Трите глаголически букви-стожери
/ За дълбокото родолюбие на художника Христо Танев/
В своето изкуство художникът Христо Танев остави и образите на трите букви-стожери от свещената глаголическа азбука на българите. Преди 12 години Стара Загора за пореден път се яви център на познанието за Глаголицата. Създадена през 862 г. от Константин-Кирил Философ за разпространение на християнското учение и по-точно за написването на превода на Евангелието, тя си остава само като културно знамение за българите. На нейно място за ежедневните нужди, а и за свещените писания идва кирилицата, която е съставена от главните гръцки букви.
В духовната практика на старозагорци днес от забравената вече глаголица бяха взети четири букви. В Стара Загора най-напред се появи нейната първа буква – Аз-ът върху знамето на града.Последваха други три букви-знаци, които бяха представени в художествено изградени компютърни композиции, пренесени върху постери.Това са три букви, които градят постамента на азбуката. Защо именно те са стожерите на българската Глаголица? Отговорът тогава получихме от обществото „Зиези Субиги Каназ”, в което специалисти се занимаваха с тази проблематика.
Из „Птици в нощта“: Петя Александрова
Всяка свещена азбука – казва инж. Таньо Танев, каквато е Глаголицата, трябва да има своите стожери, своите конструктивни букви. Те се явяват основни и в Глаголицата. Защото Аз-ъ (A), Дзело ( Дз-ъ или С-ъ) и ОУК-ъ
( у), букви от българската Глаголица, изписваме Аз Су, което на санскрит означава „Аз, Синът, роден от Отца”. Всъщност Синът Божий е Глаголът. Трите букви изписват: „Аз, Синът Божий, Глагол” ( „Аз съм Синът Божий и Глагол”). Защото Иисус е сътворен със слово. Затова азбуката му се нарича Глаголица.
Трите букви са трите свята: на Твореца, на Абсолюта; преходният свят между невидимото и видимото и нашият видим физически свят. Всяка от буквите има своя цвят и като геометричен символ-образ има и своите многопосочни свещени значения: числови, музикални и др. Всеки йероглиф от Глаголицата говори с всичко това – с числата си, с вибрациите си, с нивото си, с геометрията си и със свещената писменост, която е произлязла от нея.
Художникът Христо Танев успя много подходящо да ги улови, за да бъдат като икони, като връзка между видимото и невидимото, които слизат и се изявяват в нашия земен свят. Тези свещени знаци, казва художникът, трябва да ни помогнат да си възвърнем достойнството като народ и като държава. Неговото дълбоко родолюбие остава като знак на една личност, която милееше за българския род и за нашето скъпо Отечество.
Донка ЙОТОВА
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
