Из „Птици в нощта“: СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ (3 част)

СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ

Отговорността на родителите за възпитанието на децата

Родителите да поверят децата си на Бога

Бог дал на първозданните Адам и Ева голямото благословение да бъдат Негови сътворци. Поради което родителите, дядовците и бабите и т.н. също са сътворци заедно с Бога, защото дават тялото.

Бог е един вид задължен да се погрижи за децата. Когато детето бъде кръстено, Бог му предоставя и един ангел, за да го закриля, тъй че детето е закриляно от Бога, от ангела пазител и от родителите. Ангелът пазител е постоянно близо до него и му помага. Колкото повече детето расте, толкова повече родителите се освобождават от отговорност. Ако родителите умрат, Бог от високо, но и отблизо, а също и ангелът пазител отблизо, продължават винаги да закрилят детето.

Из „Птици в нощта“: СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ (2 част)

Родителите трябва духовно да подпомагат децата си, когато са малки, защото тогава са малки и недостатъците им и могат лесно да се изправят. Също както пресният картоф – само леко да го изчегърташ и се бели. Обаче когато остарее, трябва да вземеш нож, за да го обелиш, а ако има и някое черно образувание, трябва да го изрежеш по-надълбоко. Ако децата получат помощ от малки и се изпълнят с Христа, ще бъдат до Него винаги. И когато пораснат, дори да се отклонят замалко поради възрастта или поради лоши приятели, отново ще се осъзнаят. Защото страхът Божий и благоговението, с които са били напоявани сърцата им като малки, не е възможно никога да бъдат изтрити.

След това, по време на юношеството, което е най-трудната възраст, тревогата на родителите за децата им е най-голяма, докато им дадат образование и ги устроят. Тогава нека родителите правят каквото могат, а което не могат, понеже надвишава силите им, нека го възложат на всемогъщия Бог. Когато поверят децата си на Бога, тогава Бог е длъжен да помогне за онези неща, които не стават по човешки. Ако например децата не слушат, нека ги поверят на Бога, а не да измислят различни начини да ги насилват. Нека майката казва на Бога: “Боже мой, децата ми не ме слушат. Аз нищо не мога да направя. Погрижи се Ти за тях”.

Направи ми впечатление онзи ден на бдението една майка, която познавах отпреди. Дойде да ме поздрави. Гледам, води със себе си само по-големите си деца. Питам я: “Къде са малките?” “Вкъщи са, отче, казва ми. Искахме да дойдем на бдението и си казахме със съпруга ми: “Щом като отиваме на бдение, а не на някоя забава, Бог ще нареди на някой Свой ангел да пази малките ни деца”. Сега рядко може да се срещне такова доверие, защото днес, както децата нямат доверие в родителите си, така и родителите нямат доверие в Бога.

И чуваш често много родители да казват: “Защо нашето дете тръгна по лош път? Нали ние ходим на църква?” Не дават отвертката на Христа да завинти в децата някое… винтче; искат всичко сами да направят. И въпреки че има Бог, Който закриля децата, и ангелът пазител е винаги близо до тях и също ги пази, те толкова много се безпокоят, че се поболяват. И въпреки че са вярващи хора, постъпват така, все едно че не съществува Бог и не съществува ангелът пазител, и по този начин стават пречка за Божията намеса. А трябва да се смиряват и да търсят помощ от Бога и добрият Бог ще опази децата.

Духовното възраждане на децата

• Отче, само родителите ли са отговорни за възпитанието на децата?

• Главно родителите са отговорни, защото според възпитанието, което ще дадат на децата си, и те, от своя страна, ще станат добри духовници, добри педагози и т.н. и ще помагат и те на свой ред на своите деца и на всички останали деца. При това майката носи по-голяма отговорност от бащата за възпитанието на децата.

Когато детето е още в утробата на майката, ако родителите се молят и водят духовен живот, детето ще се роди осветено. И ако и след това му помогнат духовно, ще стане осветен човек и ще помага на обществото,

било чрез служение в Църквата, било чрез заемането на някой пост в държавата и т.н. Всички трябва да помагаме за това децата да станат добри хора и да остане малко квас за следващите поколения. Защото, както са тръгнали сега нещата, и квасът ще се загуби. А ако се загуби квасът, какво ще стане после?

Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да способстват колкото могат и за духовното им възраждане. Защото, ако човек не се роди духовно, той ще отиде във вечните мъки. А пък това, което родителите не могат да направят за децата си, ще възложат на учители. Затова нашата Църква се моли така: “Благослови нашите началници, родители и учители” ¹ . Съществуват също така и духовните отци, които може и да нямат собствени деца, но принасят по-голяма полза във възпитанието на децата, защото се трудят за духовното им възраждане.

Искам да кажа, че всички трябва да спомагат, всеки по своя начин, със своя пример за духовното възраждане на децата, тъй че да изживеят мирно този живот и да отидат в рая. Когато децата станат духовни хора, нямат нужда нито от закони, нито от нищо. “Законът е установен не за праведник” (1 Тим. 1:9). Законът е за престъпниците. Духовната власт е по-висша от светските власти.

Примерът на родителите

• Отче, как трябва да постъпят родителите, когато детето не слуша и се противи?

• За да не слуша детето и да се държи лошо, има някаква причина. Може да вижда грозни сцени или да чува лоши думи вкъщи или навън. По принцип за духовните въпроси помагаме на децата главно с личния си пример, а не с насилие. При това най-много им помага примерът на майката – с послушанието и уважението към своя съпруг. Ако по някой въпрос тя има мнение, което е различно от неговото, никога да не го изразява пред децата, за да не се възползва от това лукавият. Никога да не разваля мнението на децата за баща им. Дори когато бащата е виновен, трябва да го оправдава пред тях. Ако той примерно се държи грубо, нека тя каже на децата: “Татко е уморен, понеже цяла нощ е работил, за да свърши една неотложна работа. И това го прави за вас”.

Много родители се карат пред децата си и така им дават лоши уроци. Горките деца скърбят за това. После родителите, за да ги утешат, започват да изпълняват прищевките им. Отива бащата и заговаря нежно на детето: “Какво искаш да ти взема, злато мое?” Отива и майката, и тя му заговаря нежно, и накрая децата израстват разглезени и капризни. А след това, ако родителите не могат да им дадат това, което им искат, ги заплашват, че ще се самоубият.

И виждам колко помага на децата добрият пример на родителите. Днес дойдоха две момиченца – едното беше на около три години, другото на четири – със своите родители, които бяха много благочестиви. Колко им се зарадвах! Бяха като ангелчета. Седяха и с рокличките си покриваха коленцата си. Имаха скромност, уважение към другите! И всичко това идваше от държанието на родителите. Когато децата виждат, че родителите им имат любов помежду си, че се уважават, държат се благоразумно, молят се и т.н. това се отпечатва в душите им. Затова казвам, че най-доброто наследство, което родителите могат да оставят на децата си, е да им предадат собственото си благоговение.

Да бяхте видели едно момиченце в Австралия какво благородство имаше! Бяхме в Канбера. Бях приключил и с последните хора, дошли там да разговаряме, и след малко щяхме да тръгваме. Гледам, спира един автомобил и слизат двама съпрузи с момиченцето си. “Успяхме да ви заварим, отче”, казват ми. “Да, казвам им, след малко тръгваме”. “Отче, казва мъжът, аз и да не ви видя, няма страшно, нека само съпругата ми да ви види за малко, за да се успокои, понеже е чувствителна”. Отидохме малко по-нататък с майката, за да ми каже каквото искаше. Момиченцето тичаше подир нея. “Седни, казвам му, мама ще се върне след малко”. Пита ме: “Ти имаш ли майка?” “Нямам”, казвам му. Гледам очите му се напълниха. Казва ми: “Искаш ли да ти дам моята мама?” Тогава и аз го питам: “Ти имаш ли дядо?” “Не”, казва ми. “Искаш ли да имаш дядо?” “Искам, казва ми. Искаш ли ти да дойдеш у нас или искаш ние да дойдем в твоя дом? Както ти искаш”, казва ми. Такова благородство! Малко дете да пожертва майка си! И да видите как беше копирало родителите си.

Бащата имаше голямо благородство. С колко молитвени пожелания го благослових! Прегърнах го, целунах го, нарадвах му се. Такива хора разчувстват и най-коравосърдечния човек, а колко повече Бога!

Децата трябва да се наситят на ласка и любов у дома

Детето има нужда от много любов и ласка и постоянно ръководство. Иска да седнеш до него, да ти каже проблемите си, да го помилваш, да го целунеш. Когато понякога малкото дете е неспокойно и прави бели, ако майка му го вземе в прегръдката си и го помилва и целуне, то се успокоява и утихва. Ако се насити на ласка и любов, когато е малко, по-късно има сила да се справи с трудностите в живота.

Днес обаче повечето деца виждат родителите си само замалко вечерта и не могат да се наситят на обич. Много често родителите, които са възпитатели или лекари и в работата си се занимават с деца, отдават обичта си на чуждите деца, а когато се върнат вкъщи, не им е останала любов за своите деца. Изморени са. Батерията се е изхабила. Бащата от една страна се изтяга в креслото, взема си и вестник да прочете някоя новина и въобще не се занимава с децата. Идва детето до него, а той вместо да му поговори, вместо да го помилва малко, го гони. Майката от своя страна отива да сготви нещо за ядене, така че и тя не намира време да обърне внимание на децата и по този начин горките растат лишени от любов. Или пък някои военни, свикнали да налагат строги наказания на войниците, когато не се подчиняват, искат и в семейството да наложат войнишка дисциплина и се държат сурово с децата си, като за най-малкото им удрят плесници. Или някои съдебни служители, когато детето им направи беля, извършват и у дома си съдебен процес. Не се отнасят към децата си с нежност и обич, затова и после децата имат психологически проблеми.

Страданията на децата по вина на родителите

• Отче, една майка ни попита какво да прави, понеже дъщеря ѝ хули Света Богородица?

• Да потърси откъде тръгва злото. Понякога при такива случаи са виновни родителите. Когато самите родители не се отнасят добре, причиняват вреда на децата си и те започват да говорят безсрамно. Тогава биват подложени на известно демонично въздействие и реагират грубо. В други случаи, родителите си мислят, че насила ще направят децата си добри. Завладява ги егоизмът и говорят на децата си с негодувание, а винаги трябва да се отнасят към тях с добро.

Днес една жена ме съсипа! Имаше едно детенце и безмилостно го биеше. Нещастното трепери от страх; не може да говори; повредена е нервната му система. Казват ѝ: “Има бяс”, и тя го оставя гладно, за да се махнел уж демонът. Каза ми: “Не му давам да яде, за да се махне от него демонът”. “Бре, жено, ти добре ли си?, питам я. Дай на детето да яде. Гледай твоите бесове да се махнат. Ти си причината да бъде осакатено тъй детето. Няма бяс; трепери, защото се страхува от теб, че го биеш! Причастяваш ли го редовно?” “Не”, отговаря ми. Иди че се разбери!

• Отче, може би, понеже понякога псува, затова казват, че има бяс?

• Псува! Когато майка му го задушава с насилието си и то вече не знае какво прави. Жалко за горкичкото! Бесновата е майка му, а не то.

Ще видим странни неща в деня на Страшния Съд! В епохата на идолослужение майките изгаряли децата си пред статуята на Молох ² , за да участват в служението на този бог! ³ Ако познаваха истинския Бог, какви жертви биха принасяли! Те ще имат облекчение на вината си в деня на Съда, понеже са се подвели от другите. Днешните майки обаче с безразличието, което имат към децата си, какво облекчение на вината ще имат? Бог ще им каже: “Вие познавахте истинския Бог, кръстихте се, толкова неща чухте, толкова научихте,

Сам Бог се разпъна, за да ви спаси, а какво сторихте? Леняхте се да заведете децата си на църква, за да се причастят! Онези си мислели, че Молох е истинският Бог и принасяли в жертва дори децата си. Вие какво направихте?”

Децата плащат за грешките на родителите си! Някои родители съсипват децата си, но Бог не е несправедлив. Той особено силно обича децата, които в този свят са били онеправдани – било от родители, било от други хора. Когато родителите стават причина детето да тръгне по крив път, Бог няма да го остави, защото то има право на Божията помощ. Така ще нареди нещата, че да му помогне. Ето, виждаме някои младежи, та дори и възрастни, как в един момент внезапно се обръщат към доброто. Спомням си един случай: в семейство с две деца, бащата, майката и дъщерята бяха атеисти. Синът в началото се беше увлякъл по марксизма. Не остана доволен и премина към индуизма. И там не му хареса и дойде на Света Гора. Често идваше в колибата ми, ходеше и по други килии. През цялото това време родителите му повтаряха: “Христе Боже, Света Богородице, пази детето ни”. След като остана известно време на Света Гора и се посъвзе и укрепна духовно, се върна у дома си – защото не беше за монах – и помогна духовно и на баща си, и на майка си. Сега гледам баща му стои най-отпред на бденията. Казва предначинателния псалом ⁴ в Църквата, у дома си чете вечернята, малкото повечерие, молебния канон. Как се погрижи за тях Бог! Дяволът искаше да им причини зло, но накрая Бог ги устрои в правия път.

• А момичето, отче?

• И то постепенно се вразумява. Бог дава възможности.

• Отче, някои родители, които започват да водят духовен живот на голяма възраст, съжаляват, че не са дали християнско възпитание на децата си, когато са били малки.

• Ако искрено се каят и помолят Бога да помогне на децата им, Бог ще направи нещо за тях; ще им хвърли някой спасителен пояс, за да се спасят от бурята, в която се намират. Дори и да не се намерят хора, които да им помогнат, може нещо друго да стане причина за обръщането им в доброто. Да знаете, че тези родители са имали добри намерения, но като малки не са намерили подкрепа от семействата си и имат право на Божията помощ.

• Отче, понякога децата водят духовен живот, но срещат много трудности от страна на родителите си, които са безразлични.

• Бог се грижи повече за тези деца, отколкото за онези, чиито родители живеят духовен живот; така също се грижи и за сираците.

Влияние на околната среда върху децата

• Отче, от каква възраст децата се влияят от околната среда?

• Още от люлка децата копират родителите си. Гледат какво правят възрастните и записват всичко на своята празна касета. Затова родителите трябва да положат усилия да надвият страстите си. Независимо от това, че може да са наследили някои страсти от своите родители, ще дават отговор пред Бога не само защото не са се борили да ги отсекат от себе си, но и защото стават виновни за предаването им и на децата си.

• Отче, как става така, че деца, които са имали еднакво възпитание вкъщи, изобщо не си приличат?

• Често пъти детето много се влияе и от външната среда. Но когато порасне, ако има добра воля, Бог ще му даде по-голямо просвещение, за да осъзнае отрицателните влияния, които са действали върху него, и да се пребори да ги отстрани.

Днес в света има такава злоба! Тъмни сили искат да погубят децата още от малки. Не само че не ги възпират от злото, докато пораснат, но им пречат и в доброто. А когато по-късно горките паднат в грях, започват да се

измъчват и искат да се изправят, но не знаят как. Защото ако поемат по сладкото надолнище, трудно могат да се спрат. В колибата идват деца на двадесет и пет, двадесет и седем години, които вземат наркотици и т.н., и търсят помощ, горките. Случи се веднъж да помогна на едно-две деца да направят добър обрат в живота си и сега водят свои приятели и приятели на приятелите им, за да получат помощ. Късат ти сърцето. Едно момче, горкото, вземаше силни наркотици и беше съвсем пропаднало. Ръцете му, зъбите му, всичко беше в ужасно състояние. След това ги спря и помогна и на други младежи. Бяха около петнадесет души в компанията му и всеки следващ, който идваше, казваше: “Приятел съм на еди кой си”. Имаха го за свой… Старец! Много от тях обаче са стигнали до пропастта, бият си инжекции, продават кръвта си… Погубват и себе си, погубват и родителите си. И гледаш как бащата умира от мозъчен удар, майката от сърце или от черен дроб…

Любовта между братята и сестрите

Родителите трябва да развиват любовта между децата си и ако искат да подкрепят по-слабото, да подготвят почвата за това, получавайки съгласие от по-силното. Да му помогнат да разбере, че другото дете наистина има нужда. Справедливостта е от Бога и трябва да се раздава поравно и на малкия, и на големия. На големия с уважение, на малкия с обич, която да не му навреди. Това се споменава и в книга Второзаконие (Втор. 1:17). Ако например е виновно голямото дете, ще оправдаем малкото, без да злепоставяме голямото пред малкото, но ще си поговорим с него насаме, тъй че да му дадем да разбере грешката си.

• Отче, как се преодолява завистта, която обикновено възниква у по-големите деца към по-малките?

• Завистта е страст. Когато обаче едно дете е на три години и гледа как майка му кърми новороденото му братче, донякъде е оправдано да му завижда, защото доскоро то самото е било кърмено. Сега вижда братчето си в прегръдката на майка си и казва: “До вчера мама ме държеше в прегръдката си, а сега ме отстрани!” Ако си има баба, все някак ще се успокои. Когато обаче стане на четири години, трябва да завижда по-малко. Когато стане на шест, майка му трябва да му каже: “Сега вече си голямо дете. Коя майка държи в скута си едно толкова голямо дете?” Ако тя му помогне да преодолее това по такъв начин, тогава ще си спомня за майка си само когато има причина. Ако постоянно иска да държи майка си за роклята, това вече е болестно състояние.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.