Снимка: Bloomberg |
Какъв цвят е дъгата? Средно e бялa. A какво е сегашното ниво на инфлацията в Обединеното кралство? Средно 5,4 на сто. И двата отговора са верни. И на двата обаче им липсва нещо важно, пише Тим Харфърд за Financial Times.
Индексът на потребителските цени (CPI) има за цел да измери средната цена, плащана от потребителите. Но когато излязоха последните данни за индекса, британската активистка срещу бедността Джак Монро описа в Twitter някои примери от местния си супермаркет: 500 грама евтини макаронени изделия са скочили от 29 на 70 пенса за година; 1 кг ориз – от 45 пенса на 2 паунда; печен боб – от 22 на 32 пенса. Тъй като примерите се натрупват, Монро заключава, че процентът на инфлация, пред който са изправени бедните домакинства, е много по-висок от 5,4-те процента според CPI.
„Системата, чрез която измерваме въздействието на инфлацията, е фундаментално сбъркана“, добави тя – в послание, което оттогава беше прочетено от милиони хора.
Съгласен съм, но по различни причини, пише Харфърд. Монро е разтревожена, че цените се покачват за най-бедните домакинства. Притеснявам се, че настоящият ни процес за измерване на инфлацията просто не може да ни каже дали тя е права, или греши.
Вместо това трябва да разчитаме на нишки. Една такава идва от разглеждането на променените тегла в CPI. Крис Джайлс от FT направи това. Той посочи, че заедно с цените на енергията се покачват бързо и тези на ястията в ресторантите. Променете теглата в CPI, за да отразяват разходите на по-бедно домакинство (повече храна и отопление) или на по-богато (повече хранене навън и полети), и процентът на инфлация е почти еднакъв за всички.
Друга подсказка идва от наблюдателите на индустрията. Анализаторът на търговията на дребно Стив Дресър отбелязва, че данните на Джак Монро идват от веригата супермаркети Asda, но „Asda от известно време намалява цените на продукти, ориентирани към стойността, така че това не е показателно за по-широкия пазар.“
Трета следа идва от голямо проучване на потребителските разходи, наскоро публикувано от академични икономисти в САЩ. Те заключават, че скокът на инфлацията в края на 2020 г. е бил по-висок за „хората с ниски доходи, ниско образование и черните домакинства“. Разликата обаче е половин процентен пункт или по-малко.
Но не трябва да разчитаме на нишки. Промяната на теглата в CPI не може да ни покаже какво се случва със суперевтините хранителни продукти, които са толкова важни за някой, който пазарува с ограничен бюджет. Всъщност, ръководителят за инфлацията в Службата за национална статистика, Майк Харди, ми казва, че събирачите на данни използват най-популярните продукти, въз основа на пространството, което заемат по рафтовете. Това най-евтините основни продукти ли са? „Не сме правили анализ, за да знаем“, признава Харди.
Подкрепям донякъде. Логично е да се изчислява инфлацията, като се разглеждат едни и същи стоки месец след месец. Но един умел бюджетен купувач може първо да погледне намалените стоки. Така може да се купят някои евтини въглехидрати. Една седмица ориз, другата спагети – каквото е на промоция. Каква е инфлацията за такъв купувач? Дори на теория отговорът е невъзможен.
И все пак отговорът е важен. Той може да няма значение за Английската централна банка, тъй като тя се опитва да осигури стабилност на цените в цялата икономика, но би трябвало да е важен за правителството, което определя нивото на обезщетенията и държавната пенсия. И със сигурност има значение за отчаян родител на касата, който се опитва да прецени дали може да си позволи буркан фъстъчено масло или дали препеченият хляб ще бъде сух тази седмица.
Джак Монро – която ми казва, че нейните „ключови интереси са математиката и евтината паста“ – сега обединява доброволни усилия за създаване на индекс за цените на евтини основни хранителни продукти и други основни неща като продукти за менструация, паста за зъби и шампоан.
Но това не може да се конкурира с ресурсите, които Службата за национална статистика отделя за съставяне на CPI, събирайки 6000 цени на ден в цялата страна. Тя току-що обяви планове да засили този процес чрез данни от скенери в супермаркетите.
Добре насочена ли е тази статистическа мощ? Да, ако целта е да се измери инфлацията в цялата икономика. Но не, ако искаме да разберем какво се случва с най-бедните домакинства.
Събирането на наистина добри данни е едновременно скъпо и безценно. Но често е шокиращо да осъзнаем, че има определени въпроси, които са се изплъзнали от пръстите. През 2007 г. бяхме изненадани да осъзнаем колко много не знаем за риска в банковия сектор. През 2019 г. книгата „Невидимите жени” на Карълайн Криадо Перес изложи убедителни аргументи, че данните, свързани с жените, често са пренебрегвани. През 2020 г. статистиката побърза да създаде проучване за инфекциите, представително за населението, но такова проучване можеше да бъде създадено години преди това. Сега Джак Монро посочи друг пропуск.
Събирачите на данни и спецовете – моят тип хора – трябва да се опитат да запълнят такива празнини в нашите знания, вместо да се спъват в тях. Навсякъде има бели дъги и не винаги е лесно да изброим цветовете. Но трябва да опитаме.
