Съвсем ясно се вижда, че особено през последните година-две президентът Румен Радев бяга от етикета-капан „президент на БСП“. Стана ли Радев по-убеден евроатлантик и какво може да се очаква от него?
Коментар на Петър Чолаков, публикуван в Дойче Веле
Политическите противници на Радев винаги са спекулирали, че макар и да е натовски генерал, той е „троянски кон“ на Москва. В полза на тези твърдения изглежда „работеше“ информацията, че неговата кандидатура е била подкрепена от БСП след щателен „маркетингов“ анализ, поръчан от Кремъл.
Основен вестоносец за „вербуването“ на българския президент обаче бе руският разузнавач ген. Решетников. Сам по себе си този факт поражда съмнението, че е ставало дума за фалшива новина. За Русия без съмнение би било успех, ако успее да убеди света, че е „селектирала“ държавния глава на страна-членка в НАТО.
Как Радев сам засили съмненията
Радев винаги е подчертавал важността на членството на страната в ЕС и НАТО, ала донякъде сам наля масло в огъня на спекулациите. През 2019 той заяви пред ТАСС, че сътрудничеството между България и Русия трябва да продължи да се развива „независимо от санкциите“, наложени на Москва; определи завършването на АЕЦ „Белене“ като „неизбежно“ и изрази одобрението си за преминаването на „Турски поток“ през територията на нашата страна. Не на последно място той бе против сделката за закупуването на американските Ф-16, а името му бе замесено от ГЕРБ в аферата „Грипен“, за която обаче и до днес липсват доказателства.
Днес Радев говори различно. Той разкритикува действията на кабинета „Борисов 3“, който построи светкавично отсечката на „Турски поток“ у нас (зад саудитския консорциум „Аркад” стоят руски компании), а „забатачи“ с години изграждането на интерконектора с Гърция, от който България би имала ползи. През 2020 Радев застана твърдо и зад инициативата „Три морета“, която си поставя за цел да направи държави като България по-независими от Русия – например в сфери като енергетиката.
Пред Европейския съвет в Брюксел Радев определи случая „Протасевич„ като категорично нарушение на международното право, а служебният външен министър Светлан Стоев нарече случая „акт на въздушно пиратство“ и потърси обяснение от посланика на Беларус, тъй като на борда на самолета е имало и български гражданин.
От самото начало на своя мандат, но особено през последните година-две, Радев бяга от етикета-капан „президент на БСП„. Твърди се например, че се е разделил с началника на кабинета си Методиев заради прекомерното сближаване на последния с „Позитано” 20. Със сигурност Радев си дава сметка, че през 2016 е получил доверието на много повече хора, отколкото тогава бяха избирателите на Столетницата. А тя и до днес подкрепя свалянето на санкциите срещу Москва и руските енергийни проекти в България.
Фактът, че на изборите на 4 април БСП загуби 475 000 гласа в сравнение с 2017 обаче съвсем не означава, че Радев ще дръзне напълно да отчужди от себе си БСП, която го подкрепи за втори мандат. Още по-малко вероятно е той да еволюира дотам че да започне да говори като политик от „Демократична България„. ДБ е единствената формация в 45-ото НС, която категорично се обяви не само за „затвърждаване и задълбочаване на евроатлантическата интеграция на страната“, но и за „равноправни отношения“ с Русия. Всички останали формации в 45-ото НС, явно (като БСП) или скрито (като ГЕРБ) са за някакъв вид „външнополитически баланс“ между НАТО и ЕС, от една страна, и Русия, от друга; само ДБ отхвърля този „шпагат“ като нелеп и вреден за сигурността.
Какво Радев не може да си позволи
Промяната в тона на Радев е факт, макар и вероятно да е конюнктурна – заради „гравитационното поле“ на наближаващите президентски избори. Изглежда, че и САЩ възлагат някакви надежди на служебното правителство: Херо Мустафа побърза да се срещне с външния министър Стоев, с министрите на икономиката и финансите Петков и Василев, със здравния министър Кацаров. Американската посланичка направи и безпрецедентно посещение в кабинета на новия шеф на НАП Спецов – особено символично за страна, която има хронични проблеми с корупцията, със сивия сектор и в частност с данъчните престъпления в интерес на „елитите“.
Втвърдяването на тона срещу Русия, към която повечето българи традиционно изпитват симпатии, както и една по-гъвка политика спрямо членството на Република Северна Македония в ЕС, за което Вашингтон и Брюксел настояват, но мнозинството у нас е против, биха означавали загуба на гласове. Поради това е малко вероятно президентът или кабинетът „Янев“ да направят остри завои по тези теми. В този смисъл не е изненада, че в Брюксел Радев се обяви за това да се „използват всички механизми за сътрудничество с Русия„, като се търсят „балансът и диалогът“.
Рано е да се каже дали Радев и сформираният от него кабинет ще оправдаят надеждите. Предстоят редица критични тестове. Съвсем скоро, например, България ще бъде домакин на инициативата „Три морета“ – важно е да чуем и посланията на официална София.
