История за дълго боледуване на възрастен човек, завършило със смърт, натрупва стотици споделяния във Фейсбук. Акцентът в историята обаче не е в загубата, а в това как в българското здравеопазване човекът се разглежда като отделни парчета от диагнози, клинични пътеки и органи.
Как липсва грижа и комплексност. Как всички пари на света не са в състояние да купят качество. Как качеството на грижата е сведено до личната отдаденост на отделни хора, които помагат на пациентите не чрез системата, а в лична битка с нея. И как, в крайна сметка, на пациента и близките му може да бъде отнето дори последното човешко право – да посрещнат смъртта с достойнство.
Това е историята на Катерина Кобакова и покойния ѝ дядо Гошо, която в края на ноември за часове беше споделена над 700 пъти и коментирана от десетки хора със сходни преживявания.
Макар на хартия пациентите да имат право на всичко споменато, действителността в България доказва, че то липсва тревожно често. А органът, който го финансира (или не), и следи за предоставянето му (или не) е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Политическото влияние и едни над 8 милиарда
На този фон през миналата седмица обществото стана свидетел на поредица събития, които поставят здравната каса и управлението ѝ в ролята на разменна монета в политическото договаряне.
Само в рамките на два дни ресорните парламентарни комисии отхвърлиха увеличения до 8,1 млрд. лв. бюджет на НЗОК за 2024 г., а след това депутатите в пленарната зала зала го приеха на първо четене, като междувременно беше избран и подуправител на институцията.
В целия дебат и по двете теми се чуха малко аргументи, свързани с конкретните проблеми на хора като Катерина и дядо ѝ.
Чуха се обаче много политически обвинения, видяха се опити между политическите партии в управлението ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да упражнят натиск една над друга.
Всичко това остави крайното усещане, че разговорът съсредоточен в това кой повече ще може да влияе в разпределението на тези над 8 млрд. лв. бюджет за здраве през следващата година.
„Криза в парламента“
Апогеят на политическия пазарлък настъпи с призива на трите формации от управляващото мнозинство към управителя на НЗОК Станимир Михайлов и новоизбрания подуправител Момчил Мавров да подадат оставки. Което те направиха.
До този развой се стигна, след като Мавров беше избран с гласовете на ГЕРБ и ДПС и пасивната подкрепа на „Възраждане“ въпреки активната съпротива на ПП-ДБ.
„Това беше конкретният повод, но всичко е свързано по-глобално с реда, по който ще се избират ръководителите на т.нар. регулатори“, коментира пред Свободна Европа депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов, член на парламентарната Комисия по здравеопазване.
Председателят на комисията Костадин Ангелов от ГЕРБ не отговори на поканата за разговор, отправена му от Свободна Европа, но в свое публично изявление лидерът на партията Бойко Борисов обясни ситуацията с „криза в парламента“.
Според Пандов кризата е предизвикана не от проблеми в политическата договорка, която е била ясна още през лятото, а от силни съпротивителни сили спрямо конкретни кандидати. Той не назова имена, но контекстът ясно показва, че спорната личност на Мавров стои в основата на проблема.
Не стана ясно обаче защо очевидната липса на консенсус около Мавров трябваше да „събори“ и управителя на НЗОК Станимир Михайлов, който даваше сигнали за добър диалог с всички партньори и визия за промени в системата.
Според председателя на Надзорния съвет на здравната каса и зам.-министър на здравеопазването Михаил Околийски това ще навреди на системата. „
„Трудно ми е да разбера логиката защо, ако нещо работи, трябва да бъде спряно или съсипано“, коментира той пред БНР. И попита риторично: „Къде в това са интересите на пациента?“
Неясното бъдеще на здравната каса
Според Васил Пандов, липсата на заложен срок, в който Народното събрание трябва да гласува подадените оставки, дава шанс депутатите да обсъдят кои са най-правилните стъпки, така че да не остава НЗОК без представляващ. По думите му има политически консенсус да не се допусне подобна ситуация.
За тази цел обаче ще се наложи депутатите да променят Закона за здравното осигуряване, за да дадат възможност на Михайлов и Мавров да продължат да изпълняват правомощията си след гласуване на оставките им, до избора на техни наследници.
Пандов определи като „малко вероятен“ сценарий, при който настоящите управител и подуправител просто бъдат преизбрани при повторна процедура.
Заради натоварената законодателна програма на парламента се очаква развръзката около ръководството на здравната каса да стане факт най-рано в началото на 2024 г.
Дотогава политическите играчи ще са ангажирани да търсят консенсусни и качествени експерти, които биха се наели да ръководят НЗОК при видима политическа обвързаност и натиск.
Как ще се развие тази ситуация и дали ще спомогне за решаването на проблемите в здравеопазването, все още не е ясно. Но призивът на героинята от началото на този текст към медицинските управници, както тя ги нарича, изглежда изключително удачен за финал:
„Осъзнайте се!“
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
