Френският президент Еманюел Макрон. Снимка: Bloomberg |
През 2017 г. кандидатът за президент на Франция Еманюел Макрон води кампания като хладнокръвен еврофил, който обещава да създаде силна Франция в една силна Европа. За разлика от него конкурентът му на втори тур – лидерът на крайнодесните Марин льо Пен, затъна, когато се опита да обясни собственото си предложение за пренебрегване на някои закони на Европейския съюз и частично оттегляне на Франция от еврото, разказва Politico.
Пет години по-късно сега Макрон е този, който би предпочел да избегне объркан дебат по екзистенциални въпроси за ЕС. И докато конфронтацията между Брюксел и авторитарното правителство във Варшава заплашва да насочи европейския дебат във Франция в по-проблемна посока, някои се чудят защо Макрон – обикновено първият, който заема силна европейска линия – предприема по-прагматичен подход в конфликта.
Макрон вярва, че може да се похвали с доста добри резултати в европейските дела – особено след успеха му миналата година да убеди Германия да одобри план за 750 млрд. евро за възстановяването на отслабналите заради пандемията икономики на 27-те страни членки.
Нещата за Макрон обаче се усложниха, когато миналия месец полският конституционен съд реши да отхвърли върховенството на Европейския съд по някои въпроси. Този сблъсък Брюксел-Варшава заплашва да възобнови стар спор във Франция, който припомня дебата за националния „контрол“, помогнал да се оформи решението на Великобритания да напусне ЕС през 2016 г.
Наистина, от решението насам няколко претенденти за президент на Франция – от крайнодесни и дясноцентристи до леви евроскептици – подкрепят до различна степен Варшава. Те призовават Франция да отстоява върховенството на собствената си конституция или дори собствените си закони над европейското законодателство – нещо, което ще застраши съществуването на единния пазар и дори ЕС като такъв.
Макар че социологическите проучвания предполагат, че Франция като цяло е толерантна към членството в ЕС, голяма част от населението има мъглива идея за историята на съюза, правната му база и начина му на функциониране – нещо, с което Макрон е наясно, казват официални лица.
В референдум от 2005 г. например френските избиратели отхвърлиха предложената европейска конституция, която щеше, наред с другото, да укрепи принципа на върховенство на европейските закони над националните – нещо, което силно се подразбира, но не е ясно изразено в оригиналния договор за Европейската икономическа общност от 1957 г.
Някои френски гласоподаватели казаха в онзи момент, че са гласували с „не“, за да защитят „националния суверенитет“. Други, особено вляво, заявиха, че не одобряват „свободната търговия“ и „лоялната конкуренция“ между европейските страни – принципи, които са в основата на ЕИО/ЕС от почти половин век.
След отхвърлянето на проекта правителствата последователно одобриха разширения Лисабонски договор през 2007 г., който „припомняше“ в анекс, че „добре установена съдебна практика на Европейския съд“ утвърждава „върховенството“ на правото и договорите на ЕС над тези на страните членки.
Напоследък това донякъде уклончиво твърдение за върховенството на правото на ЕС се оспорва от някои кандидати за президент във Франция. То дори бе поставено под въпрос – по-скоро изненадващо и опортюнистично – от двама уж проевропейски кандидати за номинация за президент от дясноцентристите: Ксавие Бертран и Валери Пекрес.
Позицията на друг дясноцентристки претендент – бившият главен преговарящ по Brexit на ЕС Мишел Барние, е дори по-противоречива. Преди решението на съда на Варшава Барние бе предложил референдум, който да позволи на Франция да се оттегли от някои аспекти на европейските договори, за да обяви три до петгодишен мораториум върху имиграцията. След решението на съда обаче той защити принципа на върховенство на правото на ЕС и отхвърли сравнения със собственото му „ограничено“ предложение.
Някои френски представители казват, че Макрон наблюдава този объркан френски дебат с тревога. Според тях той е готов да защити „първите принципи“ на ЕС, ако се налага. Готов е да изложи аргумента, че единният пазар на ЕС ще се срине – с пагубни последици за Франция – ако всяка страна може да налага собствените си закони или ако, в случая с Полша, самото върховенство на закона е накърнено.
Той е готов и да изтъкне, че правото на ЕС не е „наложено“ върху Франция, а е договорено демократично от правителствата в Съвета на ЕС и директно избрани членове на Европейския парламент.
Официални лица казват още, че Макрон се опасява, че ще бъде представен като робски проевропейски, пробрюкселски политик в поредица от подвеждащи изказвания от почти всеки край на изборната битка следващата година. Те посочват, че според социологическите проучвания около 45% от избирателите може да гласуват за евроскептични или антиевропейски кандидати на крайнодесните или крайнолевите.
Проблемът едновременно с това се усложнява от злополучното припокриване с графика на ЕС. Франция поема ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на следващата година, което съвпада с важните месеци от кампанията на Макрон преди президентските избори през април. С други думи, Макрон може да бъде задължен да води преговори с Варшава през седмиците преди вота.
Макрон твърди, че челна атака срещу дясното евроскептично правителство във Варшава ще бъде контрапродуктивно. По-добре е, казва той, да оставим нормалните тежки европейски процеси на конфронтация и компромис сами да се изчистят. Във всеки случай той твърди, че вече има силен местен ответен удар в Полша срещу политиките, които могат да застрашат икономически полезното членство в ЕС.
Това отчасти обяснява внимателния му подход… Но същото правят и изборните и местните съображения.
Без съмнение Макрон иска битката Брюксел срещу Варшава да се превърне в продължителен, но ограничен спор за липсата на уважение на полското правителство към демокрацията и върховенството на закона – а не конституционна криза на ЕС, която ще се разлее във френската надпревара за президент.
