В последните години управляващите размахват като мантра думата „деинституализация“ за всички така наречени уязвими групи.
По заповед на „Щуката“, разбирай ЕС, вадим от домовете и пращаме незнайно къде деца, старци, психичноболни, или поне обещаваме да го направим. И всичко това с презумпцията, че пазим правата им.
Последно – вчера правосъдният министър обеща отмяна на запрещението за психичноболните по време на кръгла маса за проблемите на психиатриите. Отмяна със закон. И за всички. За да запазим правата на хора, които нерядко не могат да се разпоредят правилно с деня си и да изпият навреме лекарствата си, камо ли да се разпореждат с имуществото си. Неправителствени организации настояли за „подкрепа, а не запрещение“ за такива хора.
Доколкото познавам управлението ни от много време насам, това с отмяната на запрещението може да се случи, но това с подкрепата няма как да стане. И досега с обещание за подкрепа пускат след лечение наркомани и алкохолици, без почти никаква система за проследяване какво се случва с тях след това, и с минимални възможности за рехабилитация. Закриваме центровете, които се занимаваха с това, и вменяваме точно на частни и неправителствени организации грижата за лечението им, освен ако евентуално не катастрофират под влияние на алкохола, за да им вземем колата.
Нямаме условия за болнично лечение на деца със зависимости, нито достатъчно подготвени психиатри. Храним хората в болниците с храна за под лев на ден, както стана ясно на същата кръгла маса, но сме единни като юмрук, когато трябва да „браним“ правата им.
Ами да ги браним – правото на достоен живот, на нормална храна, на лечение в условия, които не ги унижават, на медицински персонал, достатъчен на брой, за да се справи с проблемите им. На лекарства. За една охрана на психиатрията в Раднево се водят дебати с години, докато пациент не посегна на лекари, чиито права дори здравното министерство не брани.
За сметка на това сме много силни, когато трябва да пишем закони, концепции и стратегии за същите тези хора. Особено ако трябва да се отчетем пред Европа. А най-често стратегии и концепции се пишат от бранители на всякакъв вид права на уязвимите хора, без изобщо да имат понятие от медицинските им проблеми. Без да знаят, че някои от тях са нелечими.
Отмяната на запрещението ще бъде поредният нож с две остриета. С две, защото и сега има близки и роднини, които неправомерно се разпореждат с пари и имоти на хора с деменция или умствена изостаналост например, в техен ущърб. Ако обаче премахнем изцяло това, същите хора могат да попаднат в плен на мошеници, които се разпореждат и издевателстват над тях, а накрая придобиват цялото им имущество. Допускам, че в името на аплодисментите от ЕС държавата оставя това на самотек.
По този повод началникът на Шесто мъжко отделение в психиатрията в Раднево доктор Иван Добринов коментира: „Никой от депутатите няма идея как ще преодолее стигмата в обществото. Това не става с лозунги. Много от хората с психични проблеми ежедневно са жертва на „нормални“ психопати в общността, които ги бият, мамят, експлоатират, ограбват, подиграват, насилват. Кой и как би осигурил нужната защита?“
Ако държавата делегира тези права отново на частни организации и НПО, много от хората ще загинат. „В момента за хора с деменция у нас има само частни домове с цени по 2000 – 3000 лева. Ако нямаш тези пари, си оставен сам на себе си и евентуално ровиш по кофите“, допълва пред Dnes.bg бившият шеф на психиатрията в Суходол доц. Соня Тотева. И прави сравнение с Франция, където за хора с такива проблеми има защитени жилища, в които също работят психиатри.
„След премахване на запрещението ще се наложи разработването на механизми за защита на тежко увредените пациенти, които не са в състояние да защитят правата си. И в момента злоупотребите с тях са чести“, коментира доктор Добринов, като уточнява, че точно в тази сфера не е специалист, защото подобни хора са в отделенията за хора с умствена изостаналост и при шизофрениците.
„Грижите в общността се представят като алтернатива на болничното лечение. Призивът за деинституционализация се повтаря като магическо заклинание. Това напомня известната притча за слепците и слона. Ефективните грижи предполагат изграждане на единна система за обхват, която да включва логично следващи етапи, синхронизирани структури за превенция, спешна психиатрична помощ, затворени болнични отделения, програми за психосоциална рехабилитация и за ресоциализация, амбулаторни служби, подкрепа на близките, водене на случай и др. Ако просто изгоним пациентите от болниците, много от тях ще останат на улицата и ще загинат“, допълва той.
И това е на път да се случи, защото, както казва шефът на психиатрията д-р Цветеслава Гълъбова, „психиатрията винаги е била задният двор на здравеопазването“.
„Социалните работници не са обучени да работят с психично болни. Отделят се малко пари. Битовите условия са лоши. Психиатричните заведения са едни бараки, разположени по периферията на населено място или в гората. Няма достатъчно персонал. Средната възраст на сестрите при нас е 59 години. Санитарите в психиатрия никой не ги обучава“, коментира тя пред БНР. Най-дългият престой на пациент в психиатрия е бил 29 години, защото близките им не ги искат.
За сметка на това се появиха десетки „специалисти“ от НПО, които са готови да вземат пари, за да пазят правата на хората от „Полет над кукувиче гнездо“. Да ги пазят с устрема на лозунга „Ти какво даде за фронта?“ в името на някаква измислена либерална демокрация, която ползва деца с увреждания и аутизъм за защита на свои каузи, а неглижира напълно здрави хора, които законът е оставил на произвола на съдбата.
Но така е в държавата, когато всичко е полет над кукувиче гнездо, а пациентите невинаги са ясни. Защото у нас психиатрията е задният двор на здравната система, но НПО-тата го обичат.
