Снимка: Bloomberg |
Връзката между здравето и просперитета беше подчертана от пандемията. През 2008 г. възложен от правителството преглед установи, че лошото здраве струва на британската икономика около 100 млрд. паунда годишно. Тази година Конфедерацията на британската индустрия (CBI) изчислява, че годишните загуби на икономическа продукция са за колосалните 300 милиарда британски лири, като не се включват преките разходи за здравеопазване, пише за Financial Times Дженифър Диксън, главен изпълнителен директор на The Health Foundation.
В периода между тези два доклада увеличението в очакваната продължителност на живота се забави във Великобритания в по-голяма степен, отколкото в други развити страни, с изключение на Исландия и САЩ. Дори преди кризата с Covid-19 продължителността на живота в някои части на страната – по-специално в Североизточната част и Мидландс – намаляваше. В районите на Англия с най-ниска продължителност на живота в добро здраве, повече от една трета от хората на възраст между 25 и 64 години са икономически неактивни поради трайно заболяване или увреждане.
Говорете с британски политици за здравето и те веднага се сещат за Националната здравна служба (NHS) или личната отговорност. И все пак най-добрите оценки показват, че здравеопазването допринася с най-много 20% за здравето на населението. Така наречените „по-широки детерминанти“ – нискокачествена несигурна работа, бедност, недобри жилищни условия, недостатъчна подкрепа в ранните години, образование, лошо хранене, тютюнопушене и качество на въздуха – отговарят за повече от 80 процента.
Правителствата – национални и местни – имат правомощията да се справят с тези първопричини и те го правят в по-голяма или по-малка степен. Но инвеститорите и предприятията имат значително влияние по отношение на търговските здравни детерминанти, които също са значителни.
Помислете, че две трети от британците вече са с наднормено тегло или със затлъстяване. Тази тенденция, която се ускорява във Великобритания поне от 80-те години на миналия век, не може да бъде резултат от постепенна загуба на индивидуална воля за здравословен избор, нито от промяна на биологията. По-скоро това отразява променящия се контекст, в рамките на който хората правят избор, като по-голямата наличност и реклама на евтина, нездравословна храна.
Правителствата със закъснение реагираха с мерки като данъка върху захарта и предстоящата забрана за реклами на нездравословна храна по телевизията преди 21:00 часа. Междувременно инвеститорите са все по-активни относно зеления дневен ред, но странно мълчат за здравето. Темата също до голяма степен отсъства от оценките за устойчивост на повечето мениджъри на активи. Много етични фондове или такива за устойчивост не изключват инвестиции в тютюневи, алкохолни или хазартни компании. British American Tobacco, странно, наскоро получи третия най-висок ESG (екологични, социални и управленски фактори – бел. прев.) рейтинг в британския индекс FTSE 100 от един доставчик на данни.
Бездействието на инвеститорите позволи огромни капитали да останат достъпни за някои от най-вредните за здравето сектори, включително компании, разчитащи на несигурна работа, и такива, които допринасят най-много за замърсяването на въздуха. И въпреки че няма да се вслушат в здравните експерти, може би инвеститорите ще отговорят на потребителите и клиентите. Последните проучвания съобщават, че схемите за спестявания в Обединеното кралство оценяват подобряването на здравето като най-важната от целите на ООН за социално развитие, като 70% казват, че тя е важна за тях. Друго проучване установи, че 33% от спестяващите за пенсии искат парите им да бъдат изтеглени от компании, които не плащат екзистенц минимума.
Пренебрегването на здравето сега идва с ясни рискове: компаниите, които видимо допринасят за лошите здравни резултати, рискуват по-високи разходи или по-ниско търсене, освен ако не се променят. Инвеститорите пък рискуват блокирани активи и по-ниско търсене от страна на клиентите. Успехът на инвеститорите в принуждаването на Tesco да си постави цели за увеличаване продажбите на здравословна храна дава пример за това, което е възможно на здравната арена чрез сътрудничество.
Има и други области на здравеопазването, където подобни действия биха могли да донесат осезаеми ползи, от замърсяването на въздуха до качеството на работата за най-нископлатените. В името на здравето на населението – и портфейлите – амбициозното поведение от страна на инвеститорите по тези въпроси трябва да стане новата нормалност.
