Протестите в Беларус започнаха след изборите за президент на 9 август
Арести на хиляди участници в мирни протести заради съмнения в обявените резултати от президентските избори в Беларус. Стотици свидетелства за жестокост и насилие над невинни граждани, извършвани от силите за сигурност. Това са новините от Минск, които повече от седмица вече обикалят света.
Напрежението в Беларус привлече вниманието на международната общност и лидерите на десетки държави осъдиха действията на тамошните власти. Някои от тях отказаха да признаят резултатите от президентските избори и призоваха за провеждането на нови. Европейският съюз направи първите стъпки към налагане на санкции срещу Беларус.
На този фон се губи официалната българската позиция за събитията в Беларус. На сайта на българското Министерство на външните работи (МВнР) липсва отделна позиция. Няма изявление на президента – нито поздравление към обявения за преизбран Александър Лукашенко, нито оценка за събитията по улиците на Минск. Управляващите не коментират темата.
Има ли България изобщо позиция?
I „Нашата позиция е позицията на ЕС“
Има обща европейска позиция, която е приета и с гласа на България, както е прието за общите външнополитически решения.
„България споделя позицията на ЕС за случващото се в Беларус, осъжда насилието, настоява за гарантиране на правото на мирен протест и освобождаване на задържаните“. Това отговориха на запитване на Свободна Европа от Министерството на външните работи:
„Тя (позицията – б.р.) бе изразена и на извънредния Съвет „Външни работи“ на 14 август. На извънредния съвет България подкрепи решението за извършване на цялостен преглед на отношенията на ЕС с Беларус, включително за налагане на санкции срещу отговорните за насилието и изборните фалшификации“.
От външното министерство подчертаха, че позицията е публична и присъства на сайта на ведомството – в прессъобщението за резултатите от срещата на външните министри на ЕС от 14 август. Позицията наистина присъства, но е трудна за откриване, защото е публикувана със заглавие „Външните министри на ЕС призоваха за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие“.
В документа от 14 август външните министри на страните от ЕС призоваха беларуските власти да спрат насилието над мирните протестиращи и да освободят незаконно задържаните. ЕС не смята президентските избори за свободни и честни и не признава резултатите, се казва още в него. Съюзът ще предложи подкрепата си на властите в Беларус за установяване на политически диалог и решаване на кризата.
I „ЕС да се произнесе ясно и за Беларус, но и за България“
Президентът Румен Радев също не е излизал досега публично с коментар на събитията в Беларус. След запитване на Свободна Европа от прессекретариата на президента изпратиха позиция, в която протестите в Беларус са сравнени с тези в България.
„Неотменимо право и отговорност на гражданите както в Беларус, така и в България, е да определят сами кой и как да ръководи страната им. Насилието над мирно протестиращи граждани е недопустимо“, се казва в позицията, която получи Свободна Европа и която не е публикувана на сайта на президента.
„Президентът Румен Радев очаква категорична и ясна позиция от страна на ЕС и на европейските лидери не само по отношение на гражданските протести в Беларус, но и в България“, завършва изпратената позиция.
В България протестите с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев продължават над 40 дни. Президентът, който неведнъж е изразявал критичното си отношение към правителството, подкрепя исканията на протестиращите.
Не получихме отговор на въпроса дали президентът Радев е изпратил или не е изпратил поздравителен адрес до президента на Беларус Лукашенко, след като той спечели шести пореден мандат.
I „Заради ролята на Русия“
„Позицията на България плътно следва и остава в обхвата на европейската за събитията в Беларус. Това е характерно за поведението на нашата дипломация в такива ситуации“, коментира политологът и бивш съветник във външното министерство Владимир Шопов. Заради ролята на Русия в Беларус, българските институции показват допълнителна чувствителност и предпазливост, смята той.
„Особено на фона на вътрешнополитическата нестабилност не можем да очакваме кой знае колко ясна и отчетлива позиция на България. Очакванията ми са, че и занапред българската позиция ще се движи в рамките на европейската“, коментира Шопов.
Политологът Огнян Минчев обясни с практични подбуди липсата на реакция от страна на българското правителство на събитията в Беларус извън идентифицирането с европейската позиция.
„В настоящата ситуация на българското правителство и на самия премиер не им е до Беларус и за тях би било по-практично да направят това – да се идентифицират с европейската позиция, за да не се ангажират лично с някакви интерпретации в условия, в които вниманието им е насочено в друга посока“, коментира той.
Според Минчев основната цел на премиера и правителството в момента е „да не си създават повече проблеми“. „Ако излязат с позиция, току-виж някой се захванал с въпроса „защо така, а не иначе“. Най-чисто е така – ето, ЕС има позиция, ние сме членове на ЕС, това е нашата позиция. Един вид, ако искате, критикувайте ЕС.“
И двамата политолози смятат, че липсата на официална позиция на президента Румен Радев не е изненада. Като причина те посочват, че той традиционно заема безкритични позиции по отношение на руската външна политика.
„Напълно възможно е неговата външнополитическа предпазливост да е мотивирана от нежелание да се заеме твърда и ясна позиция относно ситуация, която със сигурност притеснява Москва и за пореден път илюстрира банкрута на вдъхновения от нея политически модел“, коментира Владимир Шопов.
Огнян Минчев припомни изказването на Радев от 2016 г., когато беше кандидат за държавен глава. Тогава Радев каза, че „над Крим се вее руски флаг“. Полуостровът беше анексиран от Русия през 2014 г. ЕС не признава анексирането на Крим.
Елица СИМЕОНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
