Едва 7-8% от сградите у нас имат застраховка за земетресение. Над 90% от жилищата не са застраховани. Това показват данните на бранша. В същото време част от сградите са уязвими при силен трус като този в Турция, предупреждават строителни експерти.
„Най-несигурни са сградите, по които са правени нерегламентирани преустройства. Те са най-рискови. Ако има такива преустройства особено по партерните етажи, те са от несигурните сгради“, каза строителният инженер Иван Кирмин в студиото на „България сутрин“.
Той уточни, че падат най-много рамковите стоманобетонни сгради, както и тухлените неармирани сгради.
„Има много голямо значение върху каква основа е сградата, каква е почвата отдолу – дали е скала, дали е глина. За да разберем колко е устойчива една сграда, трябва да се направи обследване там, където няма документи за сградата, където са правени преустройства. Ако има документи, може по тях да преценим“, обясни инж. Кирмин пред Bulgaria ON AIR.
„В България приоритет в застрахователния сектор има автомобилното застраховане, 2/3 принадлежи на него – „Гражданска отговорност“ и Каско, като имущественото застраховане е само 11-12% – тук влиза индустриалният пожар, което означава застраховане на фабрики и производствени предприятия. Само 7-8% от жилищата са застраховани“, каза застрахователят Ангел Налбантов.
Според него това се дължи на неиформираността, липсата на застрахователна култура и липсата на доверие в застрахователните компании.
„Една стандартна застраховка имущество покрива и риска земетресение. Застраховките, които са задължителни, са свързани с отговорност или злополука. Ние не застраховаме себе си, а други лица“, посочи Налбантов.
По думите му в големите градове процентът на застраховани жилища е по-висок, защото гражданите са наясно срещу какви разходи какво покритие получават, а в селата интерес към застраховка се проявява едва когато някой е направил основен ремонт и е вложил повече средства.
Инж. Кирмин смята, че причина за многото срутени сгради в Турция е т. нар. „мек първи етаж“ – партери, преустроени в ресторанти, заведения, магазини. Той добави, че подценяването на материалите и конструктивните решения също са допринесли към разрухата.
Гостът коментира и града чудо – Ерзин, където няма нито една пострадала сграда: „Четох, че кметът не разрешава незаконно строителство. Може би са и по-ниски сградите, самите почви са по-подходящи за строителство в сеизмични райони“, посочи специалистът.
Инж. Кирмин подчерта, че сградите у нас са защитени и е категоричен, че новото строителство отговаря на по-нови тенденции в науката и е по-здраво от старото.
Гледайте целия разговор във видеото.
