От десетилетия Иран изгражда своя „ос на съпротивата“ – мрежа от въоръжени групировки, които финансира и които защитават неговите интереси срещу Израел.
На 7 октомври 2023 г. обаче Хамас – определената от САЩ и ЕС за терористична организация, която е ключов член на оста на Иран – предприе безпрецедентна смъртоносна атака срещу Израел.
Групировката изстреля хиляди ракети, а десетки нейни членове проникнаха през силно укрепената граница на няколко места по въздух, земя и море. 1200 израелци бяха убити, а 250 взети за заложници.
Това нападение отключи пълномащабна война в Газа с десетки хиляди палестински жертви, която сега заплашва да се превърне в регионална. Израел нахлу със сухопътни войски и в Ливан, където действа друго иранско прокси – шиитската Хизбула, а Иран изстреля ракети директно срещу Израел.
Каква е равносметката една година след безпрецедентната атака от 7 октомври? Доколко е отслабил Израел ключови членове на проиранската „ос“? И колко близо е тоталната война с Иран? Ето отговорите.
„Хизбула, сведена до почти нищо“
Конфликтът между Иран и Израел продължава от десетилетия. До него се стига след Ислямската революция през 1979 г. в Иран, когато е свален тогавашният монарх и на власт идва ислямистки теократичен режим.
Той отрича правото на съществуване на държавата Израел и си поставя за цел нейното унищожение. Така Техеран се превръща в основна заплаха за Тел Авив. През годините през годините двете страни започват „война в сянка“, а ключова роля играят групировки като Хамас и Хизбула, които действат от свое име, но подпомагани от Техеран.
С офанзивата си срещу Хамас и Хизбула Израел подкопава основен компонент от доктрината за национална сигурност на Техеран
Сега изследователят от Arab Gulf States Institute във Вашингтон Али Алфонех казва, че с военната си офанзивата, последвала атаката на Хамас, Израел подкопава основен компонент от доктрината за национална сигурност на Техеран.
„Иран видя как ливанската Хизбула е сведена почти до нищо“, казва Алфонех, добавяйки, че действията на израелската армия значително са ограничили „това, което Хизбула може да направи за Иран в краткосрочен план“.
Хизбула, която е едновременно въоръжена групировка и политическа партия, е най-мощният член на оста на съпротивата на Иран. От 7 октомври насам тя изстреля хиляди ракети срещу Израел в знак на солидарност с палестинците.
Израел уби лидера на групировката Хасан Насрала преди седмица, на което Иран отговори с масирана въздушна атака срещу израелската територия.
Според Алфонех нападението на Иран може да е било подхранвано от опасения, че Израел е набелязал ракетните арсенали на Хизбула, които „потенциално могат да възпрат Израел да атакува ядрената инфраструктура на Иран“.
„Ако тези ракети ги няма, нещата ще изглеждат много мрачни за Иран“, посочва Алфонех. По думите му Иран може да е ударил Израел с надеждата, че може да „отклони вниманието на Израел от Ливан“.
Оста на съпротивата е ключова за опитите на Иран да поддържа военен натиск върху Израел и да възпира своя заклет враг от директно нападение срещу ислямската република.
Хизбула претърпя сериозен удар през последните месеци. Израелските атаки унищожиха лидерството му, понижиха бойните му способности и компрометираха комуникациите му.
Проксита и в Йемен, Ирак и Сирия
В конфликта обаче беше замесено и друго прокси на Иран – подкрепяните от него бунтовници хути в Йемен. От местоположението си на около 2000 километра южно от Израел те също започнаха да изстрелват модерни ракети и дронове срещу Израел скоро след атаката от 7 октомври.
Освен това те започнаха да атакуват кораби в Червено море, пречейки на международния морски трафик край бреговете на Йемен. Действията им ги върнаха обратно в списъка с терористични организации на САЩ през януари.
В края на септември Израел отговори с въздушни удари по цели на хутите. Израелската армия атакува и други ирански проксита, както и членовете на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран в Ирак и Сирия.
„Отслабени, но не ликвидирани“
Какъв обаче са реалните последствия върху Иран и неговите съюзници? Някои експерти са по-скептични относно цялостния ефект от бомбардировките на Израел срещу „оста на съпротивата“.
„Хизбула определено понесе удара, но еуфорията, която заля Израел и части от Вашингтон, изглежда преждевременна и преувеличена“, смята Трита Парси, съосновател на базирания във Вашингтон Институт за отговорно държавно управление Куинси.
„[Прокситата] от оста може да са отслабени, но [са] далеч от ликвидирани“, добавя той.
Хамидреза Азизи, сътрудник в Германския институт по въпросите на международната сигурност, от своя страна коментира, че Хамас, подкрепяните от Иран милиции в Сирия и до известна степен Хизбула са отслабени по отношение на оръжие и човешки ресурси.
Но според него това не се отнася за „оста на съпротивата“ като цяло.
Хизбула, например, разполага със значителна човешка сила, възлизаща на общо около 100 000 въоръжени членове, казва Азизи. Освен това Хизбула използва най-мощните си балистични ракети срещу Израел пестеливо.
Междувременно хутите вече изстреляха много мощни балистични ракети и са най-малко засегнати от израелските удари.
На този фон според Азизи най-голямото въздействие е било върху оста на командването и координационната структура на съпротивата, до голяма степен с убийството от Израел на дългогодишния лидер на Хизбула Хасан Насрала.
„[Той] отговаряше за координирането на всички тези групи“, включително усилията за обучение и вербуване, посочва Азизи.
