СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: Безразсъдната прекалена любов на родителите
-
Отче, може ли една майка от безразсъдна любов да навреди на детето си?
-
Разбира се, че може. Когато, да речем, една майка гледа как детето ѝ се затруднява да ходи самичко и си казва: “Ах, горкичкото, не може да върви”, и го взема постоянно на ръце, вместо да го хване леко за ръчичката, тогава как детето ще се научи да върви само? Разбира се, постъпва така от любов, но с голямата си загриженост му нанася вреда. Познавах един баща, чието дете беше отбило и военната си служба, а той го хващаше за ръка и го водеше на бръснар. “Доведох сина си да го подстрижеш. Колко ще струва и кога ще свършиш, за да дойда да си го взема?” Беше осакатил детето си.
Из „Птици в нощта“: СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ : Насилието не помага на децата (част 7)
Любовта има нужда от разсъдлива спирачка. Истинската любов е безкористна, в нея няма егоизъм, а има благоразумие. Благоразумието е необходимо при голямата любов на жената, за да не бъде тя разпилявана. Веднъж в колибата дойде едно момче, което негодуваше от родителите си. Горките имали добро намерение, но не знаели по какъв начин да му помогнат. Та ми казваше, че родителите му го насилват, не го обичат и т.н. “Виж, казвам му, когато си бил малък и майка ти те е навличала с цял куп дрехи, защо го е правела? За да не настинеш или да те задуши? В това е имало много любов”. Когато все пак разбра, колко го обичаха
родителите му, се разплака. Майка му го обичаше много, независимо че на него това не му носеше полза, защото начинът, по който тя се държеше с него, предизвикваше противна реакция.
Когато е необходимо, майката трябва да постъпва строго с детето си. Не е полезно за него, когато тя лесно минава на негова страна и се съгласява с него, уж за да не го огорчи. В Адана 7 една вдовица имала едничък син – казвал се Яни. Когато малко пораснал, тя го завела при един майстор да научи обущарския занаят. Малкият останал на работа една седмица и после казал на майка си: “Майко, вече няма нужда да ходя на работа; изучих занаята”. “Че кога успя да го изучиш”, го попитала майка му”. “Ако искаш да ти покажа и на теб как се правят обувки, казал ѝ. Ето, така режат подметката, така слагат кожата, тока, така ги заковават…” Майсторът му бил много добър и искал да научи Яни на занаята, понеже бил сирак. Като видял, че минала една седмица, а Яни не се появява, притеснил се, да не би да се е разболял тежко и отишъл при майката да пита какво прави детето. “Какво му се случи на Яни, че не идва на работа? Да не е болен?”, попитал той майка му. “Не е, отговорила му тя, добре е”. “Тогава защо не дойде на работа?” “Е, какво да прави, като дойде?, отвърнала му. Яни вече изучи занаята”. “Та как така го изучи за толкова малко дни?”, попитал я майсторът. “Ето на, казала майката, взема кожата, слага я в един калъп, заковава я, слага тока, после го маха, и това е!” Разсмял се майсторът, сбогувал се и си тръгнал. Когато се върнал в дюкяна, другите чираци го попитали: “Майсторе, какво прави Яни?” “Много си е добре, казал им той. Не само Яни се изучил за обущар, ами и майка си научил!”
Такова отношение виждам у много родители. Мислят си, че обичат децата си, но с начина, по който се отнасят с тях, по-скоро ги погубват. Когато една майка поради прекалената си любов целува детето си и му казва: “На света няма друго дете като моето”, тогава развива в него гордостта и болното самомнение. По-късно детето не се подчинява на родителите си, защото си мисли, че знае всичко.
Родителите трябва да се грижат децата им още от малки да се учат да поемат отговорност за себе си. Да вършат в семейството някоя работа, която могат, да не искат всичко наготово. Иначе ще им бъде трудно, когато пораснат. Един майстор работел неуморно и изгледал децата си. Те по цял ден обикаляли по селото. Оженили се и отново всичко очаквали от баща си. Когато бащата им казал, че е време и те сами да се погрижат за домовете си, те му казали: “Бива ли, татко, ти не ни остави, когато бяхме малки, та сега когато пораснахме и имаме задължения ли ще ни оставиш?!”
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
