Телевизията, журналистиката и публицистиката предполагат сблъсък на гледни точки
ЧАСТ I: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОПАГАНДАТА, ОБЯСНЕНА НАКРАТКО
В сутрешните блокове се канят хора, които в среда на медиен комфорт безпрепятствено развиват своите тези. Ето например, в последните дни се развива тезата, че това с подслушването на политици нито е кой знае каква драма, нито пък е кой знае каква тема. Абсолютно очевидно е, че се канят хора, които да притъпят обществения интерес към темата.
Канят се и хора като г-н Кубрат Пулев, които биват преопаковани през телевизионното си участие и поставени в нов контекст. Ето, от днес ние знаем, че г-н Пулев може да се кандидатира за президент, евентуално. И също е абсолютно очевидно, че става въпрос за употреба на публичния образ на г-н Пулев, който той е изградил като спортист.
Канят се и говорители по различни теми. Това са наложени през последните години лица: г-н Харалан Александров, проф. Антоанета Христова, доц. Стойчо Стойчев и т.н. Вие знаете за кои хора говоря, няма нужда да ги изреждам всичките.
Представени като експерти и анализатори, тези хора модерират общественото мнение. Ако се замислите, пък дори и без да се замисляте особено ще установите, че всички те всъщност споделят опорните точки на една-единствена политическа сила. И това е „ГЕРБ„.
Целият този сутрешен микс всеки ден бива мощно цитиран в широка група от медии. Така се налага „дневен ред“, буквално. Прави се „media deployment“.
Тази конструкция не води до информираност на обществото, тази конструкция практически е лишена от истинска журналистика, тази конструкция е относително добре маскирана партийна пропаганда.
ЧАСТ II: А ВАЖНИТЕ НОВИНИ?
Както правилно отбеляза Николай Стайков – нито една телевизия не прекъсна програмата си, за да излъчи брифинга на икономическия министър Кирил Петков по темата „ББР“.
И това дори не би било проблем, ако в последно време телевизиите масово не прекъсваха програмите си заради „ГЕРБ“ и техните извънредни пресконференции.
Само че на последната пресконференция на „ГЕРБ“ станахме свидетели на бесовете на господата Биков и Митов и излиянията им срещу ген. Атанас Атанасов. Нека бъдем широко скроени и приемем, че извънредна пресконференция на „ГЕРБ“ е новина.
Относно казуса „ББР“ обаче става въпрос за почти 1 милиард лева. Което са си 500 милиона евро. И ето, питам ви кое е по-голямата новина: колко гневни са от „ГЕРБ“ на Атанасов, или какво става с едни наши 500 милиона евро?
Несъмнено е второто. Това е новина и тема с много по-голяма обществена важност.
ЧАСТ III: ОБЕКТИВНОСТ И ВСИЧКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ.
На теория, все по-често националните телевизии канят представители на т.нар. „нови партии“, които доскоро бяха определяни като „жълтопаветници“, иронизирани, хулени и обиждани. Това обаче е само на теория и сега ще опитам да ви обясня защо.
Политиците от „новите партии“ присъстват най-често в сутрешните блокове във времето преди 8:00 сутринта, когато гледаемостта е чувствително по-ниска. Те гостуват често и в предавания като „Лице в лице“ и „Всичко от деня“, които попадат в зоната на т.нар. „аксес праймтайм“.
А разликата между „аксес праймтайм“ и „праймтайм“ е като между хотел 2 звезди (хайде, три звезди да е, ама условно) и хотел 5 звезди.
Така че, политиците от „новите партии“ гостуват в предавания, които достигат до много по-малка аудитория. И дори математически да имат същото време, което получават и доскорошните управляващи, те говорят на пъти по-малък брой хора. Грубо казано – едно е да говориш 15 минути пред 200 човека, а съвсем друго е да говориш 10 минути пред 1000 човека.
Самите телевизии някак полекичка възприеха практиката да канят по един гост в студиото, което изключва какъвто и да е дебат или качествена дискусия.
ЧАСТ IV: ЗА ДА НЕ СЕ РАЗБЕРЕ ПОГРЕШНО.
Това е важно. Макар да съм член на Да, България и тази партия да ме е издигнала за кандидат на предишните избори мнението ми е, че „ГЕРБ„, ръководството на „ГЕРБ“ и говорителите на партията трябва да получават най-голяма медийна експозиция. Поради факта, че харесва ни или пък не, те са получили най-висок резултат на изминалите избори и са политическата сила, получила най-много гласове от българските граждани.
Само че телевизията, журналистиката и публицистиката предполагат сблъсък на гледни точки. Както се казва в рекламните слогани: „Всички гледни точки“.
А това означава, че по правилата „ГЕРБ“ могат да присъстват широко в националния ефир, когато в същото студио е поканен и представител и на „Има такъв народ“. За да може наистина да има сблъсък на гледни точки и хората да направят информиран избор. Съответно, трябва да се спазва някаква обективна пропорция при даването на трибуна на политическите сили, но и някакви журналистически правила.
Освен обективната преценка, има и субективна. И това е преценката на редакторите и продуцентите, базирана на техния опит и професионализъм. Това означава те да изберат най-интересните събеседници по различни теми така, че водещите да могат да аргументират присъствието на тези хора в студиото.
Защото съм сигурен, че ако попитам „Защо г-н Димитър Узунов гостува вчера в „Тази сутрин?“, едва ли ще получа задоволителен, аргументиран и смислен отговор.
Ще използвам думата, която чух г-н Борисов да употребява вчера: „амалгама“. Та, свободата на словото е амалгама от обективните обстоятелства, от фактите, но и от субективните решения, взети на база професионализма, експертизата, опита, преценката и морала на журналистите, редакторите и продуцентите, и целта е тази амалгама да доведе до по-голяма информираност на обществото ни.
За финал ще споделя тревогата си, че медийната среда преди тези избори изглежда по-лоша от тази, която имахме при предишните. А те бяха преди по-малко от два месеца.
Мисля, че СЕМ трябва да обърне внимание на този въпрос.
Мартин Димитров
