Как двата пола избират партньори и какво прави хармонично тяхното съжителство

Днес се замислих да напиша един текст във връзка с отношенията между мъжете и жените. Прочетох много научни изследвания по психология през последните дни и реших да сложа в някакъв ред мислите си, написвайки по този повод няколко реда за това как се привличат двата пола, за да създадат отношения помежду си.

Както жените, така и мъжете при избор на партньор изглежда, че се влияят от външния вид, но и от социално-икономическото положение на партньора, като двата пола обаче отдават различна тежест на тези два критерия и имат различна йерархия на предпочитанията.

Мъжете се подчиняват повече на визуалните аргументи.

За мнозинството от тях външните характеристики на една жена са най-важните, ако искат да имат някаква сексуална връзка с нея. След това констатират нуждата или желанието си за една по-тясна връзка. Първоначално, с други думи, определят с кои жени биха желали да имат сексуален контакт и след това преценяват кои от тях заслужават по-голямо внимание.

Обратното, за жените основният аргумент за близки отношения с един мъж е неговия социален и икономически статус.

В рамките на един неосъзнат понякога умствен процес високото социално и икономическо положение на мъжа имат свойството да определят доколко привлекателен външно и сексуално е той в очите на повечето жени. Първоначално те определят кои мъже са социално, външно и лично приемливи за тях и след това решават кои от тях биха могли да бъдат приемливи и за сексуални отношения.

Критериите на мъжете за избор на партньор:

  1. Външният вид на жената, за да го привлече сексуално (външният вид е един субективен фактор. Въпреки че съществуват общоприети социални модели, които оказват голямо влияние на отделния човек, всеки мъж може да има и собствена дефиниция за красотата на една жена).
  2. Да е умна и контактна – иска да предизвиква възхищението на другите, но в същото време съществува и моментът на „притежание”. Иска да чувства сигурността, че конкретната жена е „негова”.
  3. Да го предразполага, че ще бъде добра майка, съпруга и партньор.
  4. Да се напасват помежду си като хора и да приема личността й – да имат общи интереси, да могат да общуват.

Критериите на жените за избор на партньор:

  1. Финансовите облаги, образованието на мъжа и социалният му статус (да печели достатъчно пари от работата си, да е динамичен и амбициозен, да произхожда от добра среда, да е приятен за околните, да я очарова).
  2. Качественото емоционално общуване (да показва разбиране, да има уважение между тях, нежност)
  3. Да се чувства емоционално сигурна с него.
  4. Да я предразполага, че ще бъде верен партньор и добър баща.
  5. Да не я подценява, да я цени, признава и защитава.
  6. Да я привлича външно.

Изследвания са показали, че мъжете в мнозинството си избират жени с по-нисък професионален, образователен и финансов статус, поради следните причини:

Самите жени, в мнозинството си, предпочитат да имат връзка и да се омъжват за мъже, които имат по-висок социален и финансов статус.
Често жените с кариера не отговарят на техните изисквания, що се отнася до външния вид (обличат се по-консервативно, не следва модните тенденции).
Повечето мъже искат жени, които могат да прекъснат временно кариерата си, когато двойката ще има малки деца, за да се посветят на семейството си.
Обикновено, мъжете гледат да са в съзвучие със социалните стереотипи, които го налагат като „по-силни” от жената. Една също толкова „силна” като тях партньорка много често води до негласна конкуренция между тях и това плаши мъжете.
Критериите на жените са по-гъвкави и разнообразни от тези на мъжете.
За жените с течение на времето, възрастта на желаните партньори нараства съответно, а при мъжете наблюдаваме тенденцията да предпочитат по-млади жени с обичайна разлика до десет и повече години.
Докато жените се изкачват към по-високите социално-икономически кръгове, се забелязва, че критериите им се променят, защото правят сравнение, както между мъжете, които срещат в новото си обкръжение, така и между онези, които вече познават. Това ги насочва към онези мъже, които биха им осигурили някаква полза, които биха могли да ги подкрепят, да се грижат за тях и да им помагат, за да почувстват търсената сигурност и щастие.

Какво може да „обърка” избора на партньор

Когато изборът на партньор става под натиска на времето. Много често „социалната задължителност” на брака е затормозяваща, което се задълбочава с течение на годините – особено що се отнася до женския пол, чийто биологически часовник за майчинството има някакъв краен срок. Така понякога се налага компромис и избираме партньор, който не покрива всички наши критерии, за да отговорим на първо място може би на нуждата, натиска и посланията на собственото ни семейство, както и на обществото, доколкото бракът се определя като крайна цел за завършеността на човека.
Личният опит в собственото семейство и травмиращите спомени, които евентуално имаме от връзката на нашите родители, много често оказват влияние и на личния ни живот. Възможно е да искаме да накажем чрез личната си връзка някой от родителите си, който ни е натоварил с травмиращ опит.
Липсата на самопознание за нас самите. Не знаем собствените си потребности и желания в една връзка.
Ниската самооценка е една друга причина, за да затънем в една връзка.

7 стъпки за по-съзнателен и добър избор на партньор:

  1. Опитай се да не пренасяш травмиращ опит, страх и болка от миналото.
  2. Дефинирай грешките, които може би са се случили в предишни връзки
  3. Опитай да не ги повтаряш или ако се случат, да ги преодоляваш с разговори и разбиране.
  4. Опознай своите потребности и желание и избери партньор, който ще може да ги задоволи.
  5. Постави своите граници. Това ще усили твоята самооценка, а ще спечелиш и уважението на партньора си.
    Претвори картината на връзката, която ще ти хареса и опиши какъв точно партньор би искал до себе си, за да му дадеш възможността да бъде съзидателен в тези рамки.
  6. Опитай се да общуваш с другите отговорно и честно.
  7. Истина е, че може да е нужно доста време, за да намериш подходящия партньор.

Важно е да отбележим, че всички тези гореизброени критерии не са абсолютни. Различават се от мястото и културата, времето, социалния статус, образователния ценз, както и от самия човек, ако вземем предвид, че всеки човек е неповторим и има своя личен опит и характер. Затова и всяка връзка е неповторима в собствените си рамки и критерии.

Източник: http://www.bgnow.eu/ Х.Мурутис