Вече седем години той е критик на задкулисието в съдебната власт, но по-рано не е заемал такива публични позиции. На високия му пост в съда го избра мнозинство, срещу което той се обърна малко по-късно. Той е Лозан Панов и в момента е кандидат за президент, издигнат от Инициатива „Правосъдие за всеки“ и подкрепен от „Демократична България“.
9 декември 2014 г. Мъж се връща от сутрешния си крос в столичния Южен парк. На кръстовището до плувния комплекс „Спартак“ спира, за да изчака на пешеходния светофар. След като светва зелено, мъжът пресича. Тогава го блъска джип „Мерцедес“ G-клас, преминал на червено. Пострадалият се отървава със счупена ръка и черепно-мозъчна травма.
Тази случка сигурно би била подмината, ако не беше една подробност – блъснатият мъж вече е официално издигнат за кандидат-председател на Върховния касационен съд (ВКС).
В онзи момент Лозан Панов е върховен административен съдия и името му не е популярно сред широката публика. Инцидентът с джипа бързо е огласен от всички медии. Ден по-късно Панов декларира, че се оттегля от надпреварата за председател на ВКС, а конкурсът временно е спрян.
В крайна сметка няколко членове на съдебния съвет, сред които е и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, лично успяват да го убедят да не се отказва от номинацията си. В края на януари 2015 г. Лозан Панов е избран на поста.
Години по-късно ще стане ясно, че инцидентът на кръстовището до басейна „Спартак“ не е имал нищо общо с конкурса за ВКС. Оказва се, че Панов е блъснат от руснак, който след това го закарва в болница, лъжейки, че просто е станал свидетел на случилото се.
Накрая шофьорът Денис Сукнов е освободен от наказателна отговорност, защото към 2014 г. законът предвижда такава възможност. Той само е глобен с 1000 лв.
Срещу фаворита на съдиите
Този епизод бързо е забравен, заради изненадващата за мнозина промяна в поведението на Панов. През есента на 2014 г. той е смятан за кандидат на статуквото във ВСС, издигнат като алтернатива на зам.-председателката на ВКС Павлина Панова, която е подкрепена от съдиите.
Това е втори пореден конкурс за поста. В първия Павлина Панова се състезава с друг кандидат, излъчен в последния момент от мнозинството във ВСС, но никой не успява да получи нужния брой гласове.
Още тогава много съдии смятат, че е направен опит за разбиване на подкрепата за Панова, защото за неин конкурент е издигната друга зам.-председателка на ВКС – Таня Райковска.
След неуспешния първи избор, Райковска се отказва да участва повторно и този път мнозинството около Цацаров издига Лозан Панов.
Съмнения за предрешеност
Кандидатурата му е представена лично от тогавашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, известен с близките си контакти с тогавашните управляващи от ГЕРБ.
Съмненията, че номинацията на Панов е направена след предварителни консултации, които да гарантират избора му, са засилени от символно признание на тогавашния член на ВСС Милка Итова. Тя е сред вносителите на номинацията му.
Още на 24 октомври 2014 г. Итова казва пред „Медиапул„, че съветът „първо трябва да изгради консенсус за успешния кандидат за председател на ВКС и тогава да открие процедурата за избор, иначе рискуваме отново да няма избран кандидат“.
В средата на декември 2014 г. „Капитал“ пък съобщава за среща между тогавашния премиер Бойко Борисов и Георги Колев, на която е била обсъдена номинацията на Панов. След разговора председателят на ВАС казва пред членове на съвета, че Панов е подкрепен от лидера на ГЕРБ, пише изданието.
Впечатлението, че изборът е решен предварително, се засилва и от думите на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, който междувременно коментира пред БНТ, че „от ВСС излизат сигнали за предрешеност на това състезание“.
„Това е състезание, което трябва да се реши от качествата на кандидатите и техните позиции, а не от самото начало да се разбира, че то е предрешено. Това е проблем“, казва преди 7 години Иванов.
В крайна сметка на 29 януари 2015 г. Панов получава точно нужните му 17 гласа срещу само 6 за Панова. По време на обсъждането на двете кандидатури никой от членовете на ВСС не се изказва открито против Панова.
Още на следващия ден Борисов изразява одобрението си за проведения конкурс, определяйки и двамата кандидати като „безупречни“ и им препоръчва да работят в екип. Панова остана на зам.-председателския си пост във ВКС, но през 2018 г. беше избрана за член на Конституционния съд от квотата на съдиите.
Един по-стар епизод
Тогавашните предположения, че Панов е наложен от външни за съдебната система фактори, не са свързани единствено с начина, по който е избран. За разлика от Панова, дотогава той никога не се е изказвал публично в защита на независимостта на съдиите.
Дори напротив – когато през 2011 г. тогавашните членове на съвета Галина Захарова и Капка Костова подават оставки в знак на несъгласие с непрозрачната кадрова политика на ВСС, Панов отказва да се включи в масовия съдийски бойкот на избора на техни заместници.
Решението на Захарова и Костова тогава е провокирано от назначаването на Владимира Янева, близка семейна приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, за председателка на Софийския градски съд (СГС).
В знак на съгласие с оставките им, през лятото на същата година съдии от София, Благоевград и ВКС масово бойкотират делегатското събрание на колегите си, които трябва да изберат техни заместници. В резултат от общо 234 делегати в НДК, където се провежда събитието, присъстват само 167.
Водещият събранието Георги Колев ги призовава „да изпълнят дълга си“ и да излъчат мандатна комисия, която да легитимра избора, а в нея влиза именно Панов. Друг неин член е тогавашният председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров.
По ирония на съдбата тъкмо публичните отношения между двамата години по-късно ще покажат, че Панов всъщност защитава различни позиции от тези на мнозинството във ВСС. Същото мнозинство, което избира него за председател на ВКС, а преди това Цацаров – за главен прокурор.
Обръщане срещу мнозинството
Първият сигнал в тази посока идва през лятото на 2015 г. Тогава Панов лансира Калоян Топалов за председател на Софийския градски съд (СГС), въпреки че този кандидат е подкрепян от малцинство от членовете на ВСС. Години по-късно, вече като ръководител на СГС, Топалов влиза в остър конфликт с Цацаров и накрая подава оставка.
Вторият знак идва през есента на 2015 г. Тогава Панов се конфронтира с мнозинството около Цацаров и покрай кандидатурата на бившата председателка на Съюза на съдиите в България (ССБ) Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Въпреки че никой от членовете на съвета не изразява публични резерви към нея, номинацията ѝ на два пъти е отхвърлена от ВСС.
Третият знак е един шумен скандал, провокиран от публикации на сайта „Биволъ„. Те са основани на поредица записани разговори между председателката на СГС Владимира Янева, бившата съдийка Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.
Разговорите разкриват задкулисни машинации по върховете на изпълнителната и съдебната власт с дейното участие на тогавашния депутат от ДПС Делян Пеевски и Бойко Борисов. Случаят придобива публичност под името „Яневагейт“, а някои го кръщават и с обидното „Двете каки“, по определението на самия Борисов.
Тъй като записите компрометират и самия Цацаров, Панов тогава нееднократно настоява те да бъдат безпристрастно проверени, включително и от прокуратурата.
Инспекторатът към ВСС провежда бърза проверка без конкретен резултат, а държавното обвинение отказва да образува разследване. „Яневагейт“ става повод за сериозни критики и от Европейската комисия, но това също не води до ефективна реакция от българските власти.
„Не на страха“
В края на 2015 г. идва и символната реч на Панов по време на отбелязването на 135-годишнината на ВКС, останала в историята с посланието „Не на страха“.
Речта е провокирана от силно орязания вариант на конституционни промени, приети от Народното събрание, които трябва да ограничат влиянието на прокурорската и политическата квота във ВСС в кариерното израстване на съдиите. Заради промяната в първоначално предложената реформа Христо Иванов напусна втория кабинет на Борисов (2014-2017).
„Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата, са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат. Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат“, казва Панов на 11 декември 2015 г.
В същия ден той се включва в протест на столични съдии, които излизат с тогите си пред Съдебната палата. От този момент нататък тонът на Панов към мнозинството във ВСС и политическото статукво става все по-остър, а настроенията срещу него започват да ескалират все повече. Те са подклаждани редовно от медиите, свързани с Пеевски.
В началото на 2016 г. председателят на ВКС провокира възмущението на Бойко Борисов, когато публично показва получен от него есемес. От текста става ясно, че друг член на съвета докладва на премиера, че Панов иска изслушването му заради „Яневагейт“.
Това предизвиква лидера на ГЕРБ да нахълта на заседанието на ВСС и да се скара на кадровиците, че се занимават с политика. Те от своя страна така и не изясняват категорично кой е колегата им, изпратил съобщението на Борисов, макар че по-късно представляващият съвета Димитър Узунов става известен в записите по „Яневагейт“ с прозвището „човека на Бойко“.
„ЦУМ-гейт“, агнешки глави и болтове
Следващата 2017 г. е белязана от информация за среща в ЦУМ между функционера на БСП Георги Гергов, главния прокурор Сотир Цацаров и издателя на в. „Сега“ Сашо Дончев. В нея Цацаров заплашва издателя, твърди самият Дончев. Главният прокурор обаче отрича.
Панов нееднократно призовава във ВСС случаят да бъде проверен и разследван, но подобно на епизода с „Яневагейт“, Инспекторатът към съвета прави бърза формална проверка и не открива нищо нередно. До прокурорско разследване пък изобщо не се стига.
Тогава председателят на ВКС инициира свои срещи с Борисов и президента Румен Радев, на които ги призовава случаят да бъде разнищен от независима комисия. Никой от двамата обаче не подкрепя неговата позиция.
Междувременно пред ВСС се организира акция с отрязани агнешки глави срещу Панов, а по-късно той обявява, че колата на Националната служба за охрана (НСО), в която се вози, е била с развити болтове на едната задна гума.
НСО прави проверка, но не открива данни за умишлени действия, а военната прокуратура отказва да разследва случая. Така единственият резултат е, че Панов спира да се вози в автомобил на службата.
Проверки, данъчни ревизии и един клип
Критиките на Панов към работата на прокуратурата не секват дори и когато срещу него започват проверки на антикорупционната комисия, данъчните и Инспектората към ВСС.
Националната агенция по приходите (НАП) му издава два ревизионни акта, които обаче той успешно атакува в съда. И двата са отменени през 2021 г. на първа инстанция със заключението, че председателят на ВКС е станал жертва на данъчен произвол.
През 2019 г. Панов се оказва в компанията на хора, проверявани от прокуратурата по „Апартаментгейт“. Причина за това е луксозно жилище, купено от съпругата му Елисавета Панова, за което медиите, гравитиращи около Пеевски, твърдят, че е било на занижени цени. Панова обаче предоставя достъп до всички документи по сделката, от които се вижда, че цената на кв. м е била близо два пъти по-висока от тиражираната.
Този институционален натиск провокира председателя на ВКС да прогнозира, че прокуратурата може да му повдигне обвинение, което да се използва за отстраняването му от поста. До такава развръзка обаче не се стига. Върхът на атаките срещу него е през пролетта на 2020 г., когато мнозинството във ВСС решава да му отнеме стопанисването на Съдебната палата заради заснет в нея смущаващ музикален клип.
„В две други сгради“
Това става няколко месеца след избора на Иван Гешев за наследник на Цацаров, в който Лозан Панов отново заема централна роля. Заедно с Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова те са единствените, гласували „против“ при окончателния втори вот в конкурса, след като първия път президентът Радев отказва да подпише указа за назначаването на Гешев.
Дебатите преди първото гласуване ще останат в историята с уклончивото признание на Цацаров, че ключовите избори в съдебната власт стават с политическо влияние.
Спорейки с Панов за легитимността на процедурата на Гешев, тогавашният главен прокурор казва, че самият председател на ВКС през 2015 г. е бил избран „в две други сгради“, а не във ВСС. И дори добавя, че „по никакъв начин“ не изключва от тази практика и собствения си избор.
Цацаров обаче никога не конкретизира думите си, а самият Панов за пореден път отрича да е поемал някакви ангажименти пред политически фигури преди назначението си начело на ВКС.
Той многократно е питан дали преди 2015 г. се е виждал с Борисов или Пеевски, но винаги е отричал, призовавайки хората да го преценяват по делата му като председател на Върховния касационен съд, а не по нечии думи.
Панов и днес обаче признава, че хората, предложили му да се кандидатира за този пост, са Георги Колев и Сотир Цацаров, които неведнъж са се радвали на публичното благоразположение на Бойко Борисов.
