато детето плаче, цяла нощ будува и не се затруднява. Грижи се за него и се радва. Защо ли? Защото престава да е дете. Станала е майка и е дошъл часът на саможертвата, на любовта.
Майката достига по-високо в любовта и саможертвеността от бащата, защото бащата няма толкова поводи за саможертва. Майката се измъчва, полага по-големи усилия, когато има деца, но същевременно се и зарежда от децата. Дава неспирно, но затова и постоянно получава. Бащата не се измъчва толкова с децата, но и не се зарежда, затова и любовта му не е толкова голяма, колкото на майката.
Колко майки идват, плачейки и ме молят: “Отче, моли се за детето ми”. Какви тревоги имат! Малко мъже ми казват: “Помоли се, детето ми излезе от правия път”. Ето на, и днес една майка с какъв трепет водеше децата си, милата – имаше осем – и ги подреждаше да вземат благословение всичките. Един баща трудно би направил такова нещо. И Русия се задържа благодарение на майките. Бащинската прегръдка, когато липсва Божията благодат, е суха. Докато майчината прегръдка, дори и без Бога, има в себе си мляко. Детето обича баща си и го уважава, но чрез обичта и нежността на майката още повече се усилва и любовта му към своя баща.
Правилният подход при безплодие
Когато жената няма деца, тя страда, ако не подходи към този проблем по духовен начин. Какво преживях веднъж с една жена, която нямаше деца! Мъжът ѝ имаше висок пост в службата си. Тя притежаваше къщи, които даваше под наем, собствена голяма къща, в която живееха, голямо състояние, но я мързеше да отиде до магазина да си напазарува, мързеше я да готви, пък и не знаеше да готви. Обаждаше се по телефона и ѝ носеха готови храни. Нищо не ѝ липсваше, но въпреки това се измъчваше, защото нищо не ѝ носеше удовлетворение. По цял ден си стоеше вкъщи; ту това ѝ беше виновно, ту онова; омръзваше ѝ това, омръзваше ѝ онова… Мислите ѝ я подтискаха и се принуждаваше да взема хапчета. Мъжът ѝ си вземаше работа от кабинета вкъщи, за да ѝ прави компания, а тя му висеше на главата, за да ѝ мине времето. На човека му дотягаше, но горкият трябваше да върши и работата си. Когато я срещнах, казах ѝ: “Не стой по цял ден вкъщи, защото хващаш мухъл. Отиди до някоя болница да посетиш някой и друг болен”. “Къде да ходя, отче, казва ми, трудно ми се вижда”. “Тогава ще правиш следното: ще прочиташ първия час в своето време, третия час в своето и т.н. 1 и ще правиш по някой поклон”. “Не мога”, казва ми. “Е, тогава чети житията на
светиите”. Казах ѝ да прочете житията на всички жени светици с мисълта, че от там може да възприеме нещо, което да ѝ помогне. Измъчих се, докато ѝ помогна да влезе в някакъв порядък, иначе можеше да свърши в лудницата. Беше станала негодна за нищо. Здрав мотор, но с клеясало масло.
С всичко това искам да кажа, че женското сърце се погубва, когато любовта, която е заложена в него по природа, не намери къде да се излее. А виждаш друга жена с пет-шест, че и осем деца, съвсем бедна, горката, но се радва. Има в нея юначество, мъжествена твърдост. Защо ли? Защото е намерила призванието си. Направи ми впечатление един случай: един мой познат имаше две сестри. Едната се омъжи много млада и се сдоби с много деца. Постоянно жертваше себе си. Също така шиеше и пращаше подаяния на бедни. Неотдавна дойде при мен и ми каза: “Сега си имам и внучета”, и сърцето ѝ трептеше от радост. Другата не се омъжи, не оползотвори по духовен начин липсата на грижи и стана… по-добре не питай! За нищо не ставаше! Мързеше я да живее. Чакаше от възрастната си майка да се погрижи за нея, а беше и недоволна. Виждате ли какво се получава? Вътре в нея не се извърши промяна, понеже не стана майка, нито пък оползотвори любовта, която съществува в женската природа, помагайки на нуждаещите се.
Затова казвам, че саможертвата при жената е задължителна. Мъжът, дори ако не развие любовта, не претърпява голяма вреда. Обаче ако жената не насочи правилно любовта, която притежава, заприличва на една машина, която работи, но няма материал за работа и само се тресе, а тресе и останалите.
Издръжливостта на майката
-
Отче, свети Нектарий Пентаполски в писмо до монахините пише да не забравят, че са жени, и да се опитват да подражават на светите подвижнички, а не на мъжете подвижници. Защо казва това? Защото жените нямат такава издръжливост ли?
-
Кой? Жените ли не са издръжливи? Аз съм се наплашил от жените. Много са издръжливи. Може жената в тялото да е по-слаба, да има по-малко телесни сили от мъжа, но със сърцето, което има, ако го развива и усъвършенства, има такава издръжливост, която надминава мъжката сила. Мъжът, от една страна, има телесни сили, но няма сърцето, което има жената. Ето на, забелязах една котка, която дойде при колибата ми с котенцата си. Беше слаба, коремът ѝ залепен за гърба. Един ден дойде голямо ловджийско куче. Курдис, котаракът, си плю на петите. Обаче котката стана права, изви си гърба, разгневи се и беше готова да се нахвърли върху кучето. Учудих се къде намери тази смелост! Но беше с котенцата си.
Майката страда, уморява се, но не усеща нито страданието, нито умората. Насилва се, но понеже обича децата си, дома си, върши всичко с радост. Повече се уморява някой, който постоянно лежи, отколкото тя. Спомням си, майка ми, когато бяхме малки, трябваше да носи вода от чешмата, която беше много далече от къщата ни; трябваше да готви, да меси, да пере дрехите, да ходи и на полето. С други думи, вършеше всичката работа, гледаше и нас, които ѝ се качвахме на главата и ни беше… съдия, когато се карахме. Казваше обаче: “Това е мое задължение; длъжна съм да свърша всичко, без да роптая”. Казваше го в добрия смисъл. Обичаше дома, обичаше децата си и не се изморяваше от работата, вършеше всичко от сърце, с радост.
И колкото повече години минават, толкова повече майката обича дома. Въпреки че възрастта ѝ се увеличава, още повече се жертва, за да отгледа и внучетата си. И макар че силите ѝ намаляват, но понеже го прави от сърце, има повече кураж и от мъжа, но и от куража, който е имала в младостта си.
И при болестите, отче, жената е по-хладнокръвна от мъжа.
-
Знаеш ли какво се получава? Майката с болестите на детето много пъти се е изправяла пред болестта и има голям опит. Помни колко пъти се е качвала и е спадала температурата. Видяла е различни случки: детето да се задушава или да припада и с един-два шамара да се съвзема и т.н. Мъжът не вижда това и няма този опит. Затова когато види някой път детето с температура или леко побледняло, изпада в паника и започва: “Отива си детето! Сега какво ще правим? Тичайте, викайте доктора!”
Бременност и кърмене
Отглеждането на едно дете започва от бременността. Ако майката по време на бременност се безпокои и притеснява, тогава и зародишът в утробата ѝ се смущава. А когато майката се моли и води духовен живот, детето в майчината утроба се освещава. Затова, когато жената е бременна, трябва да си казва Иисусовата молитва, да чете по малко от Евангелието, да пее, да няма душевен смут, но и другите трябва да внимават да не я притесняват. Тогава детето, което ще се роди, ще е осветено и родителите няма да имат проблеми с него нито когато е малко, нито когато порасне.
След това, когато детето се роди, тя трябва да го кърми, колкото може повече. Майчиното мляко дава здраве на децата. С кърменето децата бозаят не само мляко, бозаят и любов, нежност, утеха, сигурност и така придобиват по-силен характер. Но кърменето помага и на самата майка. Когато майките не кърмят децата, тогава се причиняват аномалии в организма им, които могат да доведат до мастектомия 2 .
В по-старо време една майка можеше да кърми и детето на съседката, ако онази нямаше кърма. Днес много майки се ленят да кърмят дори собствените си деца. Ако една майка я мързи и не кърми детето си, предава мързела си и на него. Някога кутиите с кондензирано мляко имаха на етикета си една майка, която в обятията си държи дете. Сега имат една майка, която държи цветя! Майките не кърмят децата си, така че децата израстват без утеха! Кой ще им даде нежност и обич? Кутията с краве мляко ли? Бозаят от “замразеното” шише и замръзва и сърцето им. После, когато пораснат, търсят утеха в шишето по кръчмите. Пият, за да забравят стреса и стават алкохолици. Ако децата не получат обич и сами на свой ред няма да дадат обич и така става верижна реакция. После майките идват и плачат: “Моли се, отче! Детето ми се погубва!”
Работещата майка
-
Отче, правилно ли е жената да работи?
-
Мъжът ѝ какво казва за това?
-
Да прави каквото на нея ѝ допада.
-
Когато някоя девойка е следвала и е започнала работа преди брака си, после, когато стане майка, трудно оставя работата си, за да се отдаде на децата си. Докато някоя друга, която не е следвала и работи нещо по-просто, може по-лесно да остави работата си.
-
Отче, мисля, че когато няма деца, работата ѝ помага.
-
Значи, ако няма деца, задължително трябва да работи някоя професия, така ли? Има толкова други неща, които може да прави. Естествено, ако има деца, най-добре е да си стои у дома. Защото това е най-полезно за децата?
-
Отче, много жени казват, че не свързват двата края, затова се принуждават да работят.
-
Не свързват двата края, защото искат да имат телевизор, видео, личен автомобил и т.н., поради което трябва да работят и в резултат на това пренебрегват децата си и ги погубват. Ако работи само бащата и се задоволяват с малко, тогава няма да има проблем. А когато се трудят и двамата, защото уж не им достигат парите, семейството се разпилява и губи същинския си смисъл. А децата какво да правят? Ако майките живееха по-просто, и те нямаше да са толкова уморени, и децата щяха повече да се радват. Един човек знаеше седем езика, а жена му се мъчеше да научи четири, същевременно преподаваше уроци и вземаше лекарства, за да може да издържи. Децата им се родиха добре, но пораснаха повредени. После психоанализи… Затова казвам на майките да опростят живота си, за да могат да се занимават повече с
децата си, които имат нужда от тях. Може да имат и някое друго занимание, с което да се захващат вкъщи, когато се изморят от децата. Когато майката е у дома, може да наблюдава децата си, нарежда нещата и се избягват много тревоги.
Днес децата не могат да получат майчина обич, но и майчиния си език не научават, защото майката е по цял ден на работа и оставя децата си с чужди жени. Хиляди пъти по-добре са децата в детските ясли, където има и по някоя отдадена на работата си детегледачка, която им дава малко нежност, отколкото децата, които родителите изоставят и плащат на някоя жена да се грижи за тях. И после какво става? Който няма една майка, има цял куп бавачки!
Домакинство и духовен живот на майката
-
Отче, как може една домакиня да разпредели така работата си, че да има време и за молитва? Какво трябва да е съотношението между работата и молитвата?
-
Жените обикновено нямат мярка в работата си. Искат постоянно да си отварят работа. Въпреки че имат голямо сърце и биха могли да въртят добре домакинството на душата си, пилеят сърцето си в незначителни неща. Да предположим, че имаме една чаша с хубави рисунки и детайли по нея и т.н. Но ако нямаше рисунки, пак щеше да върши работа. Те обаче отиват в магазина и се започва: “Не, искам с такива рисунки, не така, не иначе”… А ако има и някое нарисувано цветенце, е, тогава вече сърцето ѝ подскача! По този начин жената прахосва всичките си сили. Рядко ще намериш някой мъж да обръща внимание на такива неща. И ако например нощната лампа е кафява или черна, мъжете дори няма да го забележат. Но жената иска нещо красиво, радва се, дава една част от сърцето си в това, друга част за нещо друго, тъй че за Христа какво остава? Уморените прозявки по време на молитва. Колкото повече се отдалечава женското сърце от такива красоти, толкова повече то се доближава до Христа. А когато сърцето се отдаде на Христа, тогава има голяма сила! Тия дни видях една душа, която изцяло се е отдала на Бога. Виждаш как в нея гори един сладък огън! Всичко взема присърце. Преди беше съвсем светски човек, но беше добронамерена и в един момент в нея е пламнала искрата. Златни накити, разкошни дрехи – всичко изхвърли. Сега живее в удивителна простота! Подвизава се, води духовен живот. И как постоянно жертва себе си! Завидя на светиите в добрия смисъл. Как се моли с броеницата, как пости, как чете Псалтира!… Удивително! Тя сега се прехранва с духовни подвизи.
-
Отче, една майка ми сподели: “Слаба съм телесно и много се изморявам; не смогвам да си свърша работата, нито ми остава време за молитва”.
-
Нека си опрости живота, за да ѝ остава време и за молитва. Опростявайки живота си, една майка може да постигне голям духовен напредък. Ако е опростила живота си, но полага голям труд, понеже има много деца, има оправдание да каже “изморявам се”. Ако обаче губи времето си, гледайки как да подреди къщата си за пред чуждите хора, тогава какво да каже човек? Някои майки, за да им е подредено всичко вкъщи, ограничават до задушаване децата си и не ги оставят да преместят дори и един стол или една възглавница. Налагат им войнишка дисциплина и по този начин децата, макар че се раждат нормални, за съжаление израстват повредени. Ако един здравомислещ човек види в един дом с много деца всичко да е подредено, вади заключение, че или децата са повредени, или майката е варварка и е наложила войнишка дисциплина. Има страх в душите на децата, затова се подчиняват. Веднъж бях отишъл в една къща с много деца. Каква радост ми доставиха дечицата със своите детски лудории, с които разваляха светския ред, т.е. всяко нещо да стои на мястото си. Този ред всъщност е най-голямата безредица, която много уморява съвременния човек.
Едно време нямаше духовни книги, за да си помагат майките, като ги четат. Днес има цял куп светоотечески книги, цял куп преводи, но за жалост повечето майки или се занимават с празни работи, или работят, за да свържат двата края.
Най-добре е майката да се занимава с възпитанието на децата, а не да се отдава с педантичност на домакинството, на бездушните предмети. Да им говори за Христа, да им чете житията на светиите. Същевременно да се занимава с почистването на душата си, за да сияе с духовна светлина. Духовният живот на майката безшумно и незабелязано ще помага и на душите на нейните деца. По този начин и децата
ще живеят с радост, и тя ще е щастлива, защото ще носи Христа в себе си. Ако майката не намира време и начин да каже поне едно “Три-святое”, как тогава ще се осветят децата ѝ?
-
А когато, отче, една майка има много деца и много работа?
-
Не може ли, когато върши къщната си работа, същевременно и да се моли? Мен именно майка ми ме научи да казвам Иисусовата молитва. Когато като деца правехме някоя беля и тя усещаше, че се е ядосала, я чувах да си казва: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Когато слагаше хляба във фурната, казваше: “В името на Христа и Света Богородица”. И когато месеше, и когато готвеше, постоянно си казваше молитвата. По този начин се освещаваше тя самата, освещаваха се хлябът и ястието, които приготвяше, освещаваха се и тия, които ги ядяха.
Колко майки, които са имали свят живот, са имали и святи деца! Ето например майката на стареца Хаджи Георги. Дори млякото на тази благословена майка, което бозаел Гавриил – светското име на стареца Хаджи Георги – било подвижническо! Добила две деца, след което със съпруга си живеели в девство, обичайки се като брат и сестра. От малка имала подвижнически дух, защото имала сестра монахиня, подвижница, която по-късно посещавала и с децата си. Бащата на Гавриил също бил благочестив човек, занимавал се с търговия, затова повечето му време преминавало в пътувания. Това давало възможност на майката да води прост и скромен живот, да не “се грижи и безпокои за много неща” (виж Лук. 10:41), да взема детето със себе си и заедно с други жени да извършват бдения, кога по пещерите, кога по параклисите. Затова впоследствие и той достигнал до такава святост.
Благочестивият живот на майката е от голямо значение. Ако майката има смирение, страх Божий, нещата в дома вървят нормално. Познавам млади майки, чието лице свети, макар че от никъде не получават помощ. От децата разбирам в какво състояние се намират майките.
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.