Как руски олигарси получават българско гражданство „за заслуги“

Руски олигарх, съден за измама в САЩ, бивш директор в „Лукойл България“, бивш посланик на Федерацията у нас. Това са само няколко примера на сдобили се с българско гражданство „за заслуги“ лица. Указите са издавани по времето, в което начело на президентската институция бяха Георги Първанов и Ангел Марин.

На 25-и неправителствената организция Антикорупционен фонд публикува свой анализ за лицата, възползвали се от чл. 16 на Закона за българското гражданство, който гласи, че такова се дава: „ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта“.

[ad id=“263680″]

Според данните на АКФ, бройката на гражданите на Руската федерация, възползвали се от чл. 16, е по-голям от броя на гражданите на Армения, Сърбия, САЩ и Израел, получили българско гражданство за особени заслуги, взети заедно. 125 срещу 100 общо за останалите 4 държави. Всички останали националности са едноцифрено число в статистиката.

„Тази статистика провокира сериозни въпроси относно приоритета на гражданите на Руската федерация (повече от една трета от всички). На какви критерии се дължи очевидния превес на руските граждани, пред гражданите на съюзни държави, наши партньори в ЕС и НАТО“, търсят отговор от правния екип в „Антикорупционен фонд“.

Оттам питат дали ДАНС е проявила „достатъчно бдителност“, за да се гарантира, че лицата с руско гражданство не представляват риск за националната сигурност, „при условие че според всички международни стандарти за демокрация и права на човека Русия е завършен авторитарен режим, който се опитва да ерозира демократичните процеси в други страни“. „В списъка се открояват примери, които пораждат съмнения за драстични пропуски в това отношение, надхвърлящи формалните административни нарушения, често срещани в процедурата“, посочват от АКФ и дават пример:

В САЩ не може, в България може

Става дума за руски олигарх, (род. 1961 г., български гражданин с Указ №56 от 23.05.2008 г.), съден за измама в САЩ. За същия се установява нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа. В този случай, основанието, посочено от министъра (бившият министър на транспорта – Петър Мутафчиев), е изразено намерение за осъществяване на мащабни инвестиции, но налична информация за реално осъществени инвестиции липсва. „Този начин подсказва за своеобразно заобикаляне на закона“, посочват от АКФ.

Лицето е било осъдено в САЩ по обвинение за измама с международен елемент през 1998 г. Престъплението се наказва с максимална присъда лишаване от свобода 5 години, глоба от 250 000 щатски долара, период на условно осъждане три години. На 3 март 1998 г. лицето е сключило споразумение с прокуратурата, признавайки своята вина, с което се съгласява да плати глоба от 60 000 долара на САЩ и връщане на сумата от 1 000 000 долара на правителството на Казахстан (платими на САЩ).

Към настоящия момент същото лице има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми – в Русия – въглища, в Уганда – нефт. Използва в своята дейност офшорни дружества (Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови), които го превръщат в рисков фактор от гледна точка на превенцията срещу прането на пари и избягване на данъчното облагане. В същото време участва в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия.

„От правния екип намират обосновка за основателни съмнения, че настоящата дейност на лицето съставлява риск за извършване на пране на пари, заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ към Руски компании, както и риск за националната сигурност“, посочват от Фонда.

[ad id=“263680″]

За българско или за европейско гражданство

Друг известен случай за предоставено българско гражданство на основание чл. 16 ЗБГ е на бивш заместник генерален директор в „Лукойл България“ ЕООД (роден през 1967 г. в Русия, български гражданин с Указ №29 от 23.03.2007 г.), който към момента на подаването на предложението от министъра на икономиката и енергетиката тогава – Румен Овчаров, е първи заместник-генерален директор на „Лукойл България“ ЕООД.

„Напълно основателен е въпросът чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит“, посочват от АКФ.

От 2008 г. същото лице е генерален директор на „Лукойл Хърватска“ ООД, т.е. след получаване на българско (европейско) гражданство лицето напуска страната.

Заслуга – разузнавач

Повдигащ сериозни въпроси е случаят с бивш посланик на Руската Федерация в България, награждаван с медал „За заслуги“ на Службата за външно разузнаване на Руската федерация, с медал на Федералната служба за безопасност, както и с медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ, (роден през 1942 г. в Русия, български гражданин с Указ №9 от 23.01.2009 г.).

„Как се мотивира, от гледна точка защита на суверенитета и националния интерес, предоставянето на българско гражданство на лице от висшия политически елит на една авторитарна държава, която заплашва демократичния конституционен ред в страни от региона (особено в контекста на агресивните военни действия на Русия в Грузия през 2008 г.)„, настояват за особено внимание в становището си от “Антикорупционен фонд”.

„Значимостта на въпросите, които повдига правният екип на АКФ, се подкрепя и от публична информация от извършена проверка от специална анкетна комисия в Народното събрание, според която в много случаи лица са получили гражданство на това основание без да са доказани особените им заслуги към страната или интерес от натурализацията. Видно от тази информация, като достатъчно основания по чл. 16 от ЗБГ, предлагащите министри са зачели различни дейности: дарения за построяване на паметник, дарения за български църкви, за социални заведения, за културни събития, направени инвестиции или обещание за такива“, се посочва в заключение в анализа. От Фонда призовават за усъвършенстване на текстовете от закона за българското гражданство, по-задълбочени проверки на българските служби и изготвяне на оценка на риска за лица, идващи от страни с авторитарни режими.