Снимка: Bloomberg LP |
В 22,30 ч. любители на хазарта вече са се наредили пред слот машините в казиното. Бармани предлагат безплатни питиета, танцьори се поклащат в ритъма на меренгето, а играчи на бинго се състезават за награда от 500 долара близо до масите за покер. В полунощ в този майски петък един късметлия печели мотоциклет Yamaha за 2900 долара, след това разменя ключовете за паричната премия, пише Bloomberg.
Това е Лас Вегас с латиноамерикански привкус. Не толкова отдавна хазартът щеше да е забранен в Каракас, която е бастион на левицата. Популисткият лидер на Венецуела Уго Чавес, който почина през 2013 г., забрани казината, като заяви, че те предизвикват обществен упадък, сравним с „проституцията, пристрастяванията и употребата на наркотици“.
Тези дни са в миналото, както става ясно за всеки посетител на Лас Мерседес, оживен квартал източно от центъра на града, където се намира новото казино „Хумболт“. „В последните десет години ни липсваше такова място, където можем да се забавляваме“, коментира 52-годишната брокерка на недвижими имоти Мария Елена Милан, преди да се насочи към рулетката със съпруга си.
Над двадесет офис кули се извисяват край тесните платна на Лас Мерседес. На приземния етаж на 15-етажната кула Jalisco, минувачите могат да видят три червени Ферари-та на показ, които струват над 200 хил. долара, колкото годишната заплата на 590 държавни служители на най-ниско ниво в йерархията. Брошура рекламира басейн на покрива, зала за игри, фитнес зала и пространство за съвместна работа. Магазините на ъгъла продават дрехи на Hermès и Pronovias. Недалеч магазин показва обувки за 1000 долара от миланския дизайнер Джанвито Роси.
Това крещящо потребление представлява забележителен завой, все още ранен, деликатен и наличен само за най-богатите хора в страната с 30 млн. души население. До неотдавна Венецуела беше известна като икономическо блато с хиперинфлация, която доближи 2 млн. процента на година. Валутата ѝ, боливарът, струваше толкова малко, че престъпниците вече не си правеха труда да я крадат, а предприемчиви хора вплитаха банкноти в ръчни изделия, за да ги продават на туристи за няколко американски долара. Около Лас Мерседес магазини затваряха врати, а деца ровеха за храна в кофите за боклук.
Трансформацията на квартала се дължи на президента Николас Мадуро, бивш вицепрезидент, избран лично за поста от Чавес. В последните три години Мадуро смекчи ограничения за компаниите и контрола върху цените и регулациите. Миналата година отмени и забраната за казината.
Най-забележителният ход на Мадуро беше през 2018 г., когато той позволи законната циркулация на американския долар. Всички – от ръководители до улични продавачи сега имат от зелената валута, докато при Чавес това можеше да ги изпрати в затвора.
„Доларизацията помогна много“, казва Андреа Малаве, генерален мениджър на магазин Paw3r в „Лас Мерседес“, чиито ярки спортни тениски са отговорът на Венецуела на Lululemon. Малаве си спомня как тя и седемте ѝ служители се борели да се справят с растящите цени. Сега, когато инфлацията е под контрол, нейният бизнес процъфтява. Тениските на Paw3r, най-новата модна тенденция сред младежите и спортистите, са навсякъде. Компанията има сега 300 служители, които работят в два магазина в източната част на Каракас, с планове за още два до края на годината.
Почти всички данни показват, че икономиката се подобрява. Брутният вътрешен продукт на страната нараства с между 1,5% до 20% според различните икономисти. Хиперинфлацията официално спря през януари. Около 6 млн. венецуелци, които потърсиха спасение в друга страна от Латинска Америка, започват да се връщат в родината.
Производственият сектор може да нарасне с 10% тази година, ако правителството стимулира потреблението, намали конкуренцията от вноса, подобри публичните услуги и коригира данъчната политика, казва Луиджи Писела, президент на най-голямата асоциация на индустрията в страната Conindustria.
Чуждестранни инвеститори, които избягваха страната отчасти защото се опасяваха, че ще нарушат американските санкции, започват да поглеждат към нея. Те са насърчени от признаците за сближаване между Венецуела и САЩ, както и от растящите цени на суровините. Венецуела има най-големите доказани петролни резерви в света. Това е съкровище, което може да стане още по-ценно, тъй като страните се отказват от руския петрол след нашествието в Украйна.
Въпреки това все още 90% от населението на страната живее в бедност и оцелява с едва 30 долара на месец. Бляскавите офис кули в Лас Мерседес все още са относително празни. Писела и други се безпокоят, че насърчаващите бизнеса политики лесно може да се преобърнат. Държавната петролна индустрия страда от липса на инвестиции.
Освен това Мадуро даде да се разбере, че доларизацията е временна. Той продължава да се придържа до голяма степен към революционната идентичност, за да запази живо наследството на Чавес. Мадуро подкрепя Владимир Путин, сключва петролни сделки с Иран и защитава други леви латиноамерикански ръководители в Куба и Никарагуа. „Стабилизирането е крехко“, казва Луис Артуро Барсенас от Ecoanalítica в Каракас. Той отбелязва дългата история на провалена икономическа трансформация в региона.
Накратко, икономиката на Венецуела е нещо като потьомкинско село. Тя може да поеме по нов път или всичко може да рухне също толкова бързо.
Обратът в Лас Мерседес, който е емблематичен за просперитета във Венецуела, се дължи на две необичайни фигури. Те са икономисти от Еквадор – Патрисио Ривера и Фаусто Ерера, които работели за бившия президент на страната си, идеолога социалист на Мадуро Рафаел Кореа.
Двамата съветват администрацията на Мадуро задкулисно от 2019 г. насам. Те настояват за приемането на долара и за намаляване на държавния дефицит, както и за гъвкавост за частния сектор, казват запознати с ролите им източници, пожелали да останат анонимни, тъй като нямат разрешение да говорят публично. Те установили някои от тези политики в Еквадор, друга доларизирана и разчитаща на износа на петрол икономика, която като Венецуела спря плащания по дълговете си.
„Те имат опит от работата си в страна производител на петрол, която стана беше изолирана от международната инвестиционна общност, а след това си върна достъпа до пазарите“, казва Ханс Умес, главен изпълнителен директор на Greylock Capital Management в Ню Йорк, който познава Ривера и Ерера от Еквадор.
С офиси във финансовото министерство еквадорците присъстват на срещи на високо равнище, участват във всички финансови решения. Ривера и Ерера, които нямат официални позиции, работят като посредници за международни инвеститори и венецуелски индустриалци. Ривера, притеснителен технократ, пълен с енергия, съветва по паричната политика и бюджета, както и за комуникацията с бизнеса. Ерера, която беше финансов министър на Еквадор между 2013 и 2016 г., дава съвети за отношенията с инвеститорите и международните кредитори, които са все по-склонни да преговарят по условията за изплащане на дълга на страната на стойност 60 млрд. долара.
Техен ръководител е Делси Родригес, вицепрезидентът на Венецуела. Родригес и брат ѝ Хорхе, председател на парламента, се издигнаха в редиците на Социалистическата партия. Тя стана лицето на прагматичното крило в правителството. Учила е трудово право в Париж и носи ярки костюми и модерни очила, които ѝ придават повече вид на европейски технократ, отколкото на революционер на Чавес. Родригес е една от най-доверените съветнички на Мадуро и често се появява до него по държавната телевизия.
При Родригес, която разчита на съветите на еквадорците, правителството се отказа от постоянните инспекции и глоби. То премахна митата върху хиляди вносни продукти, включително основни суровини за местната индустрия. За няколко месеца празните рафтове в магазините се напълниха с вноски стоки, често продавани по-евтино от произвежданите в страната.
В части от страната самите наличности на храна се върнаха към нормалност, което смекчи до известна степен недоволството от правителството. Венецуела е единствената страна от Северна и Южна Америка, която намали дефицита си по време на пандемията в противоречие със световната тенденция. Той намаля от 30% от БВП на по-малко от 5%, казва икономистът Луис Оливерос, който е преподавател в Централния университет в Каракас. Правителството въведе някои строги ограничения, обичайно налагани от МВФ.
Промяната към по-свободни пазари връща безвкусната потребителска култура във Венецуела от 70-те години на миналия век – ексцесии сред елита, които Чавес осъждаше. Приемането от Мадуро на някои елементи на капитализма в американски стил служи на две цели – край на финансовата криза от първото десетилетие на новия век и елиминиране на подкрепяния от САЩ лидер на опозицията Хуан Гайдо. През 2019 г. САЩ затегнаха икономическите санкции, като се позоваха на антидемократичното поведение и други злоупотреби във Венецуела, след като стигнаха до извода, че Мадуро е фалшифицирал резултатите от изборите. За да го насърчи да преговаря с опозицията, администрацията на Джо Байдън заяви през май, че ще отмени някои санкции.
Квартал Лас Мерседес остава пълен с контрасти. Офис кули и бутици са изникнали на тесните, неравни тротоари и край еднолентовите улици, които често се наводняват. Електрозахранването е ненадеждно. Ресторанти продават типични венецуелски ястия близо до европейски бутици с висша мода.
Илана Чавес и съпругът ѝ сервират ястия в американски стил в ресторанта си Marguerite. Докато там звучи френски джаз, около 50 посетители седят на масите с цветни керамични чинии. Ястията обикновено струват 20 долара, около три четвърти от месечната заплата на държавен служител. „Хората могат да си позволят да прекалят“, казва Чавес. „Нещата се променят. Хората идват тук, за да се наслаждават на десерт, а преди не го правеха. Бяхме в упадък, а сега виждам малко светлина“, споделя тя.
