Мрънкането на децата е едно от най-неприятните и фрустриращи неща, които децата правят. Безкрайните въпроси „Защо?”, „Кога?” и възклицанията „Искам!”, Не е честно!”, „Няма пък.”, „Не искам!” „Ти го направи!” са познати на всички. Понякога се стига и до пазарене, породено от отчаяние: „Мооооля те!”, „Обещавам да слушам!”, „Ако не ми дадеш/неми го купиш си лош/а!”.
Мрънкането е комуникативна стратегия, с която всички деца експериментират през един или друг период от развитието си. Най-често пика е между две и четири години, но може да продължи и повече.
Дете, което мрънка е откровено дразнещо. За родителите може да бъде особено неприятно и засрамващо пред други хора или роднини, които могат да отправят критики или неприятни коментари за родителските умения.
Начинът, по който родителите реагират на мрънкането е определящ за това колко дълго децата ще го използват като тактика. Когато възрастните реагират с постоянно и ясно отстояване на позицията си, децата постепенно се отказват от мрънкането за сметка на по-конструктивни и уважителни стилове на комуникация.
Ако родителят реагира бурно и шумно на мрънкането, детето остава с впечатление, че по този начин получава незабавно и пълно внимание. Заплахите, от друга страна, могат само да повишат тревожността на детето, но не са ефективни срещу мрънкането. Подкупването със сладкиши и привилегии също не е добър вариант, защото научава децата как да ви манипулират.
Конструктивен начин за реагиране на мрънкането на децата е вие самите да послужите като модел за подражание по отношение на разпознаването и изразяването на вашите желания и чувства. Това е нелека задача, тъй като у всеки от нас е останала частица от „мрънкащото дете” и понякога без да осъзнаваме прибягваме до тази тактика с нашите собствени родители, партньори и колеги.
Детето има нужда да му отделяте време и внимание само за вас двамата всеки ден, за да е сигурно, че го обичате.
Честният разговор с детето в подходящ, ненапрегнат момент за неговото поведение може да постигне резултат. Бъдете искрени и кажете, че мрънкането ви изнервя. Помолете го да говори спокойно и умерено, дайте примери с какво да замени мрънкането (Пр. Ако не ви е приятно да мрънка когато го повикате на масата за вечеря, му кажете, че ще сте по-спокойни като просто дойде, без да прави коментари).
Поставете ясни правила какво очаквате да чуете от детето ако иска да направите нещо. Предложете да използва вълшебните думички например и не отстъпвайте докато то не разбере, че нещата няма да станат по друг начин.
В някои случаи детето не осъзнава, че мрънка и вие можете да помогнете като констатирате, че това се случва. По този начин детето ще си дава повече сметка за собственото поведение и самоконтрола ще се повишава постепенно. Не пропускайте да похвалите успешната комуникацията и да подчертаете ефективността й.
Добър вариант е да предлагате на детето алтернативни поведения като:
- „Друг начин да получиш вниманието ми е да дойдеш до мен и да ми кажеш тихо и кротко как се чувстваш. Обясни ми какво те разстройва. Няма нужда да мрънкаш с този тънък глас. Използвай обичайния си глас – така ми е по-лесно да те слушам.”
- „Можеш да мрънкаш в стаята си или да останеш тук и да ми кажеш ясно какво искаш. Ти реши.”
- Ако детето мрънка заради играчките опитайте да кажете с равен глас „Можеш да играеш с пластилина или с количките. Кое избираш?”
Когато на детето е предложен избор, то се чувства овластено и зачетено. По този начин вие не просто му давате свободата да избира какво му харесва, но давате поле за изява на интересите и емоциите му.
Литература:
Stephens K. (2007) Whining& Responding When Pleading Children Grate on Your Nerves. Parenting Exchange.
Автор: Георги Кирилов
Източник: dechko.bg
