„Инфлацията няма да бъде потисната просто като се увеличат лихвите. Наблюдаваме една от най-тежките и негативни като природа инфлации – свиване на предлагането и свръхстимулирано общо търсене. Имаме постоянни събития, които водят до непрекъснато свиване на общото предлагане в света“, заяви подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума „Инфлацията – криза и възможност“, организиран от Bulgaria ON AIR.
По думите му всички са вярвали, че инфлацията перманентно ще бъде много ниска. А България е била една от малкото страни, които са успявали фискално да направят определено ниво на консолидация.
„Но общо фискалната политика беше силно стимулираща. Паричната политика беше ултрастимулираща, особено в Еврозоната, където имахме отрицателни лихвени проценти. Обикновено ефектът са финансови балони. Друг феномен са криптоактивите, които на практика са измамни схеми, облечени в доста софистицирани технологични опаковки“, обясни Христов.
„Имаме грешки на паричната и фискалната политика.
При предлагането вървяха постоянни трендове на свиване на работната сила. В България работната сила се свива с 90 хил. души на годишна основа. Води до това работниците да получават по-голяма сила спрямо работодателите, особено висококвалифицираните. Имаме увеличение на работните заплати в частния сектор много над увеличението на цените. Но това е съчетано с намаляване на производителността“, каза още подуправителят на БНБ.
Според него Федералният резерв в САЩ най-бързо се учи от историята и знае, че колкото по-бързо вдигнеш лихвите и потиснеш инфлационния импулс, толкова по-бързо ще поставиш под контрол инфлацията.
„Спряха по-рано покупките от всички други. Започнаха количествено затягане и да продават ценните книжа, които бяха закупили. Докато в Еврозоната – непрекъснато ускоряваща се инфлация. Там политиката беше много по-различна – много бавна и плаха реакция на повишение на лихвите. Няма и сигнал за количествено затягане. Ако не ги следваме (САЩ – бел. ред.), в Еврозоната ще се стигне до голямо обезценяване на еврото, което ще генерира много по-голям инфлационен ефект. Внасяме инфлацията основно от Еврозоната, при нас не се вижда стигане на плато по отношение на инфлацията“, разясни Калин Христов.
Той е на мнение, че не е добра политиката, в която стимулираме потреблението с намаляване на ДДС. А увеличаването на данъците върху труда много бързо ще бъде пренесено в крайните цени.
