Снимка: Akos Stiller/Bloomberg |
Обичайно предвидимите финансови пазари в Централна и Източна Европа изведнъж са изправени пред най-разнообразните геополитически и икономически рискове за региона от десетилетия насам, а международните инвеститори започват да обръщат внимание, пише Ройтерс.
Списъкът буди тревога.
Европейският съюз е изправен пред мигрантска криза по източните си граници, която според блока е стимулирана от Беларус, напрежението между Украйна и Русия се засилва отново, Брюксел е блокиран в спор с полското и унгарското правителство заради върховенството на закона и демокрацията, а Румъния няма правителство.
Компании за управление на богатството отдавна смятат региона за нещо като хибрид – отчасти сателитен блок на еврозоната с ултраниски лихвени проценти, но също и не напълно извън орбитата на Русия, особено по краищата си.
Последните събития обаче, които според пазарните наблюдатели се случват на фона на една от най-ускорените инфлации от края на Студената война и растящия брой на заразените с COVID-19, няма как да останат незабелязани.
Унгарският форинт, полската злота, която достигна 12-годишно дъно, румънската лея и руската и беларуската рубла са пет от осемте най-слабо представящи се валути този месец, а фондовите пазари в Източна Европа преживяват един от най-лошите си месеци от над една година насам.
Държавните облигации страдат, тъй като ускоряването на инфлацията смазва реалната доходност, която те осигуряват. Полските, унгарските и румънските облигации сега имат една от най-негативните „реални доходности“ – доходността след вземането предвид на инфлацията, сред страните с нововъзникваща икономика. Тя е по-ниска дори от тази в Турция.
Доходността по украинските облигации се срина, след като руски танкове отново бяха насочени в близост до границите ѝ, а заплахата, че западните правителства може да забранят на банки и фондове да притежават руски държавен дълг нанесе удар на пазара в Москва.
„Добре дошли отново на нововъзникващите пазари“, отбеляза JPMorgan в сряда на фона на нарастващия натиск в региона след години на относително спокойствие.
Тази седмица ЕС затегна санкциите срещу Беларус заради насърчаването на хиляди хора, бягащи от разкъсвани от война страни, да опитват да преминават в страни членки на съюза като Полша, обвинение, което беларуският президент Александър Лукашенко отхвърля.
В понеделник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди Русия, че алиансът застава зад Украйна на фона на „значителното“ по думите му струпване на руски военни части близо до границата.
Румъния все още опитва да състави правителство, а призиви за сепаратизъм в Босна станаха причина за предупреждения за връщане на етническите конфликти на Балканите.
„Виждаме последици за повечето активи“, коментира Виктор Шабо, портфолио мениджър в инвестиционната компания Abrdn, посочвайки спадовете на украинската валута гривна, руската рубла и при някои от държавните облигации на страните в региона.
Рязко влошаване
Макар че геополитическото напрежение доминира в новините, ръководителят за нововъзникващите пазари в UBS Маник Нараин предупреждава за рязко влошаване на по-широките икономически фундаменти в Централна и Източна Европа.
Увеличаването на проблемите с вноса и веригите на доставки в ключови износни сектори като автомобилното производство вероятно ще доведат до първия отрицателен търговски баланс в Полша от 2012 г. насам, казва Нараин.
Дългогодишният спор с Брюксел за нарушаване на част от директивите на ЕС от Варшава може да излезе твърде скъпо, ако не бъде разрешен.
В момента ЕС е блокирал дела от 36 млрд. евро на Полша във възстановителния фонд за COVID-19, равняващи се на 1% от БВП на страната. Делът им може да нарасне до 4%-4,5% от БВП, ако традиционни фондове за развитие на съюза с над 120 млрд. евро през идните шест години също бъдат спрени.
JPMorgan счита, че влошаване на текущата сметка означава дефицит от 2,3% в Полша, 1,8% в Чехия и 2,9% в Унгария. Това може да доведе до още по-голямо отслабване на валутите и наред с ръста от 300% на цените на газа тази година да стимулира инфлацията и да принуди централните банки да продължат да повишават лихвите.
„Ако влошаването на платежните баланси се окаже по-постоянно, очакваме голяма волатилност на фондовите пазари в региона“, отбеляза JPMorgan.
Всеки 1% влошаване на БВП изисква повишаване на лихвите с 50 базисни пункта повече от равнището, на което биха били иначе, пресмятат от банката.
Лихвите по кредитите също трябва да растат. Инфлацията за трите големи икономики в региона – Полша, Чехия и Унгария в момента достига средно 6,5%. Ако тя се установи на между 3% и 5%, доходността по 10-годишните държавни облигации в региона ще достигне 3,9%-5,2% – значително повече, отколкото в предишните години.
Любка Душанова, специалист по нововъзникващи пазари в State Street Global Advisors, счита, че централните банки в Централна и Източна Европа изостават от кривата и губят надеждност в борбата с инфлацията, което води до слабост на пазарите.
„Трудно е да се отдели геополитическото напрежение от макроикономическата среда. Вероятно ще видим още сътресения в региона“, прогнозира Душанова.
