Албанският национален отбор по футбол се превърна в истински хит в квалификациите за Евро 2024, след като почти сигурно ще изхвърли от първенството на континента скъпата селекция на Полша, начело с голямата звезда на Барселона Роберт Левандовски.
Група „Е“ не включва някоя от големите футболни сили, но там – освен поляците, са винаги стабилната формация на Чехия, а също така и трудните за побеждаване Молдова и Фарьорските острови. И докато предварителните очаквания бяха за промоция за отборите на Полша и Чехия, то албанците категорично разбиха тези прогнози.
На пресконференцията вчера преди контролната среща Албания – България въпросът беше как са постигнали такъв забележителен напредък, каква е ролята на треньора, на начина на подбор на състезателите и какви са играчите, които са на път да гарантират второ участие на малката балканска страна на Еврофинали след 2016-а година.
Вратарят Томас Стракоша, който премина от италианския Лацио в английския Брентфорд, дава своето обяснение: „Имаме силен отбор и си вярваме. Не мислим кой е срещу нас, а се стараем ние да играем смело и силно. Играем за страната си и това не са само думи. Това е ключът за добрите резултати на Албания“, каза 28-годишният вратар. Селекционерът Силвиньо почти потвърди: Мислим еднакво с футболистите и затова ме разбират лесно.
Но всъщност кой е създал този отбор и как? Откъде страна с население 2,8 милиона намира играчи, които се представят така добре? И защо албанците го правят, а в България не може да се случи? При все, че преди 30-тина години албанците ни бяха абонати.
Само седем футболисти от групата на албанския национален отбор, селектирана от бразилския специалист за мачовете с Чехия и България, са родени на територията на страната. Това означава, че групата от 23-а футболисти се попълва с 16 човека, които са от албанската диаспора в Европа.
И както преди години Косово направи бум по подобен начин, сега Албания се възползва максимално от емигрантските деца в Западна Европа. Но за много от седемте местни също е доста условно да се каже, че е продукт на албанската футболна система.
Например лидерът в защитата Елсейд Хисай с 80 мача за червено-черните, който в момента е в Лацио, още на 16 е селектиран от една от водещите италиански академии Емполи. Подобен е случаят с третия вратар Елхан Кастрати, който на същата възраст е привлечен в школата на Пескара. Халфът Казим Лачи също е роден в Албания, но още на 8-годишна възраст започва пътя си в школата на гръцкия гранд Олимпиакос. Абсолютно същата е историята и с младата 21-годишна звезда на Интер (Милано) Кристиан Аслани. Той никога не рита по албанските терени, макар да е роден в Елбасан. Футболната му кариера започва в продуктивната школа на Емполи.
Нападателят Ернест Мучи е един от малкото, който извървява стандартния и смятан за обичаен път – роден в Тирана, започва в школата на местния ФК Тирана, след това рита във втория отбор в трета лига, а после играе три сезона за представителния тим. Там вкарва 16 гола и е привлечен в Легия (Варшава), където се намира във втората от трите години договор.
Интересна е историята на извикания само за мача с България нападател Марвин Чуни. Той е роден в малко германско градче и е юноша на Байерн (Мюнхен). След няколко сезона под наем във втора и трета лига, баварците са имали варианти и в Германия – Вердер Бремен от Бундеслигата попита за 21-годишния футболист, както и Карлсруе и Айнтрахт Брауншвайг от второто. Имало запитване и от френската Лига 1, от Клермон. Но високият 188 сантиметра централен нападател решил да се премести в Серия А, където е силно желан от нови треньор на Фрозиноне Еузебио ди Франческо.
Мирто Узуни, Сокол Цикалеши, Ернест Мучи са другите, които са родени в Албания и са започнали да играят в местни клубове и школи.
В отбора има и една група футболисти, които са албанци по произход, но са родени в съседните Косово и Република Северна Македония. Явно при тях националната принадлежност е надделяла над гражданството и страната на произход. Такъв е случаят с нападателя Таулент Сефери, който сега играе за Банияс (ОАЕ). Роден е в Куманово, Република Северна Македония, и дори има два мача за тази страна през 2014-а. Но след среща и няколко разговора с добре познатия у нас бивш нападател на Литекс Албан Буши той решава да приеме предложението да играе за Албания. Същата е ситуацията с Ясир Асани, а вратарят и капитан Етрит Бериша, Арбнор Муя и Мирлин Даку са родени в Косово, но играят за Албания.
Вратарят Томас Стракоша е роден в Атина и започва да играе за Паниониос. Също в гръцки клубове започват кариерите си Марио Митай и Енеа Михай. Защитникът Иван Балиу е от Малавеля (Испания), в момента футболист на Райо Валекано. Клаус Гясула, Илбер Рамадани и Марвин Чуни са от Германия. Ритащият за Челси нападател Армандо Броя е роден в Слоу (Англия) и преди да пристигне при „сините“ от Лондон, е минал през школата на Тотнъм за две години. Но най-голяма е групата от Швейцария – Фредерик Весели, Берат Джимсити, Арлинд Айети, Недим Байрами. Всички те са продукт на школите на ФК Цюрих, Грасхопърс, Базел и Йънг Бойс.
Но ако се класира за Европейското, Албания като нищо ще представи на света още играчи от европейска класа. На първо място той направи нещо, което прави и Младен Кърстаич в България – извика за първия тим на страната момчета от Европа, които дори не играят мъжки футбол. Така шансът се усмихна на Адриан Байрами от юношите на Бенфика, на Деан Враничи от старшата възраст на Парма и на неговия връстник Флавио Сулеймани от Лацио. Но предвид резултатите или пък заради друго, никой не атакува треньора какво правят те в мъжкия тим. А както казва самият Силвиньо: „Има милиони албанци, пръснати по целия свят, които играят футбол. Ние просто продължаваме да ги търсим“. (БТА, Атанас Василев)
