Руски ветеран с опит в чуждестранни мисии изпитва проблеми да си намери стабилна работа. След като родината му започва пълномащабна война в Украйна, той опитва да се запише на военна служба, но му отказват. След известно време руската армия вдига максималната възраст за доброволците и той се озовава на фронта. След малко повече от месец е убит.
Докато е все още жив обаче разказите на 43-годишния Дмитрий Зорин разкриват реалната картина за това при какви условия воюват много руски войници в Украйна – със старо снаряжение и след недостатъчна подготовка. Това казват неговите близки, след като погребват Зорин на 4 юли в град Старая Руса, Новгородска област.
„Не можеше да гледа новините, колко млади и неопитни 18-20-годишни момчета умират. Казвах му, че това не е като войните, в които е участвал, че сега е друго“, казва сестра му Екатерина пред „Север Реалии„, службата на Радио Свободна Европа/Радио Свобода в Северозападна Русия.
По думите на Екатерина брат ѝ не е имал „здраво място по тялото – от ножове, от куршуми“. „Общо взето, цял живот беше на косъм от смъртта. През своите 43 години вървеше по ръба на острието. И когато тръгваше сега, ми каза: „Не се притеснявай, доволен съм.“
Зорин е служил в 6-та рота на 76-та въздушнодесантна дивизия на 104-ти полк. Участвал е в две мисии в Чечня и Косово. След началото на руската инвазия в Украйна, веднага решава да отиде на фронта, но получава такава възможност едва след два месеца и половина.
Сестра му признава, че към това решение го е тласнала и липсата на работа. След уволнението си от авиоремонтния завод в Старая Руса, нещата за Дмитрий не вървят добре. През последните шест месеца преди войната, които прекарава в Санкт Петербург, сменя три работни места, две от които приема само за да изкара някакви пари.
След 24 февруари той отива във военната служба, за да се запише като доброволец, но получава отказ заради възрастта си. През април обаче, когато руската армия вече търпи сериозни загуби, Зорин получава обаждане, че може да подпише договор. Към онзи момент Москва повишава максималната допустима възраст за добворолците до 50 години.
На 16 май Зорин заминава, след като минава медицински преглед. Заедно с останалите мъже са транспортирани с военни самолети. Сестра му получава есемес от Украйна, в който той пише: „Момчетата получиха картечници, но засега дори муха не прехвърча. Каските са от 1941-1943 г.“
Някои се учат тук да държат оръжия, видяха това за първи път.
Преди да бъдат изпратени на фронта, новите попълнения имат само един ден обучение. Зорин твърди, че се е оказал най-опитният подписалите договор, пътували заедно с него.
„Казваше: „Някои се учат тук да държат оръжия, видяха това за първи път. Страхувам се, че моите хора ще се провалят“, спомня си думите му Екатерина.
По думите ѝ Дмитрий ѝ разказал, че още на втория ден са успели да пленят седем украинци, а на третия лично той е заловил двама. Единият от тях е бил убит с граната, защото не се е съгласил да се предаде. Тогава се наложило да хвърлят три гранати, защото само последната гръмнала, преразказва сестрата на убития руски войник.
След това заедно с другарите му взели униформите, термовизионните камери, каските и бронежилетките на пленниците си, за да попълнят екипировката си, продължава Екатерина.
Изпратен в бой, защото „няма кой да отиде“
Зорин се бие малко повече от месец в Украйна. Убит е на 23 юни в село Долгенкое крам Изюм, Харковска област. Последната му битка започва в 5:00 часа сутринта. Изпращат го на бойното поле, въпреки че очевидно руските сили там се нуждаят от подкрепление – по радиостанцията съобщават, че всички, които са излезли в боя преди това, са убити.
Друг мъж от Старая Руса – Иван, отива заедно с Дмитрий на война и по-късно разказва на сестра му какво се е случило. Самият той сега е в болница в Санкт Петербург с костни фрактури на двете ръце.
„Той ми каза, че е носил Дима до болницата 2 километра, след като го е намерил вече мъртъв в окопа„, разказва още Екатерина, добавяйки, че е чула за последно брат си на 22 юни.
Преди да замине на фронта, тя му е казала да остави нейните контакти във военната служба, за да позвънят на майка им, ако той бъде убит. Екатерина обаче разбира какво се е случило още преди обаждането на военните – от бившата жена на Иван, която работи с нейни общи приятели.
„Дима не е трябвало да ходи там в 5:00 сутринта. Но те са го събудили по спешност и са му казали: „Няма кой да отиде, хайде!“ И е отишъл на смърт. От Военното управление казаха, че е попаднал на мина, а след това снайперист го е прострелял в главата. Върху тялото му са паднали още трима ранени“, разказва още сестрата.
Дмитрий Зорин е докаран у дома в затворен ковчег, в който обаче има отвор. През него те виждат дупката от куршум в главата му и едното му насинено око.
Тримесечният договор с армията на Дмитрий Зорин е трябвало да изтече на 20 август. Всичките му роднини броят дните до този момент, а сега дори не са сигурни коя точно е датата на смъртта му.
Каквато е датата, такава е. Какъв е проблемът?
„Обадиха ми се от военната служба на 30 юни и казаха, че Дима е починал на 20 юни. „Казах им: „А на 22-и с кого тогава говорих по телефона?!“ Тогава започнаха да се обаждат, да казват, че може би е станала грешка. Накрая ни съобщиха, че е починал на 26-и. Но на нас вече ни бяха казали, че най-вероятно е станало на 24-и. На което ни отговориха: „Слушайте, мислите ли, че някой ще разбере? Каквато е датата, такава е. Какъв е проблемът?“
Подобно на останалите руски военни, загинали в Украйна, редник Дмитрий Зорин има право на орден за храброст. А от училище № 2, където е учил, искат да окачат табела в негова памет. Но обезщетението, обещано от държавата до седмица, все още не е получено от семейството.
Вдовицата му Ирина Зорина, с която той не е живял през последните две години, остава с апартамент с ипотека. Сега трябва сама да изплаща заема. А трите милиона рубли, които 9-годишният им син Иван ще получи от държавата като обезщетение за убития си баща, не могат да бъдат използвани още 9 години, докато момчето не навърши пълнолетие.
„Искам да разбера дали е възможно сега да купя апартамент за Ваня с тези пари. Ако не ми позволят, не знам колко ще остане от тази сума, когато той е на 18 години“, признава Ирина.
Недоверие към Кремъл, но не и за войната
Сестрата на Дмитрий Зорин вече не вярва на информацията на официалните медии за условията, при които воюва руската армия. „Няма смисъл да лъжат“, казва тя, след като е чула разказите на очевидци. Въпреки това тя все още е убедена, че започнатата от Кремъл „специална операция“ е била правилна.
„Американците няма да ни оставят на мира. Те искат да живеем като през 90-те. Просто ги е яд, горките, че започнахме да се надигаме, да не сме на колене и някак да живеем. 30 години те отглеждат тези нацисти в Украйна“, повтаря Екатерина изявленията на официалната военна пропаганда в Москва.
Тя дори казва, че т.нар. кадировци – чеченските войници, които преди руснаците са мразели, сега много им помагат. Кадировците станаха известни след началото на войната като „Тикток армията“ на чеченския лидер Рамзан Кадиров, защото качваха клипове с цел пропаганда – как атакуват празни сгради и се сражават срещу невидим враг. Те действат като втори ешелон на руското настъпление.
Екатерина обаче признава, че брат ѝ е казвал, че както във войната в Чечня много млади руснаци са загинали напразно, така и в Украйна се случва същото.
„Сега пак ще се бием известно време, момчетата ще бъдат убити и пак всичко ще се забрави“, смята сестрата на Димитрий и недоумява: „Не знам защо трябваше да ходят там, толкова млади и неопитни момчета…“
