От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 726
Кап. Петко войвода (Петко Киряков Калоянов, 06.12.1844, Доган Хисар, дн. Гърция – 07.02.1900, Варна) е бележит деец на националноосвободителното движение в България и Гърция.
Първата си хайдушка чета сформира през 1861 г., действала в Беломорска Тракия до 1863 г. Изучава военно изкуство в Атина. Организира с Гарибалди 220 италианци и 67 българи в прочутата “гарибалдийска дружина”, която участва в Критското въстание. През 1870 г. формира “Тракийска родопска военна дружина”. Нейните действия са най-активни през Руско-турската война (1877-1878) и особено при потушаване на Сенклеровия метеж в Родопите.
Членува в комитетите “Единство”, които организират съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес. След войната заминава за Русия. Император Александър ІІ го награждава с Георгиевски кръст за храброст и удостоява със званието капитан. В България се завръща през 1880 г. По време на Съединението, през 1855 г., отново идва в Родопите и организира защитата на българската граница в Чепеларския район.
Прям и неподкупен при отстояване на своите убеждения, това му коства преследвания, арести, изселвания и инквизиции, които довеждат и до неговата кончина. Негови паметници днес освен в България има в Гърция и Италия.
