Вече трети ден не могат да се разберат за един единствен пост, а се очаква да могат да се разберат за цяло работещо правителство. Става въпрос за 240-те български депутати, които в петък за трети пореден ден се опитват да изберат председател на парламента.
Ситуацията е безпрецедентна в българската политическа история и с пълна сила връща на масата основния въпрос, който тегнеше във въздуха още преди обявяването на изборните резултати – обречено ли е 48-то Народно събрание?
Според политоложката Ружа Смилова изминалите два дни са показали, че шансът партиите да формират управляващо мнозинство, е много малък.
„Поведението на депутатите, въпреки че в четвъртък наблюдавахме малко смиряване, успокояване на топката, беше като на старта на предизборна кампания“, каза Смилова в интервю за Свободна Европа.
„На теория всичко е възможно, но на практика е много малко вероятно“, коментира и политологът Димитър Аврамов.
Какво точно се случи през последните два дни в сградата на парламента? И какво вещае то за бъдещето – не на сградата, а на политиците в нея?
„Mуха, застинала в кехлибар“
Изборът на председател на Народното събрание традиционно е рутинна процедура, която отнема минути. Но не и този път.
Официално първото заседание на 48-ия парламент тече вече над 48 часа, като само се прекъсва за почивки. Причината е, че Конституцията изисква председател да бъде избран още на първото заседание и то трябва да продължи, докато този избор бъде осъществен.
След четири неуспешни гласувания в сряда и още толкова в четвъртък, парламентът засега остава без председател. Основните кандидатури в сряда бяха тези на Росен Желязков от ГЕРБ и Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ (ПП), които на два пъти достигнаха до балотаж. Нито един от двамата обаче не събра достатъчно от гласовете на присъстващите в залата депутати.
Така се стигна до решението на ПП да оттеглят номинацията на Минчев. След първото неуспешно гласуване в четвъртък от ГЕРБ също оттеглиха кандидатурата на Желязков. Това обаче отново не доведе до консенсус, а депутатите за пореден ден потънаха в дълги дебати, редувани с почивки.
„В момента сме в един безкраен парламентарен ден, който прилича на муха, застинала в кехлибар“, коментира съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов.
Думи като компромис, отстъпки, диалогичност и отговорност пред избирателите се чуваха често от парламентарната трибуна.
„Това касае съдбата на хиляди и хиляди, на милиони хора. Това не е шега, отговорността е страшно голяма“, обърна се към депутатите председателстващият Вежди Рашидов от ГЕРБ.
„Аз ще съм щастлив, ако днес изберете председател на парламента“, добави той. Въпреки призивите му обаче до разбирателство не се стигна и заседанието отново завърши с формалното обявяване на почивка до петък в 10 часа.
„Безплодни душевни изповеди“
„Напрегнати дни в началото на един раздробен парламент“ – така накратко звучи обобщението на изминалите два парламентарни дни според Ружа Смилова. Политоложката обаче има и по-остри думи за случилото се: дебатите по избора на председател са се превърнали в „безплодни душевни изповеди“ и едно „абсолютно безсмислено губене на време“, казва тя.
„Това, което виждаме, не изглежда никак добре, но общо взето беше очаквано“, коментира тя.
Според нея изминалите дни са послужили най-малкото за едно – показали са, че в момента нито една от партиите няма мнозинство.
„Това вероятно беше и целта на ПП – както с номинирането на свой кандидат в сряда, така и с отдръпването на този кандидат в четвъртък“, отбелязва Смилова.
От ПП демонстрираха, че претенцията на ГЕРБ да участва в управлението е неоправдана, независимо че те са първа политическа сила.
„Така демонстрираха, че претенцията на ГЕРБ да участва в управлението е неоправдана, независимо че те са първа политическа сила. Просто защото те не са в състояние да съберат мнозинство дори и само за избирането на председател на Народното събрание“, допълва политоложката.
Тя споделя и друго наблюдение. По думите ѝ в момента от ПП отвръщат на удара, нанесен им от ГЕРБ през юли. Тогава ГЕРБ, в ролята си на втора политическа сила, поискаха вот на недоверие срещу кабинета на ПП (първа политическа сила) и успяха да го свалят от власт.
„Така че наблюдаваме нещо огледално – втората по численост партия в парламента сега (ПП) демонстрира, че първата политическа сила (ГЕРБ) не е в състояние да извършва нормални политически действия, защото не може да убеди никого, дори ДПС, че си заслужава да се работи с тях“, казва Смилова.
Възможното, което е малко вероятно
Според политолога Димитър Аврамов пък през изминалите 48 часа други две неща са проличали ясно – липсата на доверие и липсата на лидерство в новия парламент.
„Политическото доверие прилича на мъгла – случва се рядко и се разсейва много бързо“, казва Аврамов.
Освен това според него двете най-големи парламентарни групи ГЕРБ и ПП отчетливо не излъчват лидерство. В случая на ГЕРБ лидерът Бойко Борисов просто липсва в парламента. В случая на ПП Кирил Петков и Асен Василев са там, но формацията следва един „пожелателен дневен ред“, вместо да задава собствен.
Именно заради липсата на лидерство, както и на доверие между партиите Аврамов е на мнение, че възможността за съставяне на кабинет е малка.
На теория всичко е възможно, но на практика е много малко вероятно.
„Зависи как интерпретираме думата възможност. На теория всичко е възможно, но на практика е много малко вероятно“, казва той.
„В тази ситуация по-вероятно е да няма мнозинство. И в тази ситуация аз като обикновен човек ще съм доволен да видя, че има парламент, който контролира изпълнителната власт“, добавя политологът.
Смилова обаче не е оптимист, че този парламент ще бъде работещ, и прави аналогия с идеята за жребий при излъчването на председател. Именно такова нестандартно предложение се появи за кратко през последните дни.
Докато при избора на председател на парламента жребият теоретично е една възможност, той няма как да е решение и за начина, по който да работи самото Народно събрание, отбелязва Смилова.
„Защото закони не могат да се приемат чрез жребий“, казва тя.
Тя е съгласна с Аврамов, че шансът за съставяне на правителство след видяното през изминалите два дни е още по-малък.
„Има споделени цели сред партиите, но трябва участниците в разговорите да са рационални“, смята тя.
За съжалeние обаче това, което видяхме, казва Смилова, е „една абсолютно нагнетена атмосфера“ и реторика, която повече подхожда на старта на предизборна кампания, отколкото на първи ден на новооткриващ се парламент.
