Приказната фигура на Дядо Коледа е изминала дълъг път от Николай Мирликийский, гръцки владика-дарител от 4 век, послужил за вдъхновение. Днес децата познават Дядо Коледа като весел старец с бяла брада и червен нос.
Но техните родители или баби и дядовци, могат да им разкажат за един подобен старец, наречен Дядо Мраз в България, Djed Mraz в Югославия, Dziadek Mróz в Полша, Moş Gerilă в Румъния и т.н. Всички те са клонинги на съветския Дядо Мраз – Дед Мороз, който и днес е на почит в Русия, но не и в другите страни.
Дядо Мраз си прилича много с Дядо Коледа, но все пак има разлики.
Подобно на западния раздавач на подаръци, руският Дядо Мраз премина през много трансформации. И съвременният му вид е сравнително отскоро. Като брадат старец с торба с подаръци и красивата му внучка Снежанка навлязоха в масовото съзнание благодарение на другарят Сталин в средата на 30-те години.
Западната традиция на коледната елха и Дядо Коледа започват да се разпространяват бавно в Русия през XIX век от космополитния Петербург, но само сред дворяните.
Преди революцията Дядо Мраз (Дед Мороз, Морозко, Зимник) няма нищо общо с Новата година, а произходът му може да бъде проследен до славянската митология, която предхожда християнството.
Според тези митове Дядо Мраз е снежен демон, олицетворение на зимните студове. В някои митове той е „мощен герой и ковач, който сковава водата с железни вериги – студове“. В други – Морозко може да бъде доста жесток – отвлича деца и ги връща само когато родителите им му дадат подаръци.
В приказките заедно с Дядо Мраз се появява и една потискаща Снежанка (Снегурочка), която се разтопява с настъпването на пролетта. През 1873 г. драматургът Александър Островски пише една зловещо мрачна пиеса, когато обобщава „биографията “ на снежната девойка. Тя е дъщеря на Дядо Мраз и на пролетта. Тя агонизира без любов и под лъчите на Слънцето (Бог Ярила) се превръща в локва. Нищо общо с енергичния еротичен по-съвременен персонаж в къса рокличка.
И така, според древните славянски легенди, нито Дядо Мраз, нито Снежанка, имат нещо общо с Новата година.
През 1917 г. след болшевишката революция Дядо Коледа е направо забранен, защото е смятан за нещо като детски бог и твърде „буржоазен“. Той им напомня много на религия, а в новосъздадения Съветски съюз няма място за нея.
Но след като укрепват властта си в средата на 30-те години на миналия век болшевиките прекрояват легендата за Дядо Мраз и Снежанка.
Инициативата е на някой си Павел Постишев активен кандидат-член на ЦК на комунистическата партия. В писмо до вестник „Правда“ от 28 декември 1935 година Постишев пише:
„Преди революцията буржоазията и служителите на буржоазията винаги украсяваха елха за Нова година. Децата на работниците само гледат със завист през прозореца цветните светлини на елхата и веселящите се около нея деца на богаташите. Защо нашите училища, детски градини, детски клубове, пионерски дворци лишават от това прекрасно удоволствие децата на трудящите се на Съветската страна?.. Хайде да организираме забавен новогодишен празник за децата, да организираме хубава съветска елха във всички градове и колхози“.
Инициативата на Постишев много се харесва на Сталин. Вождът се разпорежда да се внедри в масите. И съветското коледно дърво задължително се появява не само във всеки колхоз, но и във всеки магазин.
В началото на 1937 година Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват заедно на праздника на елхата в московския Дом на Съветите.
Съветската Нова година няма никаква връзка със Коледа. Елхата е взаимствана от коледно дърво на древните арийци. Дядо Мраз е трансформиран от снежен дух, който вместо да отвлича деца, им раздава подаръци за Нова година. А Снежанка е наконтена комсомолка-активистка.
Съветският Дядо Мраз не само знае, че сте бил палав – той знае всичко. Той идва и излиза през входната врата, защото вече си има ключове. Няма нужда да влиза през комина.
След разпадането на Съветския съюз в началото на 1990 г. народите се върнаха към старите си обичаи за празнуване на Коледа.
Източник: nauka.offnews.bg
