ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
ТРИФОН МИТЕВ
ЗАЛЕЗ
На Мира Дочева
От лава вино,
от небето чаша –
в края на деня
изпивам Слънцето:
дори да гасне,
пак свети
в очите ми.
Из „Птици в нощта“: Петър ДРАГИЕВ
ВЪПРОСИ
Нали по камъните сини
се стига Седмото небе?
Реката Тунджа ли излива
води през моето сърце?
Марица още ли се влива
и буни в топлата ми кръв?
С една мечта по Метеора
дали във Космоса съм пръв?
Защо Луната е самотна,
нали красавица е тя?
Дали във нейните градини
ще никнат земните цветя?
В душата Яворов ли шепне
или е Дебелянов стих?
Нима в летежа на звездите
мечта и щастие открих?
Какво безумство от въпроси
бушува в моята глава! –
кажи, Оракуле, какво си
и аз какво съм на света…
ТУНДЖА
А пак тече
реката Тунджа.
Един поток
вълшебен,
безначален
и без край…
От дън-земята
идат
светли струи,
бързите води
текат надолу:
искри реката
в утрините ранни,
черна е
по тъмни нощи.
А слънце
и луна се къпят в нея,
морни
от вековния си път…
Самотна си тече
реката Тунджа.
А кротналите
нейни брегове
мълчат,
не казват нищо –
обич някоя
или тъга
реката носи.
