Пътят на цензурата никога не е светкавичен, въпросът е как да я разпознаеш навреме. За това говори в „Студио България“ на Свободна Европа руският юрист Дамир Гайнутдинов.
Той е част от неформалната група „Агора“, която обединява руски юристи правозащитници. „Агора“ защитава Гари Каспаров, Алексей Навални и неговия Фонд за борба с корупцията, Пуси райът, затворени независими медии и стотици протестиращи в Русия, които са арестувани за демонстрации срещу войната в Украйна.
В тази група Гайнутдинов гледа делата, свързани с нарушаването на права в интернет. Татяна Ваксберг разговаря с него в момент, в който Русия поетапно се изолира от глобалната мрежа и нарича този процес „въвеждане на суверенен интернет“. Това не е нещо, което ще стане в бъдещето, този процес вече тече, в момента, право пред очите ни, казва юристът.
Той напомня, че Русия дълго е вървяла към изграждането на сегашния „златен щит“, създаден по подобие на китайския модел на изолация. Първото посегателство срещу свободата в интернет има рожден ден, казва той, и посочва дата отпреди цели 9 години.
Тогава всичко е започнало под съвсем благовиден предлог, разпознат като опасност от юристите, но не и от широката аудитория. Гайнутдинов със съжаление отбелязва, че походът срещу правата на човека в Русия е станал видим за света едва в последните седмици, с военната агресия срещу Украйна.
Ето и пълния текст на интервюто.
– Разкажете ни за групата „Агора“. С какво се занимава?
– „Агора“ е доста стара и известна правозащитна организация в Русия. Като международна правозащитна група ние съществуваме от 2015 г. През това време в „Агора“ са работили няколко десетки адвокати и юристи. Това не са само руснаци. Имахме и български адвокати. Например Йонко Грозев, който беше един от основателите на международната дейност на „Агора“. Там работят тези адвокати, които водят дела в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Тогава Грозев още беше адвокат. Сега „Агора“ обединява десетки юристи в цялата страна.
– А къде ви е централата, къде работите?
– Навсякъде. В Москва, Петербург, Казан, Ставропол, Далечния Изток, Сибир. Има адвокати навсякъде, всеки в неговия район.
– Сега не е ли опасно да се прави това?
– Мисля, че на много хора в Русия сега не им е комфортно, но досега никой не се е отказвал от работата си с аргумента, че се е уплашил. Стараем се да подкрепяме адвокатите. Наскоро пуснахме телефонна линия за психологическа помощ за тези, които страдат от професионално прегаряне например. Това е много актуален проблем, защото да се бориш да успееш в руски съд за съжаление става все по-трудно в последно време.
– Не е ли странно, че точно в тази държава вие разчитате на правосъдие?
– Често ни задават този въпрос. Но първо, независимо от всичко, правосъдието в Русия съществува. Има възможност човек да спечели дело и в руските съдилища. И второ, ние не работим само в националните съдилища, но и в международните, в това число в ЕСПЧ. И това ни стимулира. Казваме си, че колкото и да е трудно да се спори с държавата в някой районен съд, трябва да работим добре и качествено, защото знаем, че после това дело ще се разгледа на международно равнище и ще повлияе на практиката в защитата на правата.
– Твърди се, че Путин води не една, а две войни. Първата е срещу Украйна, а втората е започната преди десетилетие и тя е срещу собствения му народ, чиито права и свободи той ограничава. Съгласни ли сте с такова твърдение?
– Ами, не съвсем. Първо работата не е толкова в самия Путин, колкото в създадената система за справедливост. В момента националните съдилища в Русия са зависими от изпълнителната власт. Те предпочитат да слушат обвинението, вместо да осигуряват състезателен процес. Но дори въпреки това, все пак остава възможност да постигнеш справедлив процес. Действията на властите въпреки всичко могат да бъдат оспорвани. Хора, обвинени по административни и наказателни дела, пак могат да бъдат защитавани. Но трябва да добавим, че в последните 10 години състоянието на правата на човека в Русия претърпяваше все по-голям упадък.
– Вие сте специалист по дела, свързани с нарушаване на правото на изразяване в интернет. Отнемането на това право в Русия не започна изведнъж, това ставаше постепенно, за да стигне до сегашния момент, в който Русия иска да се изолира от глобалната мрежа с т. нар. „суверенен интернет“. Как започна това отнемане на свободи?
– Това е точно този „тренд“, за който можем със сигурност да кажем, че има дата, на която е започнал. Всичко това започна на 1 ноември 2012 година, когато в Русия влезе в сила най-първият закон, който позволяваше да се блокира информация в интернет. Преди този момент интернет в Русия беше може би едно от най-свободните и най-бързо развиващи се места.
– И какво се промени?
– Влезе в сила законът. Ние го наричаме „Закон за черните списъци със сайтове“. Той за първи път в историята позволи да се блокират отделни сайтове. Освен това той позволяваше това блокиране да се прави не само със съдебно решение, но и с разпореждане на органи на изпълнителната власт – на полицията или на медийния регулатор, който в Русия се казва Роскомнадзор. И този закон започна да се прилага. Това ставаше неочаквано, в условията на извънредност. Въведоха закона, след като през лятото на същата година – 2012-а – внезапно се оказаха силно се притеснени от това, че правата на децата не са защитени.
– Извинявайте, че ви прекъсвам, но какво точно стана през това лято, че да се заемат с това?
– Предполагам, че към това време аудиторията на руския интернет вече е била толкова значителна, че държавата просто е разбрала, че трябва да ѝ обърне внимание. В предишните десет години потребителите на интернет бяха отделни групи, които на работа имаха достъп до мрежата, или им се налагаше по работа да имат интернет и вкъщи, или бяха студенти, които имаха нужда от това за академичната си дейност. Но към 2012 година в интернет бяха вече съвсем обикновени хора. И някъде тогава интернет стана истинска конкуренция на телевизиите за получаване на информация.
– Колко бяха потребителите по-рано и колко станаха после?
– Ами сега интернет е навсякъде. Но през 2003 г. в Русия е имало 3 милиона потребители на интернет. Те са влизали там най-малко по веднъж в месеца. А в Русия живеят 145 милиона души, тоест броят на хората е бил пренебрежим за руските мащаби. Към 2012 г., когато е приет първият закон срещу свободата в интернет, тези потребители са били вече около 50 милиона. А последните ни данни са валидни към началото на 2022 г. Според тях в Русия има над 100 милиона абонати на интернет.
– Вие казахте, че когато през 2012 г. са били взети първите мерки срещу изразяването в интернет, това някак е било свързано със защитата на правата на децата.
– Да, но тази защита на децата беше само предлог за въвеждането на закона, с който бяха въведени ограниченията. Тази първа забрана се отнасяше до разпространяване на детската порнография, на употребата на наркотици и на призиви за извършване на самоубийства. Това бяха видове информация, която се позволяваше да се блокира без съдебно решение.
– А не е ли нормално държавата да защитава децата? Вие като видяхте тези текстове, как успяхте да направите прогноза докъде може да стигне тази съвсем нормална забрана?
– Знаете ли, в нашата общност има едно натрупано знание: ако даден закон може да бъде прилаган по репресивен начин, значи той ще се прилага по максимално репресивния начин. Тези текстове предвиждаха забрани, които се налагат без съдебно решение. Затова експертите още тогава предполагаха, че защитата на децата е само повод и само началото. И че този списък със забранена информация само ще се разширява. Точно това стана. Оттогава постоянно ставахме свидетели на нови и нови видове забрани.
– Правилно ли разбирам, че щом видите в даден закон думата „забрана“ и наред с това налагане на ограничения по административен път, вие вече си представяте колко далече може да стигне това?
– Налага ни се да го правим. Но в случая е важен и контекстът. През 2012 година протичат първите месеци след Арабската пролет. А точно това беше първото глобално събитие, масово отразявано именно по социалните мрежи. В Русия има едно стабилно схващане – че руските власти и лично Владимир Путин са убедени в това, че всички арабски революции са били организирани чрез социалните мрежи в лицето на Туитър, Фейсбук и Ютюб. Това значи, че тогава те са разбрали, че тези социални мрежи са се превърнали във важен фактор на международната политика и могат да станат такъв фактор и във вътрешната.
– А какво стана по-късно с интернет, след първия закон, след 2012 г?
– В продължение на няколко години държавата се опитваше да филтрира съдържанието с помощта на операторите, на доставчиците на интернет услуги. Те блокираха достъпа до определени IP адреси. Нали всеки сайт си има IP адрес? Държавата го внасяше в специален черен списък и операторите в Русия, които са ужасно много, хиляди са, както съвсем малки, така и такива, които покриват цяла Русия… Та те бяха задължени да блокират линковете към тези сайтове и самите сайтове. Тази технология се прилагаше в продължение на 8 години, къде с по-голям успех, къде – с по-малък. Паралелно с това законово се разширяваше списъкът на забранените теми. В началото се забраняваше пропагандата на наркотиците, но после се стигна и до забрана на сайтове, които призовават към протести. Появи се изразът „екстремистки материал“, това си е отделна голяма тема, защото има и дефиниция за екстремизъм. Под тази дума се разбира всъщност и критика към властите, и разследвания за корупция, и така нататък. И така се стигна до един момент, в който властите решиха да затварят и цели платформи, които разпространяват определена информация. На първо място това станаха медиите, естествено. Появиха се и законите, насочени срещу така наречените „чуждестранни агенти“ – първо те засягаха само неправителствените организации, но после към тях се добавиха и медиите.
– Само за момент да ви прекъсна. Законът за чуждестранните агенти беше приет през 2013 г. и първо засягаше само неправителствените организации. Към този момент вие представяхте ли си, че един ден той ще обхваща практически всички?
– Това можеше да се предвиди. Първо, имаше неправителствени организации, които сами по себе си са медии. Някои от регионалните сайтове, а и някои от федералните, бяха регистрирани като неправителствени организации. Второ, начинът, по който се прилагаше законът за „чуждестранните агенти“, позволяваше да разберем, че ако публикуваш информация за някакви обществено-политически проблеми, ще се озовеш в този списък. Понеже съдилищата започнаха да обявяват такова писане за „политическа дейност“. Тоест, още от самото началото държавата отрязваше всички независими автори от чуждестранно финансиране и от възможност да взаимодействат с чуждестранни партньори. Това стана още в самото начало. Чак по-късно в закона беше добавено изрично и уточнението, че „чуждестранен агент“ може да е и всяка медия, и всеки журналист като физическо лице.
– Казахте, че в продължение на 8 години държавата просто е блокирала IP адреси и че това е било само началото. Този подход как се измени по-късно? Защо се отказаха от стария метод?
– Мисля, че не можем да дадем отговор, защото никой не говори за това. Но като проследим последователността на събитията, ще видим, че идеята им е доста прозрачна. През 2018 г. руските власти се опитаха да блокират социалната мрежа Телеграм и не успяха. А не успяха, защото установиха, че със стария метод на блокиране на IP адреси от 2012 г. това просто не може да стане. През 2018 те се опитваха да блокират IP адресите, които Телеграм използваше за препращане на съобщения. Това беше нещо като война между медийния регулатор Роскомнадзор и Телеграм. Тя продължи няколко седмици. В резултат пострадаха десетки…, не, стотици интернет страници, които се оказаха блокирани, защото телекомите ограничаваха достъпа и използването на технически сървъри, през които минава трафикът. А на фона на това Телеграм си работеше и активно се съпротивляваше на това, което му налагаха. Всичко изглеждаше като някакво разрушено поле, насред което обаче стърчеше един недосегаем Телеграм. Тогава стана ясно, че дори и с малкото ресурси, които към онзи момент имаше собственикът на Телеграм Павел Дуров, той може да противостои на технологията за блокиране, която законодателството беше въвело. Стана ясно и това, че основните опоненти на руските власти в лицето на глобални платформи като Ютюб, Гугъл или Фейсбук, имат още повече възможности от Телеграм, и че те биха били блокирани още по-трудно. Предполага се, че именно тогава властите са разбрали, че трябва да намерят нови технически решения за блокирането.
– И намериха ли ги?
– Намериха ги. Общо взето от 2019 година Русия започна да строи свой собствен „златен щит“, очевидно копирайки китайския опит. Предполагаме, че този щит е вече създаден.
– А знаете ли как ще изглежда той? Ако днес решат да го задействат, как ще изглежда руският „суверенен интернет“?
– Ами той вече работи. Не само, че знаем как става това, ами вече го и виждаме.
– Можете ли да обясните?
– Да, разбира се. Първият им опит, който засегна голям брой потребители, беше направен на 10 март 2021 г. Преди година. Тогава руският медиен регулатор започна да забавя достъпа на потребителите до Туитър. Месеци наред хората, които влизаха в Туитър, без да използват VPN, и от руски IP адреси, успяваха много бавно да заредят снимки и видео. Тоест, това работеше.
– Нещо като експеримент ли са правили?
– Да, това беше бойното кръщене на тази система.
– Сега изключиха Инстаграм и Фейсбук. Това част от същата техническа процедура ли е, или е нещо различно?
Да, изглежда, че да. Медийният регулатор Роскомнадзор предупреди в колко часа ще започне да изключва Инстаграм и проследихме как го прави – подред в различните часови зони на Русия. Започнаха от Далечния Изток, продължиха със Сибир, после дойде ред на Урал, после – на европейската част от Русия. Все едно завъртаха ръчката на някакъв превключвател и достъпът до Инстаграм приключваше.
– А през VPN сега няма ли достъп со Инстаграм?
– През VPN всичко си работи.
– Е, тоест са го изключили, но някак си не докрай.
– Да, защото засега тази система, с която си служат, все още не работи на пълна мощност. Сякаш не е включена докрай.
– А какво очаквате да стане нататък?
– Тук вече навлизаме в сферата на предположенията. Най-вероятно ще има опит да се ограничи действието на услугите VPN. Руските власти вече са го правили по-рано. Някои доставчици на VPN услуги бяха казали, че няма да филтрират съдържание, както това се искаше от тях, и след това бяха блокирани. Други от тях сами решиха да се закрият, бяха принудени. Трети си махнаха приложенията от руските магазини, това изглеждаше като търговско решение на отделните компании. Бих казал, че в близко време трябва да очакваме първо ограничаване на достъпа до други социални мрежи, като това блокиране ще засегне само най-обикновените потребители. А после ще дойде и блокирането на услугите VPN, с което ще се засегнат по-грамотните потребители – тези, които са технически подготвени да заобикалят забраните.
– Тоест, мислите, че блокирането на услугите VPN ще дойде накрая?
– Най-вероятно.
– Можете ли да опишете какво се е променило тези дни за един най-обикновен руснак, който влиза в интернет от Русия и не знае какво е VPN?
– Ами преди всичко той няма достъп до десетки медии, които са блокирани в Русия. Няма ги вече Медиазона, Рипаблик, тайга.инфо, „Псковская губерния“… Изброявам както федерални, така и регионални медии, които може би не са познати извън Русия. Но между тези медии има нещо общо – те дават информация за войната, за протестите срещу войната в Русия и за арестите на хората, които протестират. Но това пак е дълъг процес, нищо не е започнало тия дни. Има медии, които са блокирани много отдавна, далеч преди войната. Още през 2014 г. беше блокирано едно от най-старите и най-уважавани интернет издания – грани.ру. Отдавна е блокиран сайтът каспаров.ру и „Ежедневний журнал“. Те бяха блокирани още през 2014 г. и оттогава си остават недостъпни.
Руските потребители без VPN биха имали трудности и с Фейсбук и Туитър, не биха могли да влязат в Инстаграм.
– Вие защитавате в съда почти всички забранени издания, които изброихте – грани.ру, каспаров.ру, „Ежедневний журнал“, тайга.инфо, Рипаблик, и много други. Нека си представим, че в Русия има правосъдие и че то ще бъде на ваша страна. Това във всички случаи би станало след много време. А какво може да се направи още днес, за да може руският потребител да получава достъп до проверена информация, независимо от „суверенния интернет“?
– Без преувеличение мога да кажа, че това е проблем, който се обсъжда от най-великите умове на нашето време. Защото от една страна Русия взима мерки да ограничи разпространението на независима информация, а от друга страна в резултат от дейността на международни корпорации руските потребители също са лишени от възможността да влизат в комуникация с другата част от света. Това е емоционално разбираемо, но може също да заплаши свободата на достъп до информация.
Що се отнася до правосъдието, всеизвестно е, че юридическият начин за защита не е бърз. А освен това самият интернет е такава среда, в която е много важно да се действа стремително, и е ясно, че освен юридическата защита трябва да се развива и технологичната защита на потребителя. Само така ще има повече гаранции за това, че достъпът до независима информация ще бъде гарантиран.
– Вие сте юрист, но по силата на специфичния сектор, в който работите, със сигурност си общувате с IT специалисти. Те самите какво мислят за „суверенния интернет“? Смятат ли, че ще има начин да се заобиколи налагането му от страна на Русия?
– IT специалистите се обръщат към международните технологични компании с призив те самите да не изключват Русия от интернет. Защото ако го правят, те практически ще подпомогнат точно това плашило, което руските власти развяват, като искат да въведат така наречения федерален файъруол. Така написаха например в своята петиция нашите колеги и приятели от компанията Роскомсвобода, които защитават правата на потребителите, но също и извършват мониторинг на блокирането и на намесата в дигиталните права. Те се обърнаха към технологичните компании с такъв апел. Но вижте, всичко това е ново за всички. Трябва да си даваме сметка, че човечеството все още не се е сблъсквало с подобна ситуация, когато една гигантска страна сама иска да се затвори и когато волно или неволно в това й помага и част от международната общност. Това прилича на взаимен процес по налагане на изолация. И това затваряне на едните към другите пряко заплашва правата и свободите както на руснаците, така и на хората извън Русия, защото създава прецедент на изключването. До това води ограничението на свободното движение на трафика. IT специалистите се притесняват в това число и от този процес, защото глобалната същност на интернет се нарушава в резултат от подобни действия.
– Последен въпрос. Имате ли чувството, че светът се събуди за темата с дългогодишното нарушаване на човешките права в Русия чак след агресията срещу Украйна?
– За съжаление да. Защото сегашната ситуация, в това число и проблемите, които досега обсъждаме, всичко това не е възникнало преди две седмици. Упадъкът на правата на човека се развиваше в Русия в продължение на много години. Но, за съжаление, това не е чисто руска история. Виждаме, че правата на човека като цяло, както и дигиталните права в интернет, са в упадък по целия свят. Ако погледнете годишните отчети на международните правозащитни организации, като Хюман Райтс Уоч или Фрийдъм Хауз, които редовно публикуват доклади за свободата в интернет, ще видите, че в цял свят свободата в интернет е под заплаха. И аз се надявам, че точно сегашната война в Украйна ще стане повод да се преосмисли подходът и да се изясни какво може да се направи, за да се върне уважението към човешките права, което е явно загубено.
