Елена ДЮЛГЕРОВА
Много се изписа за това как замеряли журналистката Ива Николова от ПИК с домати ли, с яйца ли. Стана ми гадно. Но не упреквам тези, които са я замервали и крещели. Или не, упреквам ги, но няма как да им се сърдя, не я познават просто. Нещо се е случило с нея, нещо ужасно. Не знам какво е, но ще ви разкажа, каквото знам.
Познавах онази, другата Ива. Една друга Ива. От времето, когато беше редактор ли, литературен сътрудник ли, в списание „Родна реч“ през 80-те години на предишния век – симпатична, приятна, начетена. После, след промените, в „Свободен народ“ – разпалена, задъхана, търчи с касетофона и пита – че нищо не ѝ беше ясно даже и за Дертлиев, който ѝ беше „патрон“, не го и криеше. Тогава работех в позабравения днес вестник „Континент“ и отговарях за СДС-тата „люспи“ – СДС-либерали, СДС-център…
БСДП с лидер Петър Дертлиев вече се бяха отделили, имаха и вестник – „Свободен народ“.
Помня като сега, колчем вляза в залата – тогава все някакви форуми се въртяха, Ивето се затичва към мен и пита: „Ама той какво иска да каже“; „Виж ги сега, какво говорят“ и т.н. И се научи. А понеже е умна (или беше, говоря сериозно, дори с уважение.), бързо завъртя перото.
Настана времето на Петър Стоянов. Ива в „Сега“ (след периода ѝ в „Новинар“, където също пишеше портрети – пипнати отвсякъде).
Обаче още от „Новинар“ взе да намирисва на пари, но пък Ива наистина стана добра журналистка.
В „Сега“ стана ясно, че лобира за президента Стоянов със същата страст, с която днес мрази президента Радев.
Апропо, неофициално, основният ѝ аргумент е, че Десислава му била развалила семейството. Може. Но няма общо с президентстването. Да не говорим, че Стоянов и Антонина се събраха само и само Стоянов да стане президент, а до ден днешен не се говори за семейството им – както и е редно. За смешника Плевнелиев не ми се приказва – с неговите три жени – едната бие другата. Да прости Господ починалото му детенце.
Но за Ива Николова е думата.
…Беше преди година. Много гнус, много гадост изтича срещу Ива. Снимки гадни, Коментари. Гадни коментари. И мъничко такива като този, моя, сегашния.
Стиснах палци и ѝ звъннах. Иве, викам, много злоба, недей така, защо го правиш? Тя: „Виж го тоя президент. Жена му…“ Дълъг и безмислен разговор.
„Какво лошо, че казвам, каквото мисля, а и ми плащат за това.“ С това завърши опитът ми да опитомя Ива и да я върна назад във времето, да я втурна напред.
Не знам какво да кажа.
Иве, колеги, които … Абе недедейте така. Болест следва, болест.
